Обикновено когато анализирам процеси, търся корените им в миналото. Често историята помага много, за по-доброто разбиране на генезиса и следствията днес. Парични знаци или друг техен заменител се използват от преди 2500 години.
Но темата на тази публикация обхваща материални отношение и техните последици още от първите общества, при които е позната само натуралната размяна. И в никакъв случай не се отклонявам от заглавието на публикацията. Между размяната на един кон, за няколко чувала с жито и покупката на един фотоапарат или бинокъл има много общо. И в двата случая имаме сделка, чието отражение в бъдещето формира понятието инвестиция.
Добрата преценка, формира добра сделка, която пък после носи т.н. „дивидент“. Общото между размяната на жито за кон в древността и покупката на фотоапарат или бинокъл днес, е стремежът, към максимално запазване стойността на „инвестицията“. И ако е възможно, за най-дълъг период от време. А разликата е, че днес на все по-малко хора им трябва кон, за сметка на това фотоапаратите са навсякъде около нас. Фотографията запълва много нужди и макар и сравнително ново изобретение, вече е неразривно свързана с нашия живот. А е толкова важен елемент, защото нуждите, които запълва, са формирани много отдавна. От стенописите в пещерите показващи животни, лов и бит, минавайки през стилизираните образи на фараоните до понятието живопис.
Всичко това има обща основа с фотографията. С разликата, че днешната технология, е направила по-лесно и достъпно всекиму запазването на образите. Как изглежда Саския ван Оийленбург знаем, защото е имала търпение много часове да позира. Още повече усилия е положил нейният съпруг. Важно е също, че освен желание, е можел и да рисува. Казвал се е Рембранд Харменсон ван Рейн. А технологията днес, ви позволява с едно „щтрак“ да постигнете сходни резултати. Разбира се, не очаквайте всеки ваш кадър да е сравним по значимост с картините на знаменития художник, но и по неговото време, не всички са можели така да увековечат съпругите си, бъдете сигурни. Всъщност докато е бил жив Рембрандт не е бил толкова високо оценяван колкото днес. Така че, вашият „щтрак“ днес запечатва един образ, чието въздействие и значение никой не може да предвиди в бъдеще.
Но да се върнем на инвестициите и светът на финансите. Мнозина разглеждат покупката на фотоапарат като разход, лукс и въобще цена за удоволствие. Този поглед върху темата е особено характерен за някои особи от нежния пол, когато въпросът бъде поставен на дневен ред в семейния съвет. Целта на тази статия е, още един поглед върху инвестиционната стойност на един фотоапарат, бинокъл или друг оптичен прибор и разглеждането му в този аспект. Запазването на стойността на един оптичен прибор, до голяма степен зависи, от това доколко неговите функции и качества са актуални към момента на измерване. Както и с повечето други технически средства, развитието на технологията се характеризира с крива, която в началото расте много бързо, т.е. често се въвеждат технически иновации. Това означава, че от една страна в този период приборите много бързо загубват актуалност, поради излизането на нови модели с подобрени параметри. От друга страна, бързото въвеждане на технологични иновации обикновено е пряко свързано и с намаление на разходите за производство. Когато има постоянно добавяне на нови възможности и намаляване на цената, то купуването на такъв клас продукти е свързано с получаваните от тях ползи. В този случай за дългосрочна инвестиция не може и дума да става поради ограничения времеви диапазон на функционалност. След първоначалното бурно развитие, всяка технология започва да изчерпва потенциалът си и рано или късно настъпва т.н. технологично плато. Появата на нови функционалности става рядко, те не са революционни и един прибор дълго време остава актуален. В този случай, единствената заплаха за инвестиционната стойност на един прибор, е появата на нещо принципно различно и носещо повече функционалност. Типичен пример е замяната на лентовите фотоапарати с цифровите.
В противовес може да бъдат разгледани биноклите. Реално погледнато тяхното технологично плато е настъпило много отдавна. Затова и качествените прецизни прибори от миналото, са напълно актуални като параметри и сега. И макар през последните десетилетия да има развитие и в тази област, промените не са такива, че да обезсмислят един бинокъл от 80-те години да речем, спрямо произведеният вчера.
