Лизинг – определение и видове
Автор Станислав Танушев
Блог http://adv-bulgaria.com/blogs/лизинг...искусия
Статията е написана на 20.11.2013 и е последно редактирана на 22.05.2015
Определение
Разумно е да започнем темата за лизинга с определението му. Определенията за лизинг са толкова, колкото и авторите по темата в интернет. Важно е да се отбележи, че макар с едно и също име – „лизинг”, съдържанието на финансовата услуга има сериозни различия в различните държави и още повече в различните континети. . Различията са свързани с данъчния режим, правото, различни стимули, съответната зрялост на лизинговото законодателство, съответните пазари и свързаните с тях практики.
Преди да дам точното определениеq е важно да се има предвид две важни характеристики на съвременния лизинг. Първата е, че лизингът се оформя като договор между две страни. Следователно правната страна е важна. Втората е, че лизингът води до различни данъчни облекчения в определени случаи. Съответно важна е счетоводно-данъчната му страна.
Оттук най-правилното определение на финансовата услуга лизинг според мен /за България/ е това, което е дадено на европейско ниво /а българското законодателство е в синхрон с европейското/ в МСС или IAS 17 – международния счетоводен стандарт за лизинг. Там дефиницията е следната:
„Лизингът е споразумение, според което лизингодателят прехвърля на лизингополучателя, срещу насрещно плащане или серия от плащания, правото на ползване на даден актив за определено време.”
Целият текст на МСС 17 в оригинал на английски език може да намерите в http://ec.europa.eu/internal_market/...d/ias17_en.pdf или на български на http://balans.bg/217-mss-17-lizing/
Ще използваме МСС 17 и по-нататък при „Видовете лизинг” и даване на различни дефиниции на лизингови термини. Всички дефиниции от МСС 17 съвсем еднозначно се прилагат в лизинговата практика в България. Това не е и случайно, тъй като всички лизингодатели в страната използват именно МСС 17 за водене на своето счетоводство, а именно те са водещи при въвеждането на лизинговите термини.
Видове
Има много различни видове лизинг – тук ще ги разделя на групи и ще се опитам да обхвана всички, които се срещат в България. Също има и много различни имена на видовете лизинг – към всеки вид ще дам и известните ми различни наименования, като практиката и лизинговия жаргон е жива материя, така че не изключвам, докато пиша настоящето, някой някъде да има ново име за някой от видовете. В допълнение самите лизингови компании напоследък започнаха да „брандират” продуктите си и оттам да популяризират „лизинг за автомобили”, „лизинг за оборудване”, „лизинг на селскостопанска техника” и т.н. Тези последните реално не са различни „видове”, а просто брандирани продукти, които обхващат спецификата и политиката на лизинговата компания към даден лизингов актив. На тях няма да се спирам, защото не са „видове”, а и практиката непрекъснато ражда нови, така че никога няма да може да ги обхванем.
Видове спрямо собствеността на лизинговия актив в края на лизинговия период
Малко сложно се получи началото, но в действителност не е много сложно. Дори в България сме облагодетелствани, защото като относително млад лизингов пазар, имаме възможност да започнем „начисто” дори и с терминологията /нещата са много по-различни например във Великобритания, където лизинговата практика от последните 200 години е нароила доста различни видове с много специфични нюанси, които сега трябва да се приравнят към европейските изисквания/.
Водещите видове лизинг са само два и са описани в споменатия вече МСС или IAS 17. Това са Финансов лизинг и Оперативен лизинг / Целият текст на МСС 17 в оригинал на английски език може да намерите в http://ec.europa.eu/internal_market/...d/ias17_en.pdf или на български на http://balans.bg/217-mss-17-lizing/ /
Нека дадем точните определения според МСС 17:
„Финансов лизинг е лизинг, който прехвърля основната част от рисковете и ползите, които произлизат от собствеността на даден актив /върху лизингополучателя/. Самата собственост на актива може да бъде прехвърлена, а може и да не бъде прехвърлена.”
„Оперативен лизинг е лизинг, който е различен от финансовия лизинг.” ... не се шегувам, действително такава му е дефиницията в стандарта
... е все пак има и пояснения след това:
„Чл.10 Дали един лизинг е финансов или оперативен зависи от същността на транзакцията, а не от формата на договора. Примери за случаи, които индивидуално или в комбинация биха стандартно довели до това един лизинг да бъде класифициран като финансов са:
Сложният юридическо-икономически-лизингов жаргон ми подсказа да създам пост с „речник на лизинговите термини”. Определенията са добри и относително изчерпателни. Същевременно детайлът на изказа също трябва да ни говори нещо – много е важна точната класификация и разграничаване на финансовия от оперативния вид лизинг. Както може би вече се досещате – свързано е с финансови, или по-точно данъчни изгоди, за които ще стане дума по-долу. Следователно може да не се чудим на сложните определения. В действителност бихме могли много по-лесно да определим двата основни вида. Основното различие между тях е кой /лизингодателят или лизингополучателят/ става/остава собственик на лизинговия актив в края на лизинга, като от значение са и изплатените ренти /вноски/. Финансовият лизинг е най-разпространеният в България лизинг – към края на третото тримесечие на 2013 година той е 97% от целия лизингов портфейл в страната. При него стандартно лизингополучателят придобива актива в края на лизинговия период след изплащане на всички свои задължения.
