.................................................. .................................................. .................................................. .....................................Речник на лизинговите термини
Встъпителни думи.
Когато съдбата ме насочи да се занимавам с лизинг през 2000-та година, не знаех абсолютно нищо за лизинга. Но нали никой не се е родил учен, реших, че винаги мога да намеря учебник или книга и да се науча. Отидох на пл.” Славейков” в София - нали там има книги за абсолютно всичко. Оказа се, че не е съвсем „за абсолютно всичко”. Питах на почти всяка сергия за книга/учебник за лизинг, но без резултат. На две от сергийте ме изгледаха укорително и казаха, че не продават порнографска литература. Доста по-късно все пак успях да намеря стар учебник от социалистическо време за „Лизинг и факторинг”.Вече имах представа от лизинга, но като прочетох учебника допълнително се обърках – то е и логично, като се замисли човек – учебник за финансова услуга, от социалистическо време?!.
Видимо в България има недостатък от литература на темата лизинг, а оттам и малко се знае за тази услуга. В интернет естествено може да се намерят хиляди статии, но те пък отразяват спецификата на лизинга в съответната държава, където са писани, което често няма нищо общо с нашата действителност. Същевременно общия лизингов портфейл /ще обясня по-долу какво е това/ в България дори след лек спад през последните години е около 3.2 милиарда лева, което означава, че текущо около 150.000 хора и фирми са страни по-действащи лизингови договори. Мисля, че е добре да се увеличи писаното слово за лизинга, за да разполагат настоящите и бъдещите лизингополучатели с малко повече информация. Както правят и писачите на статии от другите държави и аз ще фокусирам върху моята страна и особеностите на лизинга в България именно с цел писаното да има максимална практическа стойност.
Целта на настоящата статия не е пълна изчерпателност. Всяка от подтемите в нея е достатъчна за самостоятелно изследване сама по себе си. Само за „историята на лизинга” може да се напише книга и при това – интересна /бях изненадан да науча, че нашествието на Англия през 1066 от норвежците предвождани от Уилиям Завоевателя е станало възможно чрез лизинговане на цяла флотилия от 700 кораба, което пък е изненадало англиското разузнаване и в крайна сметка е довело до побена и исторически поврати в историята на страната.
Вярвам, че е полезно да се познава и начина на изчисление на лизинговите лихви – те далеч не са толкова еднозначни, а и през последните години с различни реклами и законодателство самата материя се е пообъркала. Определено е важно да се проследи как лизинга се е развивал и се развива в различните страни и континенти – подобни развитя могат да се очакват и у нас. Познаването на всички страни нан лизинга може да ни помогне да го използваме по-пълноценно. Ще се опитам в ред подсказан от читателите да развия в по-голям детайл различните аспекти в допълнителни статии. С тази първа статия ще запозная читателят с основните особености на лизинга, като фокусът ще бъде насочен към практиката в България и там, където използвам чужди източници, ще ги цитирам, така че да можете да четете и самостоятелно, докато аз ще се опитам да дам българския /в пряк и преносен смисъл/ превод.
Малко за формата на писане – ще разделя статията на тематични глави:
„История на лизинга”,
”Определение”,
„Видове лизинг” и т.н. и ще ги публикувам отделно. Макар всички те да са продължение една на друга, ще се постарая да могат да се четат отделно. Така читателят ще може да прескочи теми, които го интересуват по-малко и да фокусира върху по-интересните за него.
Определение
Разумно е да започнем темата за лизинга с определението му. Определенията за лизинг са толкова, колкото и авторите по темата в интернет. Важно е да се отбележи, че макар с едно и също име – „лизинг”, съдържанието на финансовата услуга има сериозни различия в различните държави и още повече в различните континенти. Различията са свързани с различния данъчен режим, различия в правото, различни стимули, различна зрялост на лизинговото законодателство, различна зрялост на съответните пазари и свързаните с тях практики. Преди да дам точното определение е важно да се има впредвид две важни характеристики на съвременния лизинг. Първата е, че лизинга се оформя с договор между две страни. Следователно правната страна е важна. Втората е, че лизинга води до различни данъчни облекчения в определени случаи. Съответно важна е счетоводно-данъчната му страна. Оттук най-правилното определение на финансовата услуга лизинг според мен е това, което е дадено на европейско ниво /а Българското законодателство е в синхрон с европейското/ в МСС или IAS 17 – международния счетоводен стандарт за лизинг. Там дефиницията е следната:
„Лизингът е споразумение, според което лизингодателят прехвърля на лизингополучател, срещу насрещно плащане или серия от плащания, правото на ползване на даден актив за определено време.”
Целият текст на МСС 17 в оригинал на английски език може да намерите в http://ec.europa.eu/internal_market/...d/ias17_en.pdf или на български на http://balans.bg/217-mss-17-lizing/ Ще използваме МСС 17 и по-нататък при „Видовете лизинг” и даване на различни дефиниции на лизингови термини. Всички дефиниции от МСС 17 съвсем еднозначно се прилагат в лизинговата практика в България. Това не е и случайно, тъй като всички лизингодатели в страната използват именно МСС 17 за водене на своето счетоводство, а именно те са водещи при въвеждането на лизинговите термини.
Видове
Има много различни видове лизинг – тук ще ги разделя на групи и ще се опитам да обхвана всички, които се срещат в България. Също има и много различни имена на различните вивове лизинг – към всеки вид ще дам и известните ми различни наименования, като практиката и лизинговия жаргон е жива материя, така че не изключвам докато пиша настоящето, някой някъде да има ново име за някой от видовете. В допълнение самите лизингови компании напоследък започнаха да „брандират” продуктите си и оттам да популяризират „лизинг за автомобили”, „лизинг за оборудване”, „лизинг на селсто-стопанска техника” и т.н. Тези последните реално не са различни „видове”, а просто брандирани продукти, които обхващат спецификата и политиката на лизинговата компания към даден лизингов актив. На тях няма да се спирам, защото не са „видове”, а и практиката непрекъснато ражда нови, така че никога няма да може да ги обхванем.
Видове спрямо собствеността на лизинговия актив в края на лизинговия период
Малко сложно се получи началото, но в действителност не е много сложно. Дори в България сме облагодетелствани, защото като относително млад лизингов пазар имаме възможност да започнем „начисто” дори и с терминологията /нещата са много по-различни например във Великобритания, където лизинговата практика от последните 200 години е нароила доста под-видове с много специфични нюанси, а сега трябва да се приравнят към европейските изисквания/. Водещите видове лизинг са само два и са описани в споменатия вече МСС или IAS 17. Това са Финансов лизинг и Оперативен лизинг / Целият текст на МСС 17 в оригинал на английски език може да намерите в http://ec.europa.eu/internal_market/...d/ias17_en.pdf или на български на http://balans.bg/217-mss-17-lizing/ / Нека дадем точните определения според МСС 17:
„Финансов лизинг е лизинг, който прехвърля основната част от рисковете и ползите, които произлизат от собствеността на даден актив /върху лизингополучателя/. Самата собственост на актива може да бъде прехвърлена, а може и да не бъде прехвърлена.”
Право на ползване на лизингов актив с придобиване в края на периода Лизинготадел Лизингополучател Плащане или серия от плащания – пълно изплащане на стойността на актива „Оперативен лизинг е лизинг, който е различен от финансовия лизинг.” ... не се шегувам, действително такава му е дефиницията в стандарта
... е все пак има и пояснения след това: „Чл.10 Дали един лизинг е финансов или оперативен зависи от същността на транзакцията, а не от формата на договора. Примери за случаи, които индивидуално или в комбинация биха стандартно довели до това един лизинг да бъде класифициран като финансов са:
Сложният юридическо-икономически-лизингов жаргон ми подсказа да създам пост с „речник на лизинговите термини”. Определенията са добри и относително изчерпателни. Същевременно детайла на изказа също трябва да ни говори нещо – много е важна точната класификация и разграничаване на финансовия от оперативния вид лизинг. Както може би вече се досещате – свързано е с финансови, или по-точно данъчни изгоди, за които ще стане дума по-долу. Следователно може да не се чудим да сложните определения. В действителност бихме могли много по-лесно да определим двата основни вида. Основното различие между тях е кой /лизингодателя или лизингополучателя/ става/остава собственик на лизинговия актив в края на лизинга, като също е от значение и изплатените ренти /вноски/.