На първо място, оценявайки инвестиционният потенциал на един оптичен прибор, трябва да видим къде е, в развитието си неговата технология. Биноклите, оптиките за оръжие и наблюдателните устройства, като технология, са отдавна в плоската част на кривата за развитие на технологията. Правя уговорката, че разбираемо, това не се отнася до прибори съчетани с термовизия, оптични усилватели и прочие. Те са не толкова развитие на старата технология, колкото съчетание с нова, и като резултат, нов клас продукти. Във всички случаи, покупката сега на бинокъл може категорично да се причисли към инвестиционните решения стига да отговаря на няколко фактора. Приборът да е от среден или висок клас. Ниският клас прибори, винаги остават такива и не можете да очаквате да ги реализирате, в каквото и да е бъдеще на приемлива цена. Освен психологично-търговските фактори, приборите от нисък клас, не носят достатъчно функционалност, която да бъде факторът за една успешна реализация в бъдеще. Под реализация се разбира, както евентуална продажба, така и използването за собствени цели. Обикновено и материалите и използваните технология не са ориентирани към дълговечност на изделието, което е още един лимитиращ фактор. И когато още на старта сте били с ниска цена, то нейната крива спадайки във времето, много скоро е равна или близка до нулата. От друга страна, един качествен прибор за наблюдение, оптика за оръжие, дори и микроскоп, изискват влагането в тях на материали и технология за изработка, които няма никакви изгледи да стават по-евтини за в бъдеще. Усложняват се и начините за производство на качествено оптично стъкло. Все по-нарастващите екологични изисквания и постоянно повишаващата се цена на редкоземните елементи определят безусловното покачване на производствените разходи. Всички водещи фирми намаляваха част от производствените разходи чрез изнасяне в трети страни. Вече може да се направи категоричен извод, че и този метод е изчерпан. В изминалото десетилетие, голямото местене на производствени мощности вече е на края си. Няма къде да се намерят по-евтини и достатъчно сигурни условия, за да бъдат по-нататък снижени разходите. Освен може би, да се местят поточни линии в Африка, но не го вярвам... Там има други фактори, които много бързо „изяждат“, спестеното... Този фактор беше основен за десетилетното стабилно задържане на цените. Очаквам цените в началото по-бавно, после с темп догонващ и изпреварващ инфлацията да се покачват. Един добър показател е цената на нефта, но към него бих добавил и факторът редкоземни елементи и резкият им скок в последните две години. Трябва да се има предвид, че промяната в цената на материали и технология, се отразява със закъснение в крайния продукт. Цялата система на ценообразуване е достатъчно инертна, в последствие се добавя и времето за дистрибутиране. Но фактори, които да задържат цената в близко и по-далечно бъдеще няма.
Разбира се, правя изричната уговорка, че освен мен и производителите със сигурност са наясно с всичко това. Единият начин, по който те се опитват да се „справят“ е, нови продуктови линии, които „имитират“ съответни класове от миналото и задържат техните цени. Отчитайки инфлацията и другите ценообразуващи фактори това е сериозно намаляване на цената. И разбира се няма как да стане, запазвайки всички характеристики на изделието. Затова и тази практика, бих я нарекъл порочна, е редукцията на качеството, позволяваща да се задържат цените на съответното ниво. За съжаление, постоянното снижение на качеството за сметка на задържане на цената започва да става неизменен елемент. Затова и ще се опитам да дам примери, за продуктови линии и продукти, които към настоящия момент не са „пожертвани“ в борбата за старите цени. И които или ще поскъпнат или ще снижат параметрите си. И в двата случая, покупката на такъв прибор е инвестиция. Разбира се, особено внимание при оценката на един прибор, следва да се обърне при отсейването на реалните качества и преимущества от „измислените“ такива. Напоследък явно любим „спорт“ на маркетинговите отдели, са опитите за представяне като много важни параметри и преимущества, на обичайни технологични процеси и материали. Стига се и до рекламиране на откровени технологични недостатъци, като „специални“ преимущества. И без да го подчертавам, ясно е, че подобни рекламни предимства много бързо се изпаряват във времето и „стойността“ на прибора спада като балон успоредно с намаляването на рекламата в него. Принципно с масирана и интензивна рекламна кампания може да бъде продадено всичко на всякаква цена. Но такива продукти не са инвестиция.
Добър пример за илюстрация са цените на луковиците за лалетата в Холандия, 15-16 век и техният срив. Затова важна част от анализа на инвестиционната стойност на един прибор е премахване на „рекламната“ добавка и оценка само на реалните му преимущества и функции. Като съвсем груб ориентир трябва да се има предвид, че в зависимост от времето и „модата“ рекламната добавка е възможно да формира до 30% - 40% от цената. Не я забравяйте, тя ще се „изпари“ бързо от инвестиционната му стойност...
В тази връзка, анализът на добавена стойност понякога е силно затруднен и размит, особено при продуктите на пазарните лидери. Те винаги разполагат с по-голям бюджет за реклама и това си преимущество активно използват за придвижване на отделни продуктови линии. Много често, стойността на рекламата като елемент в дадена продуктова линия няма нищо общо с нейната пазарна реализация. Така фирмите се опитват да наложат неконкурентни продукти с оглед на бъдещите си планове за присъствие на определен пазар или опит за неговото „превземане“. Преди да премина към по-конкретен анализ на фотографската техника, ще завърша за оптичните прибори за наблюдения с няколко важни елемента. Като принципно „най-безопасна“ и „защитена“ инвестиция, могат да бъдат разглеждани биноклите. Те са с пазарен дял не повече от 30-на процента спрямо другите оптични прибори (фото), при тях не се очакват резки промени в технологията или поява на нова такава. Бинокли винаги са се търсели и ще продължават да се търсят, тяхното приложение е 100% гарантирано. Функционалността им ще бъде запазена и занапред, така че вторичният пазар във всякакъв вид го има и ще продължи да бъде достъпен. Като цяло причини за поевтиняване няма, (без снижение на качествата) но по-горе съм изброил немалко фактори за повишаване на стойността. Единственият по-сериозен проблем при вторичната реализация, е нуждата от специфична „грамотност“ в областта и за купувача и за продавача. И докато купувачът търсейки някаква функционалност е обикновено по-наясно, то продавача, ако иска да не бъде ощетен, е нужно да разполага поне с основни знания за технологията. Съвсем отделен е въпросът касаещ оптичните прибори за оръжия. Тук има твърде много специфики и конкретна връзка на прибора с калибри и оръжейни системи. Такива оптични прибори имат своята инвестиционна стойност, но