Една от причините да е толкова популярен, сигурно е това, че българите обичаме да притежаваме неща – било от несигурността, в която живеем, било по исторически причини. Така или иначе, ако лизингополучателят иска да ползва актива за целия му икономически живот – финансовият лизинг е неговия инструмент.
При оперативния лизинг лизингополучателят наема актива, за да го ползва в продължение на лизинговия период и никога не придобива собственост върху него /най-лесната аналогия е рент-а-кар за по-дълъг срок/.
И веднага трябва да напомним за основно счетоводно правило – „съдържанието е пред формата”, т.е. ако искаме да класифицираме даден лизинг като оперативен /защото е данъчно по-изгодно в някои случаи/ и формално НЕ прехвърлим собствеността на актива в края на периода към лизингополучателя /както е нормално за оперативния лизинг/, но пък лизингодателят е събрал пълната стойност/цена на актива чрез рентите, то независимо от заглавието на нашия договор, за счетоводни и най-вече за данъчни цели този лизинг си остава финансов. Ако лизингополучателят планира да ползва актива НЕ за целият му полезен живот, то оперативният лизинг е правилния инструмент.
Ключовите параметри за разделението съответно са:
Видове финансов лизинг /”Financial Leasing”, “Capital Leasing”/
В някои държави финансовият лизинг дори не се счита за лизинг, а за покупка с разсрочено плащане /каквото всъщност е/.
Преди да разгледаме видовете финансов лизинг, ще въведа едно понятие, което ще е необходимо, за да разберем разликите между различните видове. Това е „остатъчната стойност”. Остатъчната стойност има голямо приложение в лизинга – както във финансовия, така и в оперативния. Остатъчната стойност е част от доставната цена и обикновено се изчислява като процент от същата. Например, ако автомобил струва /доставна цена/ 100 лева и неговата остатъчна стойност е 20%, това е 20 лева. Остатъчната стойност е стойността на актива по лизинговия договор в края на лизинговия период. Тя може да има отношение към очакваната справедлива цена на актива при нормално износване в края на периода, но може и да няма нищо общо. Остатъчната стойност може да бъде стойността на „опцията за придобиване” по финансов лизинг с отворен край /виж по-долу/. Остатъчната стойност може да бъде стойност, която лизингополучателят никога няма да заплати – при оперативния лизинг. Както се вижда от графиката по-долу, при нулева остатъчна стойност /пълно изплащане/, стойността на месечните вноски ще е относително по-висока от лизинг с някаква остатъчна стойност – част от доставната цена е „изнесена” в остатъчната стойност. Остатъчната стойност може да бъде реална – например остатъчната стойност на един нов стандартен автомобил след 36 месеца е около 40-45% /за приблизително такава цена може да купим три годишен стандартен автомобил/. Остатъчната стойност, обаче може и да е „маргинална”, т.е. формална такава – например остатъчна стойност за нов автомобил след 36 месеца от 5-10%. Маргиналната остатъчна стойност често се използва при финансов лизинг с отворен край /виж по-долу/ с цел „разсрочване” на ДДС.
Характерна особеност за финансовия лизинг е правото на лизингополучателя да получи пълна собственост върху актива в края на лизинговия период. За придобиването на тази собственост има два варианта – или е недвусмислено договорено още в началото на лизинга или лизингополучателят има „опция” за придобиване на собствеността срещу заплащане на „остатъчната стойност”.
Първият вид се нарича „лизинг със затворен край” или лизинг с прехвърляне на собствеността” или на английски популярното “Hire-purchase contract” или „Lease-purchase”. Този вид доста прилича /както се вижда и от английското име/ на покупко-продажба с отложено плащане. Вторият вид е съответно „лизинг с отворен край” или „лизинг с опция за придобиване”. Освен нюанса за придобиване на собствеността в края на периода, тези два подвида се различават и по тяхното счетоводно и ДДС третиране.
Лизингът със затворен край предполага издаване на данъчна фактура за пълната цена на актива още в началото на лизинговия срок, както и съответното плащане на ДДС от лизингополучателя. Този вид е по-подходящ за юридически лица, регистрирани по ЗДДС и притежаващи голям ДДС капацитет /ежемесечно са „на внасяне”/. За физическите лица и останалите фирми, които няма да могат да ползват данъчен кредит или няма да могат да приспаднат ДДС от своите продажби, за предпочитане е лизинг с отворен край.
Тъй като лизингът с отворен край има „опция за придобиване” /може да се придобие, а може и да не се придобие актива/, ДДС при него се начислява пропорционално на лизинговите вноски в целия лизингов период.
Видове оперативен лизинг /”Operational Leasing”, “True Leasing”/
Ще припомним – оперативния лизинг е договор за наем на актив. Лизингодателят плаща наем срещу, което ползва актива. Няма да сгрешим ако кажем, че нормалният наем на жилище е точно оперативен лизинг, който се практикува в България от много време, но просто не се нарича лизинг. Все пак оперативният лизинг най-често се използва за лизинг на леки автомобили /76% към края на третото тримесечие на 2013 виж http://stat.bnb.bg/bnb/dd/Leasing-Stock.nsf/fsWebIndexBG /. А оперативният лизинг на автомобили опростено е рент-а-кар с по-дълъг срок.