Финансовият лизинг е най-разпространеният в България лизинг – към края на третото тримесечие на 2013 година той е 97% от целия лизингов портфейл в страната. При него стандартно лизингополучателя придобива актива в края на лизинговия период след изплащане на всички свои задължения. Една от причините да е толкова популярен, сигурно е това, че българите обичаме да притежаваме неща – било от неситурността в която живеем, било по исторически причини. Така или иначе, ако лизингополучателят иска да ползва актива за целия му икономически живот – финансовият лизинг е неговия инструмент. При оперативният лизинг лизингополучателят наема актива, за да го ползва в продължение на лизинговия период и никога не придобива собственост върху него /най-лесната аналогия е рент-а-кар за по-дълъг срок/. И веднага трябва да напомним за основно счетоводно правило – „съдържанието е пред формата”, т.е. ако искаме да класифицираме даден лизинг като оперативен /защото е данъчно по-изгодно в някои случаи/ и формално НЕ прехвърлим собствеността на актива в края на перода към лизингополучателя /както е нормално за операативния лизинг/, но пък лизингодателят е събрал пълната стойност/цена на актива чрез рентите, то независимо от заглавието на нашия договор, за счетоводни и най-вече за данъчни цели този лизинг си остава финансов. Ако лизингополучателят планира да ползва актива НЕ за целият му полезен живот, то оперативният лизинг е правилния инструмент. Ключовите параметри за разделението съответно са:
Видове финансов лизинг /”Financial Leasing”, “Capital Leasing”/
В някои държави финансовият лизинг дори не се счита за лизинг, а за покупка с разсрочено плащане /каквото всъщност е/.
Преди да разгледаме видовете финансов лизинг ще въведа едно понятие, което ще е необходимо, за да разберем разликите между различните видове. Това е „остатъчната стойност”. Остатъчната стойност има голямо приложение в лизинга – както във финансовия, така и в оперативния. Остатъчната стойност е част от доставната цена и обикновено се изчислява като процент от същата. Например, ако автомобил струва /доставна цена/ 100 лева и неговата остатъчна стойност е 20%, това е 20 лева. Остатъчната стойност е стойността на актива по лизинговия договор в края на лизинговия период. Тя може да има отношение към очакваната справедлива цена на актива при нормално износване в края на периода, но може и да няма нищо общо. Остатъчната стойност може да бъде стойността на „опцията за придобиване” по финансов лизинг с отворен край /виж по-долу/. Остатъчната стойност може да бъде стойност, която лизингополучателя никога няма да заплати – при оперативния лизинг. Както се вижда от графиката по-долу при нулева остатъчна стойност /пълно изплащане/ стойността на месечните вноски ще е относително по-висока от лизинг с някаква остатъчна стойност – част от доставната цена е „изнесена” в остатъчната стойност. Остатъчната стойност може да бъде реална – например остатъчната стойност на един нов стандартен автомобил след 36 месеца е около 40-45% /за приблизително такава цена може да купим три годишен стандартен автомобил/. Остатъчната стойност, обаче може и да е „маргинална”, т.е. формална такава – например остатъчна стойност за нов автомобил след 36 месеца от 5-10%. Маргиналната остатъчна стойност често се използва при финансов лизинг с отворен край /виж по-долу/ с цел „разсрочване” на ДДС.
Характерна особеност за финансовият лизинг е правото на лизингополучателя да получи пълна собственост върху актива в края на лизинговия период. За придобиването на тази собственост има два варианта – или е недвусмислено договорено още в началото на лизинга или лизингополучателят има „опция” за придобиване на собствеността срещу заплащане на „остатъчната стойност”.
Първият вид се нарича „лизинг със затворен край” или лизинг с прехвърляне на собствеността” или на английски популярното “Hire-purchase contract” или „Lease-purchase”. Този вид доста прилича /както се вижда и от английското име/ на покупко-продажба с отложено плащане.
Вторият вид е съответно „лизинг с отворен край” или „лизинг с опция за придобиване”. Освен нюанса за придобиване на собствеността в края на периода тези два под-вида се различават и по тяхното ДДС третиране. Лизингът със затворен край предполага издаване на данъчна фактура за пълната цена на актива още в началото на лизинговия срок, както и съответното плащане на ДДС от лизингополучателя. Този вид е по-подходящ за юридически лица регистрирани по ЗДДС и притежаващи голям ДДС капацитет /ежемесечно са „на внасяне”/. За физическите лица и останалите фирми, които няма да могат да ползват данъчен кредит или няма да могат да приспаднат ДДС от своите продажби, за предпочитане е лизинг с отворен край. Тъй като лизингът с отворен край има „опция за придобиване” /може да се придобие, а може и да не се придобие актива/, ДДС при него се начислява пропорционално на лизинговите вноски в целия лизингов период.
Видове оперативен лизинг /”Operational Leasing”, “True Leasing”/
Ще припомним – оперативния лизинг е договор за наем на актив. Лизингодателя плаща наем срещу, което ползва актива. Няма да сгрешим ако кажем, че нормалния наем на жилище е точно оперативен лизинг, който се практикува в България от много време, но просто не се нарича лизинг. Все пак оперативния лизинг най-често се използва за лизинг на леки автомобили /76% към края на третото тримесичие на 2013 виж http://stat.bnb.bg/bnb/dd/Leasing-Stock.nsf/fsWebIndexBG /. А оперативният лизинг на автомобили опростено е рент-а-кар с по-дълъг срок. Различните разновидности на оперативния лизинг произлизат от услугите, които са включени или не са включени в наемните вноски. Нека разгледаме какво може да бъде включено в наемната вноска по оперативен лизинг на автомобил:
Видове спрямо доставчика на лизинговия актив
Основно задължения на всеки лизингодател по всеки лизингов договор е да достави лизинговия актив на лизингополучателя. Понякога лизингополучателите се шегуват, че това е и единственото задължение на лизингодателя в иначе дебелите лизингови договори ... и донякъде са прави. За да изпълни това свое задължение, лизингодателя следва да придобие по някакъв начин лизинговия актив. Оттук и класификация на три вида лизинг:
Собствен лизинг – лизинг при който лизингодателя е собственик на лизинговия актив или дори го е произвел. Този вид се прилага често от производители /например производители на хладилна или климатична техника/ или от дилъри /например дилърите на коли/. Популярно схващане, е че собствения лизинг е по-изгоден от другите, защото видимо няма такси, лихвите са ниски или има бонуси от безплатна застраховка и т.н. Тъжната истина е че, когато печалбата от продажбата на собствения актив /10-20-...%/ и печалбата или възвращаемостта от лизинговата операция са насочени към един и същи джоб .... ами дава големи възможности за „безлихвен лизинг” /нали печеля 30% от продажбата/, безплатни застраховки и каквото друго хрумне на маркетинговия отдел. Та „безплатен обяд” и тук няма, а по-скоро е преразпределение на приходите от дадената продажба и финансирането на покупката. Добър пример тук дава Мото Пфое – виж т.2 от тяхната реклама на http://www.motopfohe.bg/read_text.php?tid=13
Прав/директен лизинг – това са 90% /условно съм избрал процента и нямам претенции да е точен – идеята е че това е масовия случай/ от всички лизинги. Този вид предполага, че освен двамата участници в лизинговата сделка – лизингодател и лизингополучател има и трети – доставчика на актива, който е различен от първите двама. За да съм справедлив и да не „очерняме” излишно „собствения лизинг” ще кажа че „безплатен лизинг” или различни бонуси са възможни и тук – чрез добра симбиоза между доставчика на актива и лизинговата компания и субсидиране от първия част от възвращаемостта на втория. Вярно е, че по-трудно се постига /от „собствения лизинг”/, но въпреки това ежедневието ни изобилства от подобни промоции. Например за автомобили от Renault: http://m.renault.bg/cars/MeganeHatch2012/leasing или за бяла и черна техника от магазини „Зора” http://www.monitor.bg/article?id=34924 или за каквато и да е техника от Технополис http://novinar.bg/?act=news&act1=det&mater=MTU5MjsxNw==
