В търсене на вълк…, общото между тактическата екипировка и фотографията

[Венцислав Петров]

От много време заедно с приятели обмисляме експедиция в която да тестваме възможно най-голяма част от екипировката и оборудването, с което работим, техниките за неговото използване, a на база на резултатите, да направим съответните анализи. След като се събере достатъчно информация и резултати, ще бъде стартиран цикъл от обучения и курсове.

За да бъдат резултатите полезни и използваеми ще направим възможното за тяхното добро онагледяване и заснемане. И така, темата върху която ще работим е опит за откриване и заснемане на вълк в естествената му среда, в средата на зимата и възможно най-далеч от населено място или инфраструктура. Като важна част от тестовете ще бъде нашата максимална незабележимост и липса на каквото и да е вмешателство в естествените условия за съществуване на животните. Голямата цел е заснемане на вълк, защото е и най-трудно, но още в началото подчертаваме, че какви точно ще са резултатите не прогнозираме. Няма задължителен сценарии, нито сигурност, че ще успеем. Дали, колко и какво точно ще направим, ще стане ясно накрая. Това което е сигурно е, че ще бъдат направени максимално тежки тестове на екипировката... и хората...



Мястото за експедицията са възможно най-отдалечените райони на планина Рила, общо пет дни, спане на място, без никаква инфраструктура наблизо. Над 2000 метра надморска височина и местата ще са достатъчно далеч от път и пътеки за хора. За престоят там ще се разчита само на това, което ще бъде занесено на гръб, без никаква помощна техника. Ще бъдат тествани и системи за подслон, като снежно иглу, снежна пещера, нощуване на открито и няколко вида спасителни съоръжения. Времето на експедицията ще бъде около средата на февруари, когато районите за които се планира са напълно недостъпни освен пеша със снегоходки. Имаме достатъчно сигурни сведения от местните, че по тези места има достатъчно вълци през тази част от зимата и понеже храната е малко тогава, има голям шанс да не са много предпазливи. За всяка част от екипировката и дейностите ще изработим отделни материали и курсове впоследствие. Засега сме планирали участие на до десет човека в експедицията и времетраене от пет дни.








За контакт с автора на темата или въпроси по статията (изисква се регистрация):
Венцислав Петров - блог





...

[Венцислав Петров]

Експедицията е вече факт. Беше много по-различно от очакваното, интересно и особено полезно. Но преди да пиша за това какво и как се случи, ще се върна малко назад във времето.

Преди години, лятото бяхме на високопланински лагер в Рила с деца и приятели. Мястото на лагера е уникално в много отношения, високо, почти 2000 метра, с две големи поляни и вода наблизо. Изключително живописно и с една неповторима, фина, почти стерилна красота, характерна за високата планина, на границата между дървесния пояс и нискостеблената растителност по билата. Освен наши приятели, по тези места понякога минават берачи на боровинки или събирачи на гъби. Туристите са изключение и почти винаги транзит. Проблемът на мястото е, че в средата на лятото и най-големите жеги, скрие ли се слънцето, застудява на сериозно. Имали сме случаи август през нощта да видим и отрицателни температури.
А другото е вятърът. Липсата му е запомняща се..., рядко явление е..!

Един ден гледам, задават се хора. Естествено отбиха се, заговорихме се на кафе и от приказка на приказка, разказаха за какво са тръгнали. Работят към поддръжката на водни съоръжения и правят инспекция, проверка и профилактика. Разправят, сега лятото е добре, далеч е, но не е проблем.

Виж казва единият, местен, на име Мустафа:
- Зимата е страшно! Голям зор, трябва да се идва тук, но никой не ще.
-Добре де, казвам, пътят е дълъг, факт, но нали имате моторна шейна, какъв е проблемът?
-Проблем казва има. Тук, по тия места през зимата само с ловци идваме, много вълци, страхотия.

После за друго се заговорихме, но ми остана това в главата. Свикнал съм да слушам местен фолклор, та си имам едно на ум за похвата наречен художествена хипербола, но все пак. След време с един овчар пак се разговорихме, пък се сетих и го питах вярно ли е това за вълците. Направо го "настъпих по мазола". Не само, че потвърди, но ми показа неговата гордост, кучета каракачанки, десетина на брой. Разправя, ако са по-малко ще му изядат овците, а и с такава глутница кучета пак от време на време отнасяли по някоя.