Различните разновидности на оперативния лизинг произлизат от услугите, които са включени или не са включени в наемните вноски. Нека разгледаме какво може да бъде включено в наемната вноска по оперативен лизинг на автомобил:
В зависимост от включените услуги повечето лизингови компании, които предлагат оперативен лизинг имат градация на включените услуги:
Видове спрямо доставчика на лизинговия актив
Основно задължения на всеки лизингодател по всеки лизингов договор е да достави лизинговия актив на лизингополучателя. Понякога лизингополучателите се шегуват, че това е и единственото задължение на лизингодателя в иначе дебелите лизингови договори ... и донякъде са прави. За да изпълни това свое задължение, лизингодателят следва да придобие по някакъв начин лизинговия актив. Оттук и класификация на три вида лизинг:
Собствен лизинг – лизинг, при който лизингодателят е собственик на лизинговия актив или дори го е произвел.
Този вид се прилага често от производители /например производители на хладилна или климатична техника/ или от дилъри /например дилърите на коли/. Популярно схващане, е че собствения лизинг е по-изгоден от другите, защото видимо няма такси, лихвите са ниски или има бонуси от безплатна застраховка и т.н. Тъжната истина е, че когато печалбата от продажбата на собствения актив /10-20-...%/ и печалбата или възвращаемостта от лизинговата операция са насочени към един и същи „джоб” .... се дават големи възможности за „безлихвен лизинг” /нали печеля 30% от продажбата/, безплатни застраховки и каквото друго хрумне на маркетинговия отдел. Та „безплатен обяд” и тук няма, а по-скоро е преразпределение на приходите от дадената продажба и финансирането на покупката. Водещ пример в тази категория е Porsche Bank – която пък фокусира своите услуги върху финансирането на продукцията на концерна.
Прав/директен лизинг – това са 90% /условно съм избрал процента и нямам претенции да е точен – идеята е, че това е масовият случай/ от всички лизинги. Този вид предполага, че освен двамата участници в лизинговата сделка – лизингодател и лизингополучател има и трети – доставчика на актива, който е различен от първите двама. За да съм справедлив и да не „очерняме” излишно „собствения лизинг”, ще кажа, че „безплатен лизинг” или различни бонуси са възможни и тук – чрез добра симбиоза между доставчика на актива и лизинговата компания и субсидиране от първия част от възвращаемостта на втория. Вярно е, че по-трудно се постига /от „собствения лизинг”/, но въпреки това ежедневието ни изобилства от подобни промоции. Например за автомобили от Renault: http://m.renault.bg/cars/MeganeHatch2012/leasing
или за бяла и черна техника от магазини „Зора” http://www.monitor.bg/article?id=34924
или за каквато и да е техника от Технополис http://novinar.bg/?act=news&act1=det&mater=MTU5MjsxNw
Обратен/реверсивен лизинг /”sale leaseback”/ – използва се само при наличие на голямо доверие между двата основни участника – лизигодателя и лизингополучателя.
Характерно за него е, че доставчикът на актива по лизинговата сделка е самият лизингополучател. Например: купили сме си кола със собствени средства, но изведнъж ни изпада чудесна възможност за покупка на апартамент, която не сме очаквали, но ... свободните ни пари са инвестирани в колата. Какво да правим? Ами, ако имаме лизингова компания, която ни е обслужвала дълго време и ни познава добре и не се страхува от пазарният риск на закупения от нас автомобил, то бихме могли да продадем собствения автомобил на лизингодателя, да получим реално плащане за него и след това да ни го предоставят на лизинг. А ние с постъпленията – да си купим апартамента /не се смейте – има коли, които струват колкото няколко апартамента/. Това е обратен лизинг.
В примера илюстрираме една от често срещаните причини за обратен лизинг – освобождаване на парични средства /ако планираме ликвидността си добре и сме прочели „ползите от лизинга” просто няма да сме купили колата със собствени средства/. Има и други причини за ползване на обратния лизинг – например данъчни. Както разбираме някои видове лизинг носят данъчни изгоди, а други /или покупка в брой/ - не. Ами вече се досещате за друга причина за обратен лизинг. Тук обаче спирам, за да не ми се разсърдят данъчните власти
Видове спрямо характера на доставчика
До 2007 в България имаше ДДС проблем при отдаването на лизинг на употребявани леки автомобили. Повечето собственици на автомобили – физически лица и фирми нямат право да ползват данъчен кредит за разходите направени за покупка на лек автомобил. Съответно, когато го продават, те не могат да издадат данъчна фактура /физическите лица въобще не могат да издадат никаква фактура – там покупката е само въз основа на договор/. Например, ако фирма или човек си купят нов автомобил за 12,000 лева /10,000 цена без ДДС и 2,000 ДДС/, и не ползват данъчен кредит /както е в повечето случаи/, то за тях автомобилът струва 12,000 лева. Ако решат да го продадат /абстрахираме се от спада в цената, за да не се усложнява сметката/ за 12,000, те издават опростена фактура /фирмите, дори и тези, които са регистрирани по ДДС/ или просто сключват договор за продажба за тази сума /физическите лица/ – 12,000 лева. ДДС реално е част от тази цена, но не е отделен от цената без ДДС.