Обратен/реверсивен лизинг /”sale leaseback”/ – използва се само при наличие на голямо доверие между двата основни участника – лизингодателя и лизингополучателя. Характерно за него е че доставчика на актива по лизинговата сделка е самият лизингополучател. Например: купили сме си кола със собствени средства, но изведнъж ни изпада чудесна възможност за покупка на апартамент, която не сме очаквали, но ... свободните ни пари са инвестирани в колата. Какво да правим? Ами, ако имаме лизингова компания, която ни е обслужвала дълго време и ни познава добре и не се страхува от пазарният риск на закупения от нас автомобил, то бихме могли да продадем собствения автомобил на лизингодателя, да получим реално плащане за него и след това да ни го предоставят на лизинг. А ние с постъпленията – да си купим апартамента /не се смейте – има коли които струват колкото няколко апартамента/. Това е обратен лизинг. В примера илюстрираме една от често срещаните причини за обратен лизинг – освобождаване на парични средства /ако планираме ликвидността си добре и сме прочели „ползите от лизинга” просто няма да сме купили колата със собствени средства/. Има и други причини за ползване на обратния лизинг – например данъчни. Както разбираме някои видове лизинг носят данъчни изгоди, а други /или покупка в брой/ - не. Ами вече се досещате за друга причина за обратен лизинг. Тук обаче спирам, за да не ми се разсърдят данъчните власти
Видове спрямо характера на доставчика До 2007 имаше ДДС проблем при лизинговането на употребявани леки автомобили. Повечето собственици на автомобили – физически лица и фирми нямат право да ползват данъчен кредит за разходите направени за покупка на лек автомобил. Съответно, когато го продават те не могат да издадат данъчна фактура /физическите лица въобще не могат да издадат никаква фактура – там покупката е само въз основа на договор/. Например, ако фирма или човек си купят нов автомобил за 12,000 лева /10,000 цена без ДДС и 2,000 ДДС/, и не ползват данъчен кредит /както е в повечето случаи/ то за тях автомобилът струва 12,000 лева. Ако решат да го продадат /абстрахираме се от спада в цената, за да не се усложнява сметката/ за 12,000, те издават опростена фактура /фирмите, дори и тези, които са регистрирани по ДДС/ или.просто сключват договор за продажба за тази сума /физическите лица/ – 12,000 лева. ДДС реално е част от тази цена, но не е отделен от цената без ДДС. Проблемът, който възникваше при лизинг на употребявани автомобили /а реално и за всички търговци на употребявани автомобили/ е, че ако закупят автомобил от горе-описаните доставчици и получат опростена фактура то следваше да начислят още вендъж ДДС върху цялата сума. Така търговец или лизингодател, който е купил горния автомобил от физическо лице за 12,000 и иска да го продаде или лизингова с печалба от 100 лева, ще трябва да направи това на цена от 14,520 лева, като 12,000 лева е цената без ДДС, а 2400 лева е ДДС върху цената, 100 лева е печалбата за търговеца/лизингодателя и 20 лева е ДДС върху печалбата. Видимо това не беше правилно – начислява се ДДС върху ДДС, а и правеше колата непродаваема. С промени в ЗДДС от 01.01.2007 бе приет „специален ред за облагане с ДДС на маржа на цената” /основно чл.143 от ЗДДС/. За да не ви отегчавам с пълния текст /всеки може да го прочете – виж речника/ с две думи от горния пример след като търговец или лизингодател купят автомобила за 12,000, при неговата вторична реализация не начисляват ДДС върху целия автомобил, а само върху надценката, която те изберат да начислят /ние я приехме за 100 лева в примера, т.е. цялото ДДС ще бъде 20 лева по тази сделка след промените от 2007 година/, т.е. крайната цена на автомобила с „маржов” ДДС ще стане 12,120 лева /много по-приемливо от 14,520/. Тази промяна в ЗДДС даде живот на нов вид лизинг:
„Маржов лизинг” или „Лизинг по чл.143 от ЗДДС”.
Този лизинг винаги е финансов, като доставчикът по него е лице, което не може да издаде данъчна фактура за лизинговия актив. Съответно ДДС се начислява само върху маржа/горницата/печалбата, която лизингодателя е начислил. През 2007 и 2008 имаше сравнително голям интерес на лизинговия пазар към този вид лизинг. Голяма част от лизинговите компании дори създадоха специализирани свои дружества за „маржов лизинг” и специално за лизинг на употребявани леки коли. След кризата лизингодателите станаха малко по-консервативни, ограничиха лизинговането на употребявани автомобили и понастоящем „маржовия лизинг” е по-рядко срещан вид.
Видове спрямо географската принадлежност
Стандартно лизингодателят и лизингополучателят се намират в една и съща държава. Можем да наречем този масов случай – „национален лизинг”, защото структурата и клаузите на лизинговите договори са съобразени със съответните национални законодателства, данъци и практики. Същевременно, понякога лизингодателят и лизингополучателят не са резиденти на една и съща държава. Този вид лизинг не нарича „транзграничен лизинг” /”cross-boarder leasing”/.
Транзграничният лизинг е познат и в България, където преди развитието на родната лизингова индустрия, през 90-те години на 20 век един от вариантите да се ползва лизинг в България беше именно транзграничният лизинг, предлаган активно особено в сферата на финансиране на товарни автомобили от независимия лизингодател Pabco Leasing und Handels GMBH, Австрия или от каптивните лизингови компании на производителите на товарни автомобили Volvo Financial Services /виж http://www.vfsco.com/financialservic.../leasing.aspx/ или Scania /виж http://www.scania.com/scania-group/s...companies.aspx/.
Поради юридическите, данъчни, счетоводни и практически усложнения и рискове, обаче, транзграничният лизинг не е често използван вид.
Иновативни лизингови решения
По-горе са изброени основите видове лизинг. Освен самите „видове” има и многобройни варианти на тях, както и специализирани лизингови схеми и продукти. Не би било правилно „продуктите” и „схемите” да се квалифицират като отделни видове, както правят някои автори. За да разберем същността на продуктите, обаче е важно добре да познаваме „видовете”, за да разберем причината за създаването им и тяхното правилно приложение. По-долу е илюстрация на един от иновативните лизингови продукти, който тепърва ще навлиза в Европа и България.
Както видяхме от написаното по-горе и от статията за „Ползите от лизинга” използването на лизинговото финансиране може да донесе до намаляване на дължимите данъци - например вноските по оперативен лизинг за лек автомобил след началото на 2013 в България получат пълен данъчен кредит съгласно ЗДДС. Тази конкретна полза, може да бъде реализирана единствено от фирми, които са регистрирани по ЗДДС /изключвам минималният брой физически лица, които имат регистрация по ЗДДС/. Или с други думи, данъчното облекчение при ползване на оперативен лизинг за лек автомобил не може да се ползва от физически лица. ... или ...
Далечна Австралия е намерила решение на горната несправедливост с един специфичен лизингов продукт – новационен лизинг /novated lease/. Новационният лизинг се прилага изключително за ползване и придобиване на лек автомобил от физическо лице лизингополучател. Макар и малко сложен за разбиране, новационния лизинг си струва да бъде разгледан, тъй като започва да се предлага в Европа, което означава, че рано или късно ще достигне и до България. Макар да не съществува все още българска практика днес, в края на 2013 година, има всички необходими условия /законодателство и данъчна практика/ за осъществяването на подобен вид сделки и в нашата страна. Съответно в редовете по-долу, освен челният австралийски опит, ще дам и насоки за начин на прилагане на новационния лизинг в България.
Думата „новация” е юридически термин и означава „прехвърлям”. Новационният лизинг е лизингов договор сключен между три страни: лизингополучател, който е служител в дадена фирма, работодател и лизингодател. Чрез договорът за лизинг, лизингополучателят извършва „новация” на задължението си за плащане на лизингови вноски на своя работодател, който пък му ги удържа от трудовото възнаграждение преди данъци. Останалите елементи на лизинговия договор са стандартните.
Какъв е смисълът от това „прехвърляне”? Чрез новационният лизинг, данъчните облекчения, които може да ползва фирмата-работодател се прехвърлят на служителя-лизингополучател. Реално данъчните облекчения са от два източника. Първият източник са данъците дължими от работодателя и служителя при изплащане на трудово възнаграждение. Вторият източник е ДДС. За да се максимизира ползата за лизингополучателя, новационният лизинг най-често включва и пълно обслужване на автомобила, което често, освен стандартните атрибути /поддръжка, застраховки, данъци и гуми/ включва и гориво.