Бре, казвам си, явно сме намерили центъра на вълчето царство... През онова лято, а и следващото, много животни видяхме по тия места, следи от мечка намерихме, лисици, чакали, сърни..., но вълци не. Въпреки това, който и да питах от местните в един глас твърдяха едно и също.

Мина време и чух почти същият разказ, но от друг човек на който имам основание да вярвам за същата местност. И тогава ми хрумна идеята, да вземем да се разходим през зимата, та да видим тая страшна глутница, за които такива упорити легенди се носят. Точно започнах да обмислям през лятото идеята и да я коментираме с приятели, когато се отби местен овчар да разкаже, как глутницата била удавила преди няколко дни 20 коня изкарани на паша над язовир Белмекен.



Това окончателно затвърди намеренията и тогава беше решено да се търсят вълците...

По-късно покрай Pentax К-3, решихме да съчетаем експедицията със снимане, а и да поработим върху темата екстремна фотография. И ето откъде тръгна историята..!

Научавайки за намеренията ни, много наши приятели и фирми, с които работим, решиха да използват случая и да предоставят оборудване и екипировка, която да тестваме и съпоставим по време на тази експедиция.

Какво бе характерното? Местността е в центъра на един приблизителен кръг с диаметър от 15-на километра, в който няма дори асфалтов път. Туристически пътеки има, но не са популярни маршрути и почти никой не минава оттам. Освен сезонните берачи на боровинки и гъби, само един овчар понякога прекарва стадо оттам. Това е сериозна предпоставка дивеча да е по-спокоен и повече. Поне така се надявахме. През лятото може да се стигне с високопроходим автомобил, през зимата, минимум 6 километра трябва да се изминат пеша.



Високо е, навяванията от сняг всяка година са големи и без ски или снегоходки не става. По-горе в темата бях обявил за начало на експедицията някъде средата на февруари. Тогава се очакваше и най-сериозната снежна покривка. Но времето ни ни изненада, нас неприятно, за разлика от топлофикациите. Странна, топла и безснежна зима. По някое време си мислех, че вече няма да има сняг. Най-накрая, метеоролозите обявиха, че ще вали. Бяхме си готови много преди това, така че снеговалежа даде старт на планираното.



На път за снимане на вълк...

Автомобила решихме да оставим на най-близката хижа, все пак нямахме точна представа дали няма да ни се наложи да останем по-дълго. Планина е, всичко може да стане, планове по часове не могат да се правят. Багажът беше подготвен изцяло за носене на гръб, отказахме се от идеята за шейна. По някое време докато напъвахме жили нагоре си мислех дали не сбъркахме, но Сашо бе категоричен, че тегленето на шейна с багаж е умение, което не притежаваме все още и тепърва трябва да се работи по технологията.

Една от най-тежките части е фототехниката, освен това и от най-пазените разбира се. Пробвахме концепция за носене отпред, за да може апаратурата да е в готовност за вадене във всеки момент. Изпреварвам и споделям впечатления, че концепцията работи и е много удобна за известно време и при не особено големи преходи. С тези почти 7 километра ходене със снегоходки си беше направо изкъртващо. Не знам, не съм сигурен, че има по-добър модел, единственото, за което се сещам засега са шерпи... много шерпи... или вертолет.

Въобще и преди съм писал, но който е решил да се занимава по-сериозно със фотография, да вземе първо да обърне внимание на щангите... или да си назначи носачи... Но пък одисеята беше прекрасна възможност за тестване и оценка на много аспекти, които в града и около него изглеждат различно.

Разбира се, програмата беше пълна, носехме и стативи и добър набор обективи. Пак изпреварвам и пиша колко съм доволен от избора, на т.н. „кроп“ формат Pentax K-3. Никакъв недостиг от фотографски възможности, но за сметка на това с всяка стъпка в снега, решението беше потвърждавано отново и отново. Рядко се случва един избор с много фактори, да бъде толкова успешен и перфектен.