Проблемът, който възникваше при лизинг на употребявани автомобили /а реално и за всички търговци на употребявани автомобили/ е, че ако закупят автомобил от гореописаните доставчици и получат опростена фактура, то следваше да начислят още веднъж ДДС върху цялата сума. Така търговец или лизингодател, който е купил горния автомобил от физическо лице за 12,000 и иска да го продаде или лизингова с печалба от 100 лева, ще трябва да направи това на цена от 14,520 лева, като 12,000 лева е цената без ДДС, а 2400 лева е ДДС върху цената, 100 лева е печалбата за търговеца/лизингодателя и 20 лева е ДДС върху печалбата. Видимо това не беше правилно – начислява се ДДС върху ДДС, а и правеше колата непродаваема. С промени в ЗДДС от 01.01.2007 бе приет „специален ред за облагане с ДДС на маржа на цената” /основно чл.143 от ЗДДС/. За да не ви отегчавам с пълния текст /всеки може да го прочете – виж речника/ с две думи от горния пример, след като търговец или лизингодател купят автомобила за 12,000, при неговата вторична реализация не начисляват ДДС върху целия автомобил, а само върху надценката, която те изберат да начислят /ние я приехме за 100 лева в примера, т.е. цялото ДДС ще бъде 20 лева по тази сделка след промените от 2007 година/, т.е. крайната цена на автомобила с „маржов” ДДС ще стане 12,120 лева /много по-приемливо от 14,520/. Тази промяна в ЗДДС даде живот на нов вид лизин:
„Маржов лизинг” или „Лизинг по чл.143 от ЗДДС”. Този лизинг винаги е финансов, като доставчикът по него е лице, което не може да издаде данъчна фактура за лизинговия актив. Съответно ДДС се начислява само върху маржа/горницата/печалбата, която лизингодателят е начислил.
През 2007 и 2008 имаше сравнително голям интерес на лизинговия пазар към този вид лизинг. Голяма част от лизинговите компании дори създадоха специализирани свои дружества за „маржов лизинг” и специално за лизинг на употребявани леки коли. След кризата лизингодателите станаха малко по-консервативни, ограничиха отдаването на лизинг на употребявани автомобили и понастоящем „маржовия лизинг” е по-рядко срещан вид.
Видове спрямо географската принадлежност
Стандартно лизингодателят и лизингополучателят се намират в една и съща държава. Можем да наречем този масов случай – „национален лизинг”, защото структурата и клаузите на лизинговите договори са съобразени със съответните национални законодателства, данъци и практики. Същевременно, понякога лизингодателят и лизингополучателят не са резиденти на една и съща държава. Този вид лизинг не нарича „трансграничен лизинг” /”cross-border leasing”/.
Трансграничният лизинг е познат и в България, където преди развитието на родната лизингова индустрия, през 90-те години на 20 век един от вариантите да се ползва лизинг в България беше именно трансграничният лизинг, предлаган активно особено в сферата на финансиране на товарни автомобили от независимия лизингодател Pabco Leasing und Handels GMBH, Австрия или от каптивните лизингови компании на производителите на товарни автомобили Volvo Financial Services. /виж http://www.vfsco.com/financialservic.../leasing.aspx/
или Scania /виж http://www.scania.com/scania-group/s...companies.aspx/.
Поради юридическите, данъчни, счетоводни и практически усложнения и рискове, трансграничният лизинг не е често използван вид.
В следваща статия ще разгледаме „Иновативните лизингови решения”.
Други статии от Станислав Танушев на тема „Лизинг”:
История на лизинга: http://adv-bulgaria.com/forum/main-c...лизинга
Видове лизинг: http://adv-bulgaria.com/forum/main-c...1-лизинг
Лизингови лихви: http://adv-bulgaria.com/forum/main-c...
Автор Станислав Танушев
Блог http://adv-bulgaria.com/blogs/лизинг...искусия
Статията е написана на 20.11.2013 и е последно редактирана на 22.05.2015
Определение
Разумно е да започнем темата за лизинга с определението му. Определенията за лизинг са толкова, колкото и авторите по темата в интернет. Важно е да се отбележи, че макар с едно и също име – „лизинг”, съдържанието на финансовата услуга има сериозни различия в различните държави и още повече в различните континети. . Различията са свързани с данъчния режим, правото, различни стимули, съответната зрялост на лизинговото законодателство, съответните пазари и свързаните с тях практики.
Преди да дам точното определениеq е важно да се има предвид две важни характеристики на съвременния лизинг. Първата е, че лизингът се оформя като договор между две страни. Следователно правната страна е важна. Втората е, че лизингът води до различни данъчни облекчения в определени случаи. Съответно важна е счетоводно-данъчната му страна.