За да стане по-ясно ще дам пример и сравнителна таблица. Ако „служителят” е решил да закупи автомобил, то той може да отиде при произволен дилър и да го заплати. Нека стойността на автомобила да е BGN 12.000, където цената е BGN 10.000 и ДДС е BGN 2000 /в България ДДС ставката е 20%/. Естествено служителят може да ползва и оперативен лизинг с пълно обслужване, където за три годишен лизинг с остатъчна стойност от 20% и преобладаващите лихви, застраховки и т.н. в момента, месечните вноски ще са около BGN 600, като BGN 500 e вноската и BGN 100 е ДДС по нея. В тези BGN 500 освен амортизацията на автомобила ще са включени и цените на поддръжката, застраховките, данъците и гумите /без горивото/. Ако служителя ползва дохода си от заплата за плащането на покупката или на оперативния лизинг, то той вече ще е платил всички удръжки свързани с трудовия си доход. Ако допуснем, че служителят получава нетна годишна заплата от BGN 12.000 /месечен нетен доход от BGN 1000/ и целият доход той ще използва за покупката на автомобила, то той и респективно неговият работодател ще е платил през годината и BGN 6036 осигуровки и данъци /общо месечни данъци: 502,87 в т.ч. осиг.за сметка на работодателя – 227,13 и ДОД и осиг.за сметка на служителя – 276 лв/, за да получи нетната си заплата. Същото ще се отнася и ако той ползва оперативен лизинг. Парите, с които служителят разполага са вече обложени и той, като физическо лице заплаща и съответния ДДС. Ако обаче, същият служител обяви, че ще работи без пари при своя работодател /използвам леко преувеличени примери, за да илюстрирам смисъла на продукта/, като иска само новация на плащанията си по колата, то всички данъци и осигуровки свързани с трудовото възнаграждение вече не са дължими, защото трудово възнаграждение няма, а служителят ползва исканата кола. Пресиленият пример с „работата без заплата” не е и необходим. Тук именно идва и новационният лизинг. При новационният лизинг, работодателят сключва договор за оперативен лизинг /за България това би била формулата/ за лек автомобил, който го предоставя на служителя си за ползване. Ако са се договорили със своя служител за нетна работна заплата от BGN 1000, то с горните параметри, работодателят намалява нетната заплата на BGN 610, с които ще изплаща лизингови вноски по оперативен лизинг за колата на своя служител. Така служителят ще получава BGN 390 нето, като за тях ще се плащат всички осигуровки и данъци и от него и от работодателят му и ще ползва избрания автомобил. Вече е ясно, че BGN 610-те, с които се плаща лизингът биха „стрували” около BGN 916 ако бяха обложени с данъци и осигуровки, това е „първото” спестяване. Второто спестяване е от ДДС, който работодателят плаща към лизингодателя, но и веднага получава данъчен кредит в същия размер. Съответно служителят не е необходимо да плаща ДДС за ползвания от него автомобил, което представлява икономически ефект от BGN 122 месечно /при месечна вноска от BGN 610 без ДДС/ или BGN 1464 годишно, според нашия пример. Напомняме, че освен ДДС върху стойността на автомобила, при оперативен лизинг с пълно обслужване в месечната вноска са включени повечето, ако не всички допълнителни разходи по автомобила. Съответно „ползите” за клиента се простират не само върху цената на автомобила, но и върху консумативите необходими за неговото движение. Ако служителя сключи сам договор за оперативен лизинг и двете „ползи” ще се нулират.
Ползите от новационен лизинг за служителя /базирана на по-горния условен пример/ и осреднени стойности за гориво, консумативи, застраховки и др.:
При новационният лизинг след изтичането на договора за лизинг – 1 година в нашия пример, служителят има право:
Разновидности на новационния лизинг включват финансов лизинг без никакви допълнителни разходи, финансов лизинг с допълнително обслужване и съответно оперативен лизинг с пълно обслужване. Въпросът с горивата също допълва към разновидностите. Макар да е данъчно изгодно, горивата трудно се поддават на стандартизиране, като еднакъв месечен разход, а и изискват сериозна администрация. Ползването на тези разновидности или една от тях зависи силно от данъчното законодателство и съответните данъчни практики. За България най-ефективен би бил новационен оперативен лизинг с пълно обслужване, където само от ДДС спестяванията се покрива пълната стойност /лихвата/ за финансиране и остава допълнителен ефект /в нашият пример от BGN 761 годишно/.
Видимо, лизингът с пълно обслужване, носи максимално възможните ползи от новационния лизинг. Съответно е възможно включването и на четвърти участник в сделката /в случай, че лизингодателят няма подобно звено при себе си/ – „управител на допълнителните услуги” /”service provider”/. Това е дружество, което е специализирано в предоставянето на „пълно обслужване” на автопарк – сервиз, застраховки, гуми, гориво и т.н. Управителят на допълнителните услуги осигурява своите приходи или от такси по новационния договор или от комисиони от съответните търговци.
Разработен и станал силно популярен в Австралия /не без одобрението на австралийските данъчни власти в лицето на Australian Taxation Office http://www.ato.gov.au/Business/GST/I...ovated-leases// новационният лизинг се разпростнява в Британската общност /виж компания за новационен лизинг в ЮАР http://www.sgfleet.com/au/salary-pac...se-calculator/ и вече навлиза в Европа. Логично, като първи европейски пазар, където новационният лизинг навлиза е този на Великобритания /все пак Австралия си е още колония/. Основни проводници са международни лизингови дружества, които имат операции в Австралия, където са се запознали с продукта /виж каптивната лизингова компания на BMW Alphabet от Австралия на http://www.alphabetfleet.com.au/site...20Brochure.pdf или от Великобритания на https://www.alphabet.com/en-gb/salary-sacrifice или
една от най-големите лизингови компании Leaseplan от Холандия, където продуктът е представен като „жертване на заплата” http://www.leaseplan.co.uk/salary-sacrifice/2925/ /, както е вече популярен във Великобритания/.
От началото на 2013 условията /законодателство и практика/ в България са подходящи за навлизане на новационния лизинг. Може да очакваме пионерите „всеки момент”. Първоначално ще е нужна малко разяснителна дейност /за което се надявам да помагам с настоящата статия/, малко одиторски и юристконсултски мнения /за правилното структуриране на договорите/, естествено „данъчна търпимост” /в България често гледаме на новите продукти с лошо око/, иновационен лизингодател, иновативен работодател и умни и осведомени лизингополучатели-служители.
Причина да считам, че може скоро да очакваме новационният лизинг на нашия пазар е наличието на подобно търсене и дори практика. Макар „новационният лизинг”, като лизингов продукт да не е навлязъл в България, то има разпространена практика в някои фирми за създаване на собствена „транспортна фирма”, чрез което се целят постигане именно на ползите от новационния лизинг ... естествено по силно неефективен начин... т.е. осведомени и умни работодатели и служители има и те чакат своя продукт.
... ако искаме, да караме нов автомобил и да го сменяме всеки 3 години ... читателят вече знае, че не е само въпрос на „покупателна способност”, а и на умни лизингови решения.
*
Втора част: Ползите от лизинга
За контакт с автора на темата или въпроси по статията (изисква се регистрация):
Лизингов блог
...
Встъпителни думи.
Когато съдбата ме насочи да се занимавам с лизинг през 2000-та година, не знаех абсолютно нищо за лизинга. Но нали никой не се е родил учен, реших, че винаги мога да намеря учебник или книга и да се науча. Отидох на пл.” Славейков” в София - нали там има книги за абсолютно всичко. Оказа се, че не е съвсем „за абсолютно всичко”. Питах на почти всяка сергия за книга/учебник за лизинг, но без резултат. На две от сергийте ме изгледаха укорително и казаха, че не продават порнографска литература. Доста по-късно все пак успях да намеря стар учебник от социалистическо време за „Лизинг и факторинг”.Вече имах представа от лизинга, но като прочетох учебника допълнително се обърках – то е и логично, като се замисли човек – учебник за финансова услуга, от социалистическо време?!.
Видимо в България има недостатък от литература на темата лизинг, а оттам и малко се знае за тази услуга. В интернет естествено може да се намерят хиляди статии, но те пък отразяват спецификата на лизинга в съответната държава, където са писани, което често няма нищо общо с нашата действителност. Същевременно общия лизингов портфейл /ще обясня по-долу какво е това/ в България дори след лек спад през последните години е около 3.2 милиарда лева, което означава, че текущо около 150.000 хора и фирми са страни по-действащи лизингови договори. Мисля, че е добре да се увеличи писаното слово за лизинга, за да разполагат настоящите и бъдещите лизингополучатели с малко повече информация. Както правят и писачите на статии от другите държави и аз ще фокусирам върху моята страна и особеностите на лизинга в България именно с цел писаното да има максимална практическа стойност.
Целта на настоящата статия не е пълна изчерпателност. Всяка от подтемите в нея е достатъчна за самостоятелно изследване сама по себе си. Само за „историята на лизинга” може да се напише книга и при това – интересна /бях изненадан да науча, че нашествието на Англия през 1066 от норвежците предвождани от Уилиям Завоевателя е станало възможно чрез лизинговане на цяла флотилия от 700 кораба, което пък е изненадало англиското разузнаване и в крайна сметка е довело до побена и исторически поврати в историята на страната.