Като стана дума за екипировка, голямата цел на тази експедиция, бе да се тестват много елементи в реални условия. Каквото и да си говорим, когато всичко за тестове се занесе на гръб до мястото и там се работи с него е различно. В домашни условия има твърде много „отвличащи“ вниманието и маскиращи проблемите фактори. Там горе, кой каквото донесъл, донесъл. Няма нито къде да бъде прибрано на топло, нито как да се поправи лесно.

Бяха тествани и поотделно ще бъдат представени в нарочни ревюта много екипировки и техника. Към списъка с фотографската техника задължително добавям и стативът BENRO, който отделно ще разгледам в ревю. Без статив половината неща от плана за снимки нямаше как да се реализират. А теглото на един статив е съществена част от фотографската техника, от обемът и също.

Отново великолепно попадение, но този път правилният избор не е моя заслуга, а е благодарение на отличните съвети от Борис Бишков - Dynaphos. Не само че свършихме прекрасна работа с този модел на BENRO, но си го върнахме обратно. Искам да отбележа, че ако не беше толкова лек и удобен за носене, много сериозно щях да се замисля да го скрия някъде там... докато се стопи снега и се качим горе с машините..! Като стягахме багажа за връщане настана сериозен разбор кое вземаме и кое оставяме... Имайки предвид храната, която оставихме, съм почти сигурен, че идната година по това време едни добре охранени вълци ще гледат календара с нетърпение и очакване... И други неща оставихме, а ако някой търсач на съкровища ни изпревари, сме му приготвили утешителна награда от половинка водка, маскирана в шише от уиски. :-) Стопи ли се снега обаче сме там, така че, който иска да надява снегоходките.., а ако няма, да иде в магазин Стената там имат..!



И все пак, началото..? Гложди ни един въпрос, а докъде ще стигне един Патрул с 33“ гуми и вериги? Със Събин имаме сериозни подозрения, но Сашо е твърдо решен да провери и го прави. За съжаление резултатът не е много повече от очакваното, с десетминутно усилие, машината стигна на 15-на метра от асфалта...

ОК, пробвано, машината е към хижата, ние се готвим да потегляме. Времето, жегите и очакваната прогноза съкратиха състава на експедицията, петима сме. Спотът е включен, ангажирахме малко сателити и друга комуникация, потегляме, виждат ни точно къде сме. Мисля си, какво ли си казват нашите приятели, които гледат на екрана точката на спота..? Явно, че сме решили да подобрим световният рекорд по бавно ходене назад... или нещо такова...



Още с първите крачки става ясно, че без снегоходки не става, но и с тях няма да е забава. Двете раници и моето собствено тегло, надвишават лимита от килограми на снегоходките, но така или иначе по-големи няма. Първа смела, бодра и уверена крачка, лесна работа, бързо потъване, трудно се вади... и така до безкрай...

Но пък наоколо е уникално красиво. Колкото повече се отдалечаваме от асфалта, толкова повече се усеща особената красота на пътя, по който никой не е минавал откакто е валяло.







Добре де, след известно ходене, става ясно не само, че никой не е минавал, а че НИЩО не е минавало... По някое време даже се сепвам от пълната липса на следи. След километър срещаме първата диря от заек. После пак НИЩО. Два заека отшелници и толкоз, а може и само един да е бил и да се шегува с нас...



Странно, та чак невероятно. В тази гора кипяща от живот през лятото, сега почти не може да се видят следи? Снежната покривка е приблизително 60 см. На места има навявания и преспи до метър, два. Твърде малко и далеч, от обичайната за тези места и време на годината. Годината определено е много различна, не знам колко и как ще се отрази на нашата планина и гора, но дано не донесе проблеми.







Вече се радвам, че още в София се върнах за тъмните очила, които бях забравил. Без тях не става. Междувременно отчитам, че, спалният чувал трябва да е с друго закрепване. Това решение беше изпитано и тествано, но за по-малък чувал, подходящ за летни преходи. Този е твърде голям и се клати неприятно. С почивки се доближаваме до целта. Но има нещо смущаващо, продължава липсата на следи!