Оттук най-правилното определение на финансовата услуга лизинг според мен /за България/ е това, което е дадено на европейско ниво /а българското законодателство е в синхрон с европейското/ в МСС или IAS 17 – международния счетоводен стандарт за лизинг. Там дефиницията е следната:
„Лизингът е споразумение, според което лизингодателят прехвърля на лизингополучателя, срещу насрещно плащане или серия от плащания, правото на ползване на даден актив за определено време.”
Целият текст на МСС 17 в оригинал на английски език може да намерите в http://ec.europa.eu/internal_market/...d/ias17_en.pdf или на български на http://balans.bg/217-mss-17-lizing/
Ще използваме МСС 17 и по-нататък при „Видовете лизинг” и даване на различни дефиниции на лизингови термини. Всички дефиниции от МСС 17 съвсем еднозначно се прилагат в лизинговата практика в България. Това не е и случайно, тъй като всички лизингодатели в страната използват именно МСС 17 за водене на своето счетоводство, а именно те са водещи при въвеждането на лизинговите термини.
Видове
Има много различни видове лизинг – тук ще ги разделя на групи и ще се опитам да обхвана всички, които се срещат в България. Също има и много различни имена на видовете лизинг – към всеки вид ще дам и известните ми различни наименования, като практиката и лизинговия жаргон е жива материя, така че не изключвам, докато пиша настоящето, някой някъде да има ново име за някой от видовете. В допълнение самите лизингови компании напоследък започнаха да „брандират” продуктите си и оттам да популяризират „лизинг за автомобили”, „лизинг за оборудване”, „лизинг на селскостопанска техника” и т.н. Тези последните реално не са различни „видове”, а просто брандирани продукти, които обхващат спецификата и политиката на лизинговата компания към даден лизингов актив. На тях няма да се спирам, защото не са „видове”, а и практиката непрекъснато ражда нови, така че никога няма да може да ги обхванем.
Видове спрямо собствеността на лизинговия актив в края на лизинговия период
Малко сложно се получи началото, но в действителност не е много сложно. Дори в България сме облагодетелствани, защото като относително млад лизингов пазар, имаме възможност да започнем „начисто” дори и с терминологията /нещата са много по-различни например във Великобритания, където лизинговата практика от последните 200 години е нароила доста различни видове с много специфични нюанси, които сега трябва да се приравнят към европейските изисквания/.
Водещите видове лизинг са само два и са описани в споменатия вече МСС или IAS 17. Това са Финансов лизинг и Оперативен лизинг / Целият текст на МСС 17 в оригинал на английски език може да намерите в http://ec.europa.eu/internal_market/...d/ias17_en.pdf или на български на http://balans.bg/217-mss-17-lizing/ /
Нека дадем точните определения според МСС 17:
„Финансов лизинг е лизинг, който прехвърля основната част от рисковете и ползите, които произлизат от собствеността на даден актив /върху лизингополучателя/. Самата собственост на актива може да бъде прехвърлена, а може и да не бъде прехвърлена.”
„Оперативен лизинг е лизинг, който е различен от финансовия лизинг.” ... не се шегувам, действително такава му е дефиницията в стандарта
... е все пак има и пояснения след това:
„Чл.10 Дали един лизинг е финансов или оперативен зависи от същността на транзакцията, а не от формата на договора. Примери за случаи, които индивидуално или в комбинация биха стандартно довели до това един лизинг да бъде класифициран като финансов са:
- лизингът прехвърля собствеността върху актива на лизингополучателя до края на лизинговия период;
- Лизингополучателят има опцията да закупи лизинговия актив на цена, която се очаква да е съществено по-ниска от справедливата цена към датата, когато опцията може да бъде упражнена и е относително сигурно в началото на лизинга, че тази опция ще бъде упражнена;
- Лизинговият срок покрива по-голямата част от икономическия живот на актива, дори собствеността върху него да не се прехвърля;
- В началото на лизинга, настоящата стойност на минималните лизингови вноски възлиза поне на справедливата цена на лизинговия актив;
- Лизинговите активи са от такъв специализиран характер, че единствено лизингополучателят може да ги използва без съществени изменения.
- Ако лизингополучателят може да отмени лизинга и всички загуби на лизингодателя свързани с отмяната се носят от лизингополучателя;
- Печалби или загуби от колебанията на справедливата цена на остатъчната стойност се носят от лизингополучателя (като например рабат от рентата, който е равен на по-голяма част от постъпленията от продажба на актива в края на лизинга);
- Лизингополучателят има право да продължи лизинга за вторичен период при наем, който е съществено по-нисък от пазарната рента.
Сложният юридическо-икономически-лизингов жаргон ми подсказа да създам пост с „речник на лизинговите термини”. Определенията са добри и относително изчерпателни. Същевременно детайлът на изказа също трябва да ни говори нещо – много е важна точната класификация и разграничаване на финансовия от оперативния вид лизинг. Както може би вече се досещате – свързано е с финансови, или по-точно данъчни изгоди, за които ще стане дума по-долу. Следователно може да не се чудим на сложните определения. В действителност бихме могли много по-лесно да определим двата основни вида. Основното различие между тях е кой /лизингодателят или лизингополучателят/ става/остава собственик на лизинговия актив в края на лизинга, като от значение са и изплатените ренти /вноски/. Финансовият лизинг е най-разпространеният в България лизинг – към края на третото тримесечие на 2013 година той е 97% от целия лизингов портфейл в страната. При него стандартно лизингополучателят придобива актива в края на лизинговия период след изплащане на всички свои задължения.