Вярвам, че е полезно да се познава и начина на изчисление на лизинговите лихви – те далеч не са толкова еднозначни, а и през последните години с различни реклами и законодателство самата материя се е пообъркала. Определено е важно да се проследи как лизинга се е развивал и се развива в различните страни и континенти – подобни развитя могат да се очакват и у нас. Познаването на всички страни нан лизинга може да ни помогне да го използваме по-пълноценно. Ще се опитам в ред подсказан от читателите да развия в по-голям детайл различните аспекти в допълнителни статии. С тази първа статия ще запозная читателят с основните особености на лизинга, като фокусът ще бъде насочен към практиката в България и там, където използвам чужди източници, ще ги цитирам, така че да можете да четете и самостоятелно, докато аз ще се опитам да дам българския /в пряк и преносен смисъл/ превод.
Малко за формата на писане – ще разделя статията на тематични глави:
„История на лизинга”,
”Определение”,
„Видове лизинг” и т.н. и ще ги публикувам отделно. Макар всички те да са продължение една на друга, ще се постарая да могат да се четат отделно. Така читателят ще може да прескочи теми, които го интересуват по-малко и да фокусира върху по-интересните за него.
Определение
Разумно е да започнем темата за лизинга с определението му. Определенията за лизинг са толкова, колкото и авторите по темата в интернет. Важно е да се отбележи, че макар с едно и също име – „лизинг”, съдържанието на финансовата услуга има сериозни различия в различните държави и още повече в различните континенти. Различията са свързани с различния данъчен режим, различия в правото, различни стимули, различна зрялост на лизинговото законодателство, различна зрялост на съответните пазари и свързаните с тях практики. Преди да дам точното определение е важно да се има впредвид две важни характеристики на съвременния лизинг. Първата е, че лизинга се оформя с договор между две страни. Следователно правната страна е важна. Втората е, че лизинга води до различни данъчни облекчения в определени случаи. Съответно важна е счетоводно-данъчната му страна. Оттук най-правилното определение на финансовата услуга лизинг според мен е това, което е дадено на европейско ниво /а Българското законодателство е в синхрон с европейското/ в МСС или IAS 17 – международния счетоводен стандарт за лизинг. Там дефиницията е следната:
„Лизингът е споразумение, според което лизингодателят прехвърля на лизингополучател, срещу насрещно плащане или серия от плащания, правото на ползване на даден актив за определено време.”
Целият текст на МСС 17 в оригинал на английски език може да намерите в http://ec.europa.eu/internal_market/...d/ias17_en.pdf или на български на http://balans.bg/217-mss-17-lizing/ Ще използваме МСС 17 и по-нататък при „Видовете лизинг” и даване на различни дефиниции на лизингови термини. Всички дефиниции от МСС 17 съвсем еднозначно се прилагат в лизинговата практика в България. Това не е и случайно, тъй като всички лизингодатели в страната използват именно МСС 17 за водене на своето счетоводство, а именно те са водещи при въвеждането на лизинговите термини.
Видове
Има много различни видове лизинг – тук ще ги разделя на групи и ще се опитам да обхвана всички, които се срещат в България. Също има и много различни имена на различните вивове лизинг – към всеки вид ще дам и известните ми различни наименования, като практиката и лизинговия жаргон е жива материя, така че не изключвам докато пиша настоящето, някой някъде да има ново име за някой от видовете. В допълнение самите лизингови компании напоследък започнаха да „брандират” продуктите си и оттам да популяризират „лизинг за автомобили”, „лизинг за оборудване”, „лизинг на селсто-стопанска техника” и т.н. Тези последните реално не са различни „видове”, а просто брандирани продукти, които обхващат спецификата и политиката на лизинговата компания към даден лизингов актив. На тях няма да се спирам, защото не са „видове”, а и практиката непрекъснато ражда нови, така че никога няма да може да ги обхванем.
Видове спрямо собствеността на лизинговия актив в края на лизинговия период
Малко сложно се получи началото, но в действителност не е много сложно. Дори в България сме облагодетелствани, защото като относително млад лизингов пазар имаме възможност да започнем „начисто” дори и с терминологията /нещата са много по-различни например във Великобритания, където лизинговата практика от последните 200 години е нароила доста под-видове с много специфични нюанси, а сега трябва да се приравнят към европейските изисквания/. Водещите видове лизинг са само два и са описани в споменатия вече МСС или IAS 17. Това са Финансов лизинг и Оперативен лизинг / Целият текст на МСС 17 в оригинал на английски език може да намерите в http://ec.europa.eu/internal_market/...d/ias17_en.pdf или на български на http://balans.bg/217-mss-17-lizing/ / Нека дадем точните определения според МСС 17:
„Финансов лизинг е лизинг, който прехвърля основната част от рисковете и ползите, които произлизат от собствеността на даден актив /върху лизингополучателя/. Самата собственост на актива може да бъде прехвърлена, а може и да не бъде прехвърлена.”
Право на ползване на лизингов актив с придобиване в края на периода Лизинготадел Лизингополучател Плащане или серия от плащания – пълно изплащане на стойността на актива „Оперативен лизинг е лизинг, който е различен от финансовия лизинг.” ... не се шегувам, действително такава му е дефиницията в стандарта
... е все пак има и пояснения след това: „Чл.10 Дали един лизинг е финансов или оперативен зависи от същността на транзакцията, а не от формата на договора. Примери за случаи, които индивидуално или в комбинация биха стандартно довели до това един лизинг да бъде класифициран като финансов са:- лизингът прехвърля собствеността върху актива на лизингополучателя до края на лизинговия период;
- Лизингополучателят има опцията да закупи лизинговия актив на цена, която се очаква да е съществено по-ниска от справедливата цена към датата, когато опцията може да бъде упражнена и е относително сигурно в началото на лизинга, че тази опция ще бъде упражнена;
- Лизинговият срок покрива по-голямата част от икономическия живот на актива, дори собствеността върху него да не се прехвърля;
- В началото на лизинга, настоящата стойност на минималните лизингови вноски възлиза поне на справедливата цена на лизинговия актив;
- Лизинговите активи са от такъв специализиран характер, че единствено лизингополучателят може да ги използва без съществени изменения.
- Ако лизингополучателят може да отмени лизинга и всички загуби на лизингодателя свързани с отмяната се носят от лизингополучателя;
- Печалби или загуби от колебанията на справедливата цена на остатъчната стойност се носят от лизингополучателя (като например рабат от рентата, който е равен на по-голяма част от постъпленията от продажба на актива в края на лизинга);
- Лизингополучателят има право да продължи лизинга за вторичен период при наем, който е съществено по-нисък от пазарната рента.
Сложният юридическо-икономически-лизингов жаргон ми подсказа да създам пост с „речник на лизинговите термини”. Определенията са добри и относително изчерпателни. Същевременно детайла на изказа също трябва да ни говори нещо – много е важна точната класификация и разграничаване на финансовия от оперативния вид лизинг. Както може би вече се досещате – свързано е с финансови, или по-точно данъчни изгоди, за които ще стане дума по-долу. Следователно може да не се чудим да сложните определения. В действителност бихме могли много по-лесно да определим двата основни вида. Основното различие между тях е кой /лизингодателя или лизингополучателя/ става/остава собственик на лизинговия актив в края на лизинга, като също е от значение и изплатените ренти /вноски/.
Финансовият лизинг е най-разпространеният в България лизинг – към края на третото тримесечие на 2013 година той е 97% от целия лизингов портфейл в страната. При него стандартно лизингополучателя придобива актива в края на лизинговия период след изплащане на всички свои задължения. Една от причините да е толкова популярен, сигурно е това, че българите обичаме да притежаваме неща – било от неситурността в която живеем, било по исторически причини. Така или иначе, ако лизингополучателят иска да ползва актива за целия му икономически живот – финансовият лизинг е неговия инструмент. При оперативният лизинг лизингополучателят наема актива, за да го ползва в продължение на лизинговия период и никога не придобива собственост върху него /най-лесната аналогия е рент-а-кар за по-дълъг срок/. И веднага трябва да напомним за основно счетоводно правило – „съдържанието е пред формата”, т.е. ако искаме да класифицираме даден лизинг като оперативен /защото е данъчно по-изгодно в някои случаи/ и формално НЕ прехвърлим собствеността на актива в края на перода към лизингополучателя /както е нормално за операативния лизинг/, но пък лизингодателят е събрал пълната стойност/цена на актива чрез рентите, то независимо от заглавието на нашия договор, за счетоводни и най-вече за данъчни цели този лизинг си остава финансов. Ако лизингополучателят планира да ползва актива НЕ за целият му полезен живот, то оперативният лизинг е правилния инструмент. Ключовите параметри за разделението съответно са:
- Собствеността на актива в края на периода;
- Пазарните рискове /изплащането на пълната пазарна стойност или не/.