Накрая правим една постановка заимствана от ловните пусии. Колегите, продължават напред и започват да слизат по склона, аз отгоре и с 300мм обектив, ще дебна за животно, което евентуално ще побегне от тях през поляната. Надявам се още в началото на успех. Уви...! Нищо, съвсем нищо! Самотна гарга прелетя, освен нея единствените живи същества наоколо са на няколко километра по-високо в самолета и сигурно зяпат през илюминаторите и си мислят, какво ли има там долу... Нищо няма...Чакам другите докато се появят, тръгвам и аз. Поляната е с площ няколко декара. Внимателно оглеждам с бинокъл от подходяща позиция. Отново изненадан, отново никакви следи! Ние тръгнахме два дни след последния снеговалеж. Снегът е достатъчно мек, но за животни проходим, дори заек оставя ясни следи. А по поляната няма такива. Правя няколко бързи погледа в заобикалящата гора. Отново нищо. Изпреварвам, на следващия ден, проверих и съседната поляна.











И там същият резултат. Както и да е, правим бивак, скоро слънцето ще се скрие зад склона. Аз се настанявам в основата на един бор. Уговорката е, да се тестват няколко системи за спане. С така наречената „баша“, направо с чувала, с палатка, заслон, снежна къща...









Първата вечер набързо се организираме и още преди 22 сме в леглата, пардон, чувалите. Нали все още таим надежда да се срещаме с вълци, затова няма да палим огън и вдигаме шум. Започва се голямото ослушване за нещо живо... Но освен тракането на падащи замръзнали парчета лед от дърветата, нищо друго. А иначе великолепна нощ, единствено вятърът се чува. Луната е сякаш друга, не софийската, свети по-силно и някак с друга, чиста светлина. Кристален въздух, приказен коктейл с щипка еуфорични съставки и малки ледени кристалчета... За такива моменти си струва ходенето, вече не съм ядосан и от липсата на вълци. Ако са се натирили надолу покрай селата, загубата си е само тяхна.



Тази и по-долната снимка макар да изглеждат като дневна фотография, са през нощта на пълна луна. Всъщност, това което ви се струва прах по монитора са звезди..!





На сутринта, вече под яркото слънце накрая става категорично ясно, че около нас животни няма. Не знам какво да мисля, добре ли е това или зле и въобще какво значи.



По времето, което сме тук и на това място, според местните трябва да е пълно с живот, като подчертават и натъртват на вълчите глутници. Но уви... На втория ден видяхме още две гарги. Ако не се броят те и общо двете следи от заек, които намерихме, пълна нула! Разположили сме бивака така, че постоянното течение да отнася миризмите далече и надолу. Животни се очакват от страната на вятъра, от другата страна надолу, е километър, два стръмно, почти пропаст.

А междувременно животът в лагерът бе на ниво. Сашо черпи с най-скъпата бира на света, лично носена на гръб, а в количеството наденици беше предвидена и глутницата вълци, но без мечка.







Разполагахме и с термовизионна камера, която взехме с основната идея да наблюдаваме за животни. Поради пълният дефицит на живи същества около нас, взехме че проведохме малко тестове на студено с различни облекла. Много добре се вижда, коя дреха как се справя и в абсолютен и в сравнителен аспект. Но темата за облеклата и топлоизолиращите им способности е обширна и ще и бъде отделено особено внимание. За обувките също.



Междувременно се започна и програмата за строеж и тестване на различни екстремни укрития, средства за оцеляване при аварийни ситуации. Вкара се в действие цялата екипировка. Тези тестове и описания, ще бъдат оформени като отделни ревюта и представяния, а за някои от тях ще има и курсове и семинари. Сашо и Петър се отказаха от иглу, ще го бъде идната година, стига снегът да не е като настоящата. Надявам се тогава да не се наложи строеж на басейни за оцеляване... във високопланински условия.