Една от причините да е толкова популярен, сигурно е това, че българите обичаме да притежаваме неща – било от несигурността, в която живеем, било по исторически причини. Така или иначе, ако лизингополучателят иска да ползва актива за целия му икономически живот – финансовият лизинг е неговия инструмент.
При оперативния лизинг лизингополучателят наема актива, за да го ползва в продължение на лизинговия период и никога не придобива собственост върху него /най-лесната аналогия е рент-а-кар за по-дълъг срок/.
И веднага трябва да напомним за основно счетоводно правило – „съдържанието е пред формата”, т.е. ако искаме да класифицираме даден лизинг като оперативен /защото е данъчно по-изгодно в някои случаи/ и формално НЕ прехвърлим собствеността на актива в края на периода към лизингополучателя /както е нормално за оперативния лизинг/, но пък лизингодателят е събрал пълната стойност/цена на актива чрез рентите, то независимо от заглавието на нашия договор, за счетоводни и най-вече за данъчни цели този лизинг си остава финансов. Ако лизингополучателят планира да ползва актива НЕ за целият му полезен живот, то оперативният лизинг е правилния инструмент.
Ключовите параметри за разделението съответно са:
- Собствеността на актива в края на периода;
- Пазарните рискове /изплащането на пълната пазарна стойност или не/.
Видове финансов лизинг /”Financial Leasing”, “Capital Leasing”/
В някои държави финансовият лизинг дори не се счита за лизинг, а за покупка с разсрочено плащане /каквото всъщност е/.
Преди да разгледаме видовете финансов лизинг, ще въведа едно понятие, което ще е необходимо, за да разберем разликите между различните видове. Това е „остатъчната стойност”. Остатъчната стойност има голямо приложение в лизинга – както във финансовия, така и в оперативния. Остатъчната стойност е част от доставната цена и обикновено се изчислява като процент от същата. Например, ако автомобил струва /доставна цена/ 100 лева и неговата остатъчна стойност е 20%, това е 20 лева. Остатъчната стойност е стойността на актива по лизинговия договор в края на лизинговия период. Тя може да има отношение към очакваната справедлива цена на актива при нормално износване в края на периода, но може и да няма нищо общо. Остатъчната стойност може да бъде стойността на „опцията за придобиване” по финансов лизинг с отворен край /виж по-долу/. Остатъчната стойност може да бъде стойност, която лизингополучателят никога няма да заплати – при оперативния лизинг. Както се вижда от графиката по-долу, при нулева остатъчна стойност /пълно изплащане/, стойността на месечните вноски ще е относително по-висока от лизинг с някаква остатъчна стойност – част от доставната цена е „изнесена” в остатъчната стойност. Остатъчната стойност може да бъде реална – например остатъчната стойност на един нов стандартен автомобил след 36 месеца е около 40-45% /за приблизително такава цена може да купим три годишен стандартен автомобил/. Остатъчната стойност, обаче може и да е „маргинална”, т.е. формална такава – например остатъчна стойност за нов автомобил след 36 месеца от 5-10%. Маргиналната остатъчна стойност често се използва при финансов лизинг с отворен край /виж по-долу/ с цел „разсрочване” на ДДС.
Характерна особеност за финансовия лизинг е правото на лизингополучателя да получи пълна собственост върху актива в края на лизинговия период. За придобиването на тази собственост има два варианта – или е недвусмислено договорено още в началото на лизинга или лизингополучателят има „опция” за придобиване на собствеността срещу заплащане на „остатъчната стойност”.
Първият вид се нарича „лизинг със затворен край” или лизинг с прехвърляне на собствеността” или на английски популярното “Hire-purchase contract” или „Lease-purchase”. Този вид доста прилича /както се вижда и от английското име/ на покупко-продажба с отложено плащане. Вторият вид е съответно „лизинг с отворен край” или „лизинг с опция за придобиване”. Освен нюанса за придобиване на собствеността в края на периода, тези два подвида се различават и по тяхното счетоводно и ДДС третиране.
Лизингът със затворен край предполага издаване на данъчна фактура за пълната цена на актива още в началото на лизинговия срок, както и съответното плащане на ДДС от лизингополучателя. Този вид е по-подходящ за юридически лица, регистрирани по ЗДДС и притежаващи голям ДДС капацитет /ежемесечно са „на внасяне”/. За физическите лица и останалите фирми, които няма да могат да ползват данъчен кредит или няма да могат да приспаднат ДДС от своите продажби, за предпочитане е лизинг с отворен край.
Тъй като лизингът с отворен край има „опция за придобиване” /може да се придобие, а може и да не се придобие актива/, ДДС при него се начислява пропорционално на лизинговите вноски в целия лизингов период.