Видове финансов лизинг /”Financial Leasing”, “Capital Leasing”/
В някои държави финансовият лизинг дори не се счита за лизинг, а за покупка с разсрочено плащане /каквото всъщност е/.
Преди да разгледаме видовете финансов лизинг ще въведа едно понятие, което ще е необходимо, за да разберем разликите между различните видове. Това е „остатъчната стойност”. Остатъчната стойност има голямо приложение в лизинга – както във финансовия, така и в оперативния. Остатъчната стойност е част от доставната цена и обикновено се изчислява като процент от същата. Например, ако автомобил струва /доставна цена/ 100 лева и неговата остатъчна стойност е 20%, това е 20 лева. Остатъчната стойност е стойността на актива по лизинговия договор в края на лизинговия период. Тя може да има отношение към очакваната справедлива цена на актива при нормално износване в края на периода, но може и да няма нищо общо. Остатъчната стойност може да бъде стойността на „опцията за придобиване” по финансов лизинг с отворен край /виж по-долу/. Остатъчната стойност може да бъде стойност, която лизингополучателя никога няма да заплати – при оперативния лизинг. Както се вижда от графиката по-долу при нулева остатъчна стойност /пълно изплащане/ стойността на месечните вноски ще е относително по-висока от лизинг с някаква остатъчна стойност – част от доставната цена е „изнесена” в остатъчната стойност. Остатъчната стойност може да бъде реална – например остатъчната стойност на един нов стандартен автомобил след 36 месеца е около 40-45% /за приблизително такава цена може да купим три годишен стандартен автомобил/. Остатъчната стойност, обаче може и да е „маргинална”, т.е. формална такава – например остатъчна стойност за нов автомобил след 36 месеца от 5-10%. Маргиналната остатъчна стойност често се използва при финансов лизинг с отворен край /виж по-долу/ с цел „разсрочване” на ДДС.
Характерна особеност за финансовият лизинг е правото на лизингополучателя да получи пълна собственост върху актива в края на лизинговия период. За придобиването на тази собственост има два варианта – или е недвусмислено договорено още в началото на лизинга или лизингополучателят има „опция” за придобиване на собствеността срещу заплащане на „остатъчната стойност”.
Първият вид се нарича „лизинг със затворен край” или лизинг с прехвърляне на собствеността” или на английски популярното “Hire-purchase contract” или „Lease-purchase”. Този вид доста прилича /както се вижда и от английското име/ на покупко-продажба с отложено плащане.
Вторият вид е съответно „лизинг с отворен край” или „лизинг с опция за придобиване”. Освен нюанса за придобиване на собствеността в края на периода тези два под-вида се различават и по тяхното ДДС третиране. Лизингът със затворен край предполага издаване на данъчна фактура за пълната цена на актива още в началото на лизинговия срок, както и съответното плащане на ДДС от лизингополучателя. Този вид е по-подходящ за юридически лица регистрирани по ЗДДС и притежаващи голям ДДС капацитет /ежемесечно са „на внасяне”/. За физическите лица и останалите фирми, които няма да могат да ползват данъчен кредит или няма да могат да приспаднат ДДС от своите продажби, за предпочитане е лизинг с отворен край. Тъй като лизингът с отворен край има „опция за придобиване” /може да се придобие, а може и да не се придобие актива/, ДДС при него се начислява пропорционално на лизинговите вноски в целия лизингов период.
Видове оперативен лизинг /”Operational Leasing”, “True Leasing”/
Ще припомним – оперативния лизинг е договор за наем на актив. Лизингодателя плаща наем срещу, което ползва актива. Няма да сгрешим ако кажем, че нормалния наем на жилище е точно оперативен лизинг, който се практикува в България от много време, но просто не се нарича лизинг. Все пак оперативния лизинг най-често се използва за лизинг на леки автомобили /76% към края на третото тримесичие на 2013 виж http://stat.bnb.bg/bnb/dd/Leasing-Stock.nsf/fsWebIndexBG /. А оперативният лизинг на автомобили опростено е рент-а-кар с по-дълъг срок. Различните разновидности на оперативния лизинг произлизат от услугите, които са включени или не са включени в наемните вноски. Нека разгледаме какво може да бъде включено в наемната вноска по оперативен лизинг на автомобил:
- Амортизация на колата /разликата между доставната цена и остатъчната стойност/;
- Регистрация в КАТ;
- Данъци и такси /ДДС, данък МПС, винетка и т.н./;
- Застраховка на колата /КАСКО и Гражданска отговорност/;
- Поддръжка на колата /смяна на консумативи – масла, филтри, накладки и т.н./;
- Гуми /сменят се на всеки сезон и на всеки 30,000-40,000 км.пробег/;
- Заместващ автомобил /който ще управляваме при повреда или щета по основния автомобил/;
- Гориво
- Понякога дори шофьор
- Чист оперативен лизинг – включва 1, 2 и 3 по-горе. Лизингополучателя се грижи за и заплаща останалото индивидуално.
- Оперативен лизинг с включени застраховки – включва 1, 2, 3 и 4;
- Оперативен лизинг с пълно обслужване /Full Service Fleet Management/ - наемните вноски включват всички изброени услуги, разходи и рискове /в България за сега се включват услугите до № 7 – горивото, все още няма практика да се включва/.
Видове спрямо доставчика на лизинговия актив
Основно задължения на всеки лизингодател по всеки лизингов договор е да достави лизинговия актив на лизингополучателя. Понякога лизингополучателите се шегуват, че това е и единственото задължение на лизингодателя в иначе дебелите лизингови договори ... и донякъде са прави. За да изпълни това свое задължение, лизингодателя следва да придобие по някакъв начин лизинговия актив. Оттук и класификация на три вида лизинг:
Собствен лизинг – лизинг при който лизингодателя е собственик на лизинговия актив или дори го е произвел. Този вид се прилага често от производители /например производители на хладилна или климатична техника/ или от дилъри /например дилърите на коли/. Популярно схващане, е че собствения лизинг е по-изгоден от другите, защото видимо няма такси, лихвите са ниски или има бонуси от безплатна застраховка и т.н. Тъжната истина е че, когато печалбата от продажбата на собствения актив /10-20-...%/ и печалбата или възвращаемостта от лизинговата операция са насочени към един и същи джоб .... ами дава големи възможности за „безлихвен лизинг” /нали печеля 30% от продажбата/, безплатни застраховки и каквото друго хрумне на маркетинговия отдел. Та „безплатен обяд” и тук няма, а по-скоро е преразпределение на приходите от дадената продажба и финансирането на покупката. Добър пример тук дава Мото Пфое – виж т.2 от тяхната реклама на http://www.motopfohe.bg/read_text.php?tid=13
Прав/директен лизинг – това са 90% /условно съм избрал процента и нямам претенции да е точен – идеята е че това е масовия случай/ от всички лизинги. Този вид предполага, че освен двамата участници в лизинговата сделка – лизингодател и лизингополучател има и трети – доставчика на актива, който е различен от първите двама. За да съм справедлив и да не „очерняме” излишно „собствения лизинг” ще кажа че „безплатен лизинг” или различни бонуси са възможни и тук – чрез добра симбиоза между доставчика на актива и лизинговата компания и субсидиране от първия част от възвращаемостта на втория. Вярно е, че по-трудно се постига /от „собствения лизинг”/, но въпреки това ежедневието ни изобилства от подобни промоции. Например за автомобили от Renault: http://m.renault.bg/cars/MeganeHatch2012/leasing или за бяла и черна техника от магазини „Зора” http://www.monitor.bg/article?id=34924 или за каквато и да е техника от Технополис http://novinar.bg/?act=news&act1=det&mater=MTU5MjsxNw==