Информационната инфраструктура беше на ниво, но понеже в бивака имаше лек дефицит от енергоразпределителни дружества, токът трябваше да си го носим в консерви. В случая пробвахме нещо ново на пазара, екстремно соларно зарядно устройство Skywords от Olight.bg, което е с вградена батерия с капацитет 5000мАч. Устройството се представи отлично. Съхранявах го във вътрешният джоб на якето, така че никакви проблеми със студа, а капацитета така и не можахме да проверим защото след зареждане на телефоните се прибрахме в София и все още индикаторът сочеше 4/5 пълно... Оттогава само него ползвам за телефонна зареждачка и чак днес (след 5 дни) индикаторът показва че е време за зареждане. По нататък ще направя и точни измервания като капацитет на батерия и на заряден панел.





Лагерът беше покрит и с WiFi мрежа с помощта на изпитаният вече мобилен рутер D-Link
Покритието беше отлично, Събин си говореше през Viber с отлично качество. Рутерът осигуряваше мрежа за шест клиента, така че имаше за всички нас, мечката и един вълк...







Няма съмнение дали Light my Fire могат да палят котлони Primus, но проверката е висша форма на доверие.



Моменти от строежа на снежната къща. Имам предвид, моментите след вземане на скица и разрешително и преди акт 16...













Спасителна палатка (подслон)

от Olight.bg, става и за двама, наметало, импровизиран покрив, въобще полезна вещ.










Строеж на заслон.







И разбира се, заслона вечерта влиза в действие.



Строежите, както и тестването на екипировката се снимат и документират възможно най-детайлно. По-късно предстоят поредица ревюта, семинари и курсове.















В чантата, разположена в основата на дървото е фотоапаратурата. Гледах поне да я закопчавам, и толкова с възможните грижи. Разбира се, не съм съвсем безотговорен, знам добре че обективите са водо и прахозащитени, апарата също. Малко им беше студено през нощта, но единственият ефект като станах рано сутринта да снимам, беше че без ръкавици е неприятно да се държи апарата, много е студен.





Като кратка ретроспекция, това, което определено ще ми остане като спомен са колко много тежат нещата там горе. При това, явно гравитационната константа е променлива величина, на връщане всичко тежи повече... или поне така ми се стори. В ежедневието, когато човек основно се движи в града, нещата, които носи няма такова значение колко са големи и колко е теглото им. Горе в планината, всеки грам е от особено значение. И се усеща.

Експедицията беше много успешна най-вече поради безкрайната отдаденост на идеята на Петър и Сашо в съчетание с техните солидни физически възможности. Благодарение на Събин имаме и уникални снимки от различен ъгъл. А пък Злати, в типичният си и неповторим стил умее бързо да направи от горски път софра и да я обозначи със собственият си запазен знак, от нож с набучен на него салам.

Анализите предстоят, но във всички случаи, реалните тестове на екипировка дават сериозна представа за това колко, как и дали въобще е подходяща за определени условия.

Снимането в такива условия е съвсем различно занимание, има много аспекти, които могат да го провалят. Понякога дори съвсем странни и на пръв поглед непредвидени, като например капките борова смола по обективите... и тяхното чистене...

Колкото до вълците, то въпросът остава открит. Ако съдим по разказите на местните, вероятно не сме уцелили време и място, може да са били надолу около селата тогава. Факт е, че в пресата се изнесоха няколко оплаквания на кметове на села в района от повишена популация на вълци. Но доколко всичко това е вярно е също под въпрос. Странното време тази зима, може също да е причина. На местата, където ходихме по това време на годината би трябвало да има преспи от по няколко метра. Сега тук, там до кръста, на повече места 60-на сантиметра. Необичайно топло. Не знам, възможно е и да е комбинация от фактори. Във всеки случай, експедицията беше много полезна и я правим традиционно мероприятие. Така и ще съберем повече и по-достоверна информация през годините. Надявам се и някой ден да се срещнем с легендарната глутница и да снимаме...

Тази зима резултатът е 5:0..., т.е. петима търсещи и 0 вълци, 0 мечки, малко гарги...




Специални благодарности за подкрепата и съдействието към:

магазини Стената
arms-bg.com
Camouflage.bg








За контакт с автора на темата или въпроси по статията (изисква се регистрация):
Венцислав Петров - блог








...

[Венцислав Петров]

И галерия, съдържаща изображенията с по-голяма резолюция