Видове оперативен лизинг /”Operational Leasing”, “True Leasing”/
Ще припомним – оперативния лизинг е договор за наем на актив. Лизингодателят плаща наем срещу, което ползва актива. Няма да сгрешим ако кажем, че нормалният наем на жилище е точно оперативен лизинг, който се практикува в България от много време, но просто не се нарича лизинг. Все пак оперативният лизинг най-често се използва за лизинг на леки автомобили /76% към края на третото тримесечие на 2013 виж http://stat.bnb.bg/bnb/dd/Leasing-Stock.nsf/fsWebIndexBG /. А оперативният лизинг на автомобили опростено е рент-а-кар с по-дълъг срок.
Различните разновидности на оперативния лизинг произлизат от услугите, които са включени или не са включени в наемните вноски. Нека разгледаме какво може да бъде включено в наемната вноска по оперативен лизинг на автомобил:
- Амортизация на колата /разликата между доставната цена и остатъчната стойност/;
- Регистрация в КАТ;
- Данъци и такси /ДДС, данък МПС, винетка и т.н./;
- Застраховка на колата /КАСКО и Гражданска отговорност/;
- Поддръжка на колата /смяна на консумативи – масла, филтри, накладки и т.н./;
- Гуми /сменят се на всеки сезон и на всеки 30,000-40,000 км.пробег/;
- Заместващ автомобил /който ще управляваме при повреда или щета по основния автомобил/;
- Понякога дори шофьор
В зависимост от включените услуги повечето лизингови компании, които предлагат оперативен лизинг имат градация на включените услуги:
- Чист оперативен лизинг – включва 1, 2 и 3 по-горе. Лизингополучателят се грижи за и заплаща останалото индивидуално.
- Оперативен лизинг с включени застраховки – включва 1, 2, 3 и 4;
- Оперативен лизинг с пълно обслужване /Full Service Fleet Management/ - наемните вноски включват всички изброени услуги, разходи и рискове /в България за сега се включват услугите до № 7 – горивото, все още няма практика да се включва/.
Видове спрямо доставчика на лизинговия актив
Основно задължения на всеки лизингодател по всеки лизингов договор е да достави лизинговия актив на лизингополучателя. Понякога лизингополучателите се шегуват, че това е и единственото задължение на лизингодателя в иначе дебелите лизингови договори ... и донякъде са прави. За да изпълни това свое задължение, лизингодателят следва да придобие по някакъв начин лизинговия актив. Оттук и класификация на три вида лизинг:
Собствен лизинг – лизинг, при който лизингодателят е собственик на лизинговия актив или дори го е произвел.
Този вид се прилага често от производители /например производители на хладилна или климатична техника/ или от дилъри /например дилърите на коли/. Популярно схващане, е че собствения лизинг е по-изгоден от другите, защото видимо няма такси, лихвите са ниски или има бонуси от безплатна застраховка и т.н. Тъжната истина е, че когато печалбата от продажбата на собствения актив /10-20-...%/ и печалбата или възвращаемостта от лизинговата операция са насочени към един и същи „джоб” .... се дават големи възможности за „безлихвен лизинг” /нали печеля 30% от продажбата/, безплатни застраховки и каквото друго хрумне на маркетинговия отдел. Та „безплатен обяд” и тук няма, а по-скоро е преразпределение на приходите от дадената продажба и финансирането на покупката. Водещ пример в тази категория е Porsche Bank – която пък фокусира своите услуги върху финансирането на продукцията на концерна.
Прав/директен лизинг – това са 90% /условно съм избрал процента и нямам претенции да е точен – идеята е, че това е масовият случай/ от всички лизинги. Този вид предполага, че освен двамата участници в лизинговата сделка – лизингодател и лизингополучател има и трети – доставчика на актива, който е различен от първите двама. За да съм справедлив и да не „очерняме” излишно „собствения лизинг”, ще кажа, че „безплатен лизинг” или различни бонуси са възможни и тук – чрез добра симбиоза между доставчика на актива и лизинговата компания и субсидиране от първия част от възвращаемостта на втория. Вярно е, че по-трудно се постига /от „собствения лизинг”/, но въпреки това ежедневието ни изобилства от подобни промоции. Например за автомобили от Renault: http://m.renault.bg/cars/MeganeHatch2012/leasing
или за бяла и черна техника от магазини „Зора” http://www.monitor.bg/article?id=34924
или за каквато и да е техника от Технополис http://novinar.bg/?act=news&act1=det&mater=MTU5MjsxNw
Обратен/реверсивен лизинг /”sale leaseback”/ – използва се само при наличие на голямо доверие между двата основни участника – лизигодателя и лизингополучателя.
Характерно за него е, че доставчикът на актива по лизинговата сделка е самият лизингополучател. Например: купили сме си кола със собствени средства, но изведнъж ни изпада чудесна възможност за покупка на апартамент, която не сме очаквали, но ... свободните ни пари са инвестирани в колата. Какво да правим? Ами, ако имаме лизингова компания, която ни е обслужвала дълго време и ни познава добре и не се страхува от пазарният риск на закупения от нас автомобил, то бихме могли да продадем собствения автомобил на лизингодателя, да получим реално плащане за него и след това да ни го предоставят на лизинг. А ние с постъпленията – да си купим апартамента /не се смейте – има коли, които струват колкото няколко апартамента/. Това е обратен лизинг.