Обратен/реверсивен лизинг /”sale leaseback”/ – използва се само при наличие на голямо доверие между двата основни участника – лизингодателя и лизингополучателя. Характерно за него е че доставчика на актива по лизинговата сделка е самият лизингополучател. Например: купили сме си кола със собствени средства, но изведнъж ни изпада чудесна възможност за покупка на апартамент, която не сме очаквали, но ... свободните ни пари са инвестирани в колата. Какво да правим? Ами, ако имаме лизингова компания, която ни е обслужвала дълго време и ни познава добре и не се страхува от пазарният риск на закупения от нас автомобил, то бихме могли да продадем собствения автомобил на лизингодателя, да получим реално плащане за него и след това да ни го предоставят на лизинг. А ние с постъпленията – да си купим апартамента /не се смейте – има коли които струват колкото няколко апартамента/. Това е обратен лизинг. В примера илюстрираме една от често срещаните причини за обратен лизинг – освобождаване на парични средства /ако планираме ликвидността си добре и сме прочели „ползите от лизинга” просто няма да сме купили колата със собствени средства/. Има и други причини за ползване на обратния лизинг – например данъчни. Както разбираме някои видове лизинг носят данъчни изгоди, а други /или покупка в брой/ - не. Ами вече се досещате за друга причина за обратен лизинг. Тук обаче спирам, за да не ми се разсърдят данъчните власти
Видове спрямо характера на доставчика До 2007 имаше ДДС проблем при лизинговането на употребявани леки автомобили. Повечето собственици на автомобили – физически лица и фирми нямат право да ползват данъчен кредит за разходите направени за покупка на лек автомобил. Съответно, когато го продават те не могат да издадат данъчна фактура /физическите лица въобще не могат да издадат никаква фактура – там покупката е само въз основа на договор/. Например, ако фирма или човек си купят нов автомобил за 12,000 лева /10,000 цена без ДДС и 2,000 ДДС/, и не ползват данъчен кредит /както е в повечето случаи/ то за тях автомобилът струва 12,000 лева. Ако решат да го продадат /абстрахираме се от спада в цената, за да не се усложнява сметката/ за 12,000, те издават опростена фактура /фирмите, дори и тези, които са регистрирани по ДДС/ или.просто сключват договор за продажба за тази сума /физическите лица/ – 12,000 лева. ДДС реално е част от тази цена, но не е отделен от цената без ДДС. Проблемът, който възникваше при лизинг на употребявани автомобили /а реално и за всички търговци на употребявани автомобили/ е, че ако закупят автомобил от горе-описаните доставчици и получат опростена фактура то следваше да начислят още вендъж ДДС върху цялата сума. Така търговец или лизингодател, който е купил горния автомобил от физическо лице за 12,000 и иска да го продаде или лизингова с печалба от 100 лева, ще трябва да направи това на цена от 14,520 лева, като 12,000 лева е цената без ДДС, а 2400 лева е ДДС върху цената, 100 лева е печалбата за търговеца/лизингодателя и 20 лева е ДДС върху печалбата. Видимо това не беше правилно – начислява се ДДС върху ДДС, а и правеше колата непродаваема. С промени в ЗДДС от 01.01.2007 бе приет „специален ред за облагане с ДДС на маржа на цената” /основно чл.143 от ЗДДС/. За да не ви отегчавам с пълния текст /всеки може да го прочете – виж речника/ с две думи от горния пример след като търговец или лизингодател купят автомобила за 12,000, при неговата вторична реализация не начисляват ДДС върху целия автомобил, а само върху надценката, която те изберат да начислят /ние я приехме за 100 лева в примера, т.е. цялото ДДС ще бъде 20 лева по тази сделка след промените от 2007 година/, т.е. крайната цена на автомобила с „маржов” ДДС ще стане 12,120 лева /много по-приемливо от 14,520/. Тази промяна в ЗДДС даде живот на нов вид лизинг:
„Маржов лизинг” или „Лизинг по чл.143 от ЗДДС”.
Този лизинг винаги е финансов, като доставчикът по него е лице, което не може да издаде данъчна фактура за лизинговия актив. Съответно ДДС се начислява само върху маржа/горницата/печалбата, която лизингодателя е начислил. През 2007 и 2008 имаше сравнително голям интерес на лизинговия пазар към този вид лизинг. Голяма част от лизинговите компании дори създадоха специализирани свои дружества за „маржов лизинг” и специално за лизинг на употребявани леки коли. След кризата лизингодателите станаха малко по-консервативни, ограничиха лизинговането на употребявани автомобили и понастоящем „маржовия лизинг” е по-рядко срещан вид.
Видове спрямо географската принадлежност
Стандартно лизингодателят и лизингополучателят се намират в една и съща държава. Можем да наречем този масов случай – „национален лизинг”, защото структурата и клаузите на лизинговите договори са съобразени със съответните национални законодателства, данъци и практики. Същевременно, понякога лизингодателят и лизингополучателят не са резиденти на една и съща държава. Този вид лизинг не нарича „транзграничен лизинг” /”cross-boarder leasing”/.
Транзграничният лизинг е познат и в България, където преди развитието на родната лизингова индустрия, през 90-те години на 20 век един от вариантите да се ползва лизинг в България беше именно транзграничният лизинг, предлаган активно особено в сферата на финансиране на товарни автомобили от независимия лизингодател Pabco Leasing und Handels GMBH, Австрия или от каптивните лизингови компании на производителите на товарни автомобили Volvo Financial Services /виж http://www.vfsco.com/financialservic.../leasing.aspx/ или Scania /виж http://www.scania.com/scania-group/s...companies.aspx/.
Поради юридическите, данъчни, счетоводни и практически усложнения и рискове, обаче, транзграничният лизинг не е често използван вид.
Иновативни лизингови решения
По-горе са изброени основите видове лизинг. Освен самите „видове” има и многобройни варианти на тях, както и специализирани лизингови схеми и продукти. Не би било правилно „продуктите” и „схемите” да се квалифицират като отделни видове, както правят някои автори. За да разберем същността на продуктите, обаче е важно добре да познаваме „видовете”, за да разберем причината за създаването им и тяхното правилно приложение. По-долу е илюстрация на един от иновативните лизингови продукти, който тепърва ще навлиза в Европа и България.
Както видяхме от написаното по-горе и от статията за „Ползите от лизинга” използването на лизинговото финансиране може да донесе до намаляване на дължимите данъци - например вноските по оперативен лизинг за лек автомобил след началото на 2013 в България получат пълен данъчен кредит съгласно ЗДДС. Тази конкретна полза, може да бъде реализирана единствено от фирми, които са регистрирани по ЗДДС /изключвам минималният брой физически лица, които имат регистрация по ЗДДС/. Или с други думи, данъчното облекчение при ползване на оперативен лизинг за лек автомобил не може да се ползва от физически лица. ... или ...
Далечна Австралия е намерила решение на горната несправедливост с един специфичен лизингов продукт – новационен лизинг /novated lease/. Новационният лизинг се прилага изключително за ползване и придобиване на лек автомобил от физическо лице лизингополучател. Макар и малко сложен за разбиране, новационния лизинг си струва да бъде разгледан, тъй като започва да се предлага в Европа, което означава, че рано или късно ще достигне и до България. Макар да не съществува все още българска практика днес, в края на 2013 година, има всички необходими условия /законодателство и данъчна практика/ за осъществяването на подобен вид сделки и в нашата страна. Съответно в редовете по-долу, освен челният австралийски опит, ще дам и насоки за начин на прилагане на новационния лизинг в България.
Думата „новация” е юридически термин и означава „прехвърлям”. Новационният лизинг е лизингов договор сключен между три страни: лизингополучател, който е служител в дадена фирма, работодател и лизингодател. Чрез договорът за лизинг, лизингополучателят извършва „новация” на задължението си за плащане на лизингови вноски на своя работодател, който пък му ги удържа от трудовото възнаграждение преди данъци. Останалите елементи на лизинговия договор са стандартните.
Какъв е смисълът от това „прехвърляне”? Чрез новационният лизинг, данъчните облекчения, които може да ползва фирмата-работодател се прехвърлят на служителя-лизингополучател. Реално данъчните облекчения са от два източника. Първият източник са данъците дължими от работодателя и служителя при изплащане на трудово възнаграждение. Вторият източник е ДДС. За да се максимизира ползата за лизингополучателя, новационният лизинг най-често включва и пълно обслужване на автомобила, което често, освен стандартните атрибути /поддръжка, застраховки, данъци и гуми/ включва и гориво.
За да стане по-ясно ще дам пример и сравнителна таблица. Ако „служителят” е решил да закупи автомобил, то той може да отиде при произволен дилър и да го заплати. Нека стойността на автомобила да е BGN 12.000, където цената е BGN 10.000 и ДДС е BGN 2000 /в България ДДС ставката е 20%/. Естествено служителят може да ползва и оперативен лизинг с пълно обслужване, където за три годишен лизинг с остатъчна стойност от 20% и преобладаващите лихви, застраховки и т.н. в момента, месечните вноски ще са около BGN 600, като BGN 500 e вноската и BGN 100 е ДДС по нея. В тези BGN 500 освен амортизацията на автомобила ще са включени и цените на поддръжката, застраховките, данъците и гумите /без горивото/. Ако служителя ползва дохода си от заплата за плащането на покупката или на оперативния лизинг, то той вече ще е платил всички удръжки свързани с трудовия си доход. Ако допуснем, че служителят получава нетна годишна заплата от BGN 12.000 /месечен нетен доход от BGN 1000/ и целият доход той ще използва за покупката на автомобила, то той и респективно неговият работодател ще е платил през годината и BGN 6036 осигуровки и данъци /общо месечни данъци: 502,87 в т.ч. осиг.за сметка на работодателя – 227,13 и ДОД и осиг.за сметка на служителя – 276 лв/, за да получи нетната си заплата. Същото ще се отнася и ако той ползва оперативен лизинг. Парите, с които служителят разполага са вече обложени и той, като физическо лице заплаща и съответния ДДС. Ако обаче, същият служител обяви, че ще работи без пари при своя работодател /използвам леко преувеличени примери, за да илюстрирам смисъла на продукта/, като иска само новация на плащанията си по колата, то всички данъци и осигуровки свързани с трудовото възнаграждение вече не са дължими, защото трудово възнаграждение няма, а служителят ползва исканата кола. Пресиленият пример с „работата без заплата” не е и необходим. Тук именно идва и новационният лизинг. При новационният лизинг, работодателят сключва договор за оперативен лизинг /за България това би била формулата/ за лек автомобил, който го предоставя на служителя си за ползване. Ако са се договорили със своя служител за нетна работна заплата от BGN 1000, то с горните параметри, работодателят намалява нетната заплата на BGN 610, с които ще изплаща лизингови вноски по оперативен лизинг за колата на своя служител. Така служителят ще получава BGN 390 нето, като за тях ще се плащат всички осигуровки и данъци и от него и от работодателят му и ще ползва избрания автомобил. Вече е ясно, че BGN 610-те, с които се плаща лизингът биха „стрували” около BGN 916 ако бяха обложени с данъци и осигуровки, това е „първото” спестяване. Второто спестяване е от ДДС, който работодателят плаща към лизингодателя, но и веднага получава данъчен кредит в същия размер. Съответно служителят не е необходимо да плаща ДДС за ползвания от него автомобил, което представлява икономически ефект от BGN 122 месечно /при месечна вноска от BGN 610 без ДДС/ или BGN 1464 годишно, според нашия пример. Напомняме, че освен ДДС върху стойността на автомобила, при оперативен лизинг с пълно обслужване в месечната вноска са включени повечето, ако не всички допълнителни разходи по автомобила. Съответно „ползите” за клиента се простират не само върху цената на автомобила, но и върху консумативите необходими за неговото движение. Ако служителя сключи сам договор за оперативен лизинг и двете „ползи” ще се нулират.
Ползите от новационен лизинг за служителя /базирана на по-горния условен пример/ и осреднени стойности за гориво, консумативи, застраховки и др.:
| Покупка в брой | Оперативен лизинг с пълно обслужване от физическо лице | Новационен оперативен лизинг с пълно обслужване | |
| Годишен данък за работодателя | 2724 | 2724 | 0 |
| Годишен ДОД за служителя | 3312 | 3312 | 0 |
| Брутна годишна заплата | 18036 | 18036 | 12000 |
| Нетна годишна заплата | 12000 | 12000 | 12000 |
| Годишна икономия от данъци при новация на пълната заплата | 0 | 0 | 6036 |
| Цена на автомобил | 12000 | 12000 | 10000 |
| Финансирана сума | 0 | 12000 | 10000 |
| Срок на лизинга | 12 месеца | 12 месеца | |
| Остатъчна стойност 60% след 1 година | 7200 | 7200 | 6000 |
| Годишен пробег | 30,000 | 30,000 | 30,000 |
| Месечен наем /вкл.всички разходи без горивото/ | - | 732 | 610 |
| Стойност на финансирането | 0 | 1089 | 908 |
| Поддръжка за 1 година | 1194 | 1194 | 995 |
| Гуми за 1 година | 500 | 500 | 417 |
| Гориво за 1 година | 4124 | 4124 | 3437 |
| Застраховка ГО за 1 година | 220 | 264 | 220 |
| Застраховка КАСКО за 1 година | 637 | 765 | 637 |
| Управление за 1 година | 0 | 120 | 100 |
| Общо разход за 1 година | 11475 + 7200 | 12856 | 10714 |
| Годишна икономия от ДДС | 0 | -352 | 2142 |
| Статут в края на първата година | Собствен автомобил | Възможност за: Продължаване Прекратяване |
Възможност за : Продължаване Покупка |
- да го поднови за още 1-2 години с вече по-малки лизингови вноски, базирани на остатъчната стойност на колата /в нашият пример 60% или BGN 6000/;
- да върне автомобила на лизингодателят и да поиска нов;
- да изплати остатъчната стойност на лизингодателя и да придобие автомобила. При това плащане вече ДДС се дължи, но върху остатъчната стойност /в нашият пример цената ще е BGN 6000 + BGN 1200 ДДС/.
Разновидности на новационния лизинг включват финансов лизинг без никакви допълнителни разходи, финансов лизинг с допълнително обслужване и съответно оперативен лизинг с пълно обслужване. Въпросът с горивата също допълва към разновидностите. Макар да е данъчно изгодно, горивата трудно се поддават на стандартизиране, като еднакъв месечен разход, а и изискват сериозна администрация. Ползването на тези разновидности или една от тях зависи силно от данъчното законодателство и съответните данъчни практики. За България най-ефективен би бил новационен оперативен лизинг с пълно обслужване, където само от ДДС спестяванията се покрива пълната стойност /лихвата/ за финансиране и остава допълнителен ефект /в нашият пример от BGN 761 годишно/.
Видимо, лизингът с пълно обслужване, носи максимално възможните ползи от новационния лизинг. Съответно е възможно включването и на четвърти участник в сделката /в случай, че лизингодателят няма подобно звено при себе си/ – „управител на допълнителните услуги” /”service provider”/. Това е дружество, което е специализирано в предоставянето на „пълно обслужване” на автопарк – сервиз, застраховки, гуми, гориво и т.н. Управителят на допълнителните услуги осигурява своите приходи или от такси по новационния договор или от комисиони от съответните търговци.
Разработен и станал силно популярен в Австралия /не без одобрението на австралийските данъчни власти в лицето на Australian Taxation Office http://www.ato.gov.au/Business/GST/I...ovated-leases// новационният лизинг се разпростнява в Британската общност /виж компания за новационен лизинг в ЮАР http://www.sgfleet.com/au/salary-pac...se-calculator/ и вече навлиза в Европа. Логично, като първи европейски пазар, където новационният лизинг навлиза е този на Великобритания /все пак Австралия си е още колония/. Основни проводници са международни лизингови дружества, които имат операции в Австралия, където са се запознали с продукта /виж каптивната лизингова компания на BMW Alphabet от Австралия на http://www.alphabetfleet.com.au/site...20Brochure.pdf или от Великобритания на https://www.alphabet.com/en-gb/salary-sacrifice или
една от най-големите лизингови компании Leaseplan от Холандия, където продуктът е представен като „жертване на заплата” http://www.leaseplan.co.uk/salary-sacrifice/2925/ /, както е вече популярен във Великобритания/.
От началото на 2013 условията /законодателство и практика/ в България са подходящи за навлизане на новационния лизинг. Може да очакваме пионерите „всеки момент”. Първоначално ще е нужна малко разяснителна дейност /за което се надявам да помагам с настоящата статия/, малко одиторски и юристконсултски мнения /за правилното структуриране на договорите/, естествено „данъчна търпимост” /в България често гледаме на новите продукти с лошо око/, иновационен лизингодател, иновативен работодател и умни и осведомени лизингополучатели-служители.
Причина да считам, че може скоро да очакваме новационният лизинг на нашия пазар е наличието на подобно търсене и дори практика. Макар „новационният лизинг”, като лизингов продукт да не е навлязъл в България, то има разпространена практика в някои фирми за създаване на собствена „транспортна фирма”, чрез което се целят постигане именно на ползите от новационния лизинг ... естествено по силно неефективен начин... т.е. осведомени и умни работодатели и служители има и те чакат своя продукт.
... ако искаме, да караме нов автомобил и да го сменяме всеки 3 години ... читателят вече знае, че не е само въпрос на „покупателна способност”, а и на умни лизингови решения.
*
Втора част: Ползите от лизинга
За контакт с автора на темата или въпроси по статията (изисква се регистрация):
Лизингов блог
...