В примера илюстрираме една от често срещаните причини за обратен лизинг – освобождаване на парични средства /ако планираме ликвидността си добре и сме прочели „ползите от лизинга” просто няма да сме купили колата със собствени средства/. Има и други причини за ползване на обратния лизинг – например данъчни. Както разбираме някои видове лизинг носят данъчни изгоди, а други /или покупка в брой/ - не. Ами вече се досещате за друга причина за обратен лизинг. Тук обаче спирам, за да не ми се разсърдят данъчните власти
Видове спрямо характера на доставчика
До 2007 в България имаше ДДС проблем при отдаването на лизинг на употребявани леки автомобили. Повечето собственици на автомобили – физически лица и фирми нямат право да ползват данъчен кредит за разходите направени за покупка на лек автомобил. Съответно, когато го продават, те не могат да издадат данъчна фактура /физическите лица въобще не могат да издадат никаква фактура – там покупката е само въз основа на договор/. Например, ако фирма или човек си купят нов автомобил за 12,000 лева /10,000 цена без ДДС и 2,000 ДДС/, и не ползват данъчен кредит /както е в повечето случаи/, то за тях автомобилът струва 12,000 лева. Ако решат да го продадат /абстрахираме се от спада в цената, за да не се усложнява сметката/ за 12,000, те издават опростена фактура /фирмите, дори и тези, които са регистрирани по ДДС/ или просто сключват договор за продажба за тази сума /физическите лица/ – 12,000 лева. ДДС реално е част от тази цена, но не е отделен от цената без ДДС.
Проблемът, който възникваше при лизинг на употребявани автомобили /а реално и за всички търговци на употребявани автомобили/ е, че ако закупят автомобил от гореописаните доставчици и получат опростена фактура, то следваше да начислят още веднъж ДДС върху цялата сума. Така търговец или лизингодател, който е купил горния автомобил от физическо лице за 12,000 и иска да го продаде или лизингова с печалба от 100 лева, ще трябва да направи това на цена от 14,520 лева, като 12,000 лева е цената без ДДС, а 2400 лева е ДДС върху цената, 100 лева е печалбата за търговеца/лизингодателя и 20 лева е ДДС върху печалбата. Видимо това не беше правилно – начислява се ДДС върху ДДС, а и правеше колата непродаваема. С промени в ЗДДС от 01.01.2007 бе приет „специален ред за облагане с ДДС на маржа на цената” /основно чл.143 от ЗДДС/. За да не ви отегчавам с пълния текст /всеки може да го прочете – виж речника/ с две думи от горния пример, след като търговец или лизингодател купят автомобила за 12,000, при неговата вторична реализация не начисляват ДДС върху целия автомобил, а само върху надценката, която те изберат да начислят /ние я приехме за 100 лева в примера, т.е. цялото ДДС ще бъде 20 лева по тази сделка след промените от 2007 година/, т.е. крайната цена на автомобила с „маржов” ДДС ще стане 12,120 лева /много по-приемливо от 14,520/. Тази промяна в ЗДДС даде живот на нов вид лизин:
„Маржов лизинг” или „Лизинг по чл.143 от ЗДДС”. Този лизинг винаги е финансов, като доставчикът по него е лице, което не може да издаде данъчна фактура за лизинговия актив. Съответно ДДС се начислява само върху маржа/горницата/печалбата, която лизингодателят е начислил.
През 2007 и 2008 имаше сравнително голям интерес на лизинговия пазар към този вид лизинг. Голяма част от лизинговите компании дори създадоха специализирани свои дружества за „маржов лизинг” и специално за лизинг на употребявани леки коли. След кризата лизингодателите станаха малко по-консервативни, ограничиха отдаването на лизинг на употребявани автомобили и понастоящем „маржовия лизинг” е по-рядко срещан вид.
Видове спрямо географската принадлежност
Стандартно лизингодателят и лизингополучателят се намират в една и съща държава. Можем да наречем този масов случай – „национален лизинг”, защото структурата и клаузите на лизинговите договори са съобразени със съответните национални законодателства, данъци и практики. Същевременно, понякога лизингодателят и лизингополучателят не са резиденти на една и съща държава. Този вид лизинг не нарича „трансграничен лизинг” /”cross-border leasing”/.
Трансграничният лизинг е познат и в България, където преди развитието на родната лизингова индустрия, през 90-те години на 20 век един от вариантите да се ползва лизинг в България беше именно трансграничният лизинг, предлаган активно особено в сферата на финансиране на товарни автомобили от независимия лизингодател Pabco Leasing und Handels GMBH, Австрия или от каптивните лизингови компании на производителите на товарни автомобили Volvo Financial Services. /виж http://www.vfsco.com/financialservic.../leasing.aspx/
или Scania /виж http://www.scania.com/scania-group/s...companies.aspx/.
Поради юридическите, данъчни, счетоводни и практически усложнения и рискове, трансграничният лизинг не е често използван вид.
В следваща статия ще разгледаме „Иновативните лизингови решения”.
Други статии от Станислав Танушев на тема „Лизинг”:
История на лизинга: http://adv-bulgaria.com/forum/main-c...лизинга
Видове лизинг: http://adv-bulgaria.com/forum/main-c...1-лизинг
Лизингови лихви: http://adv-bulgaria.com/forum/main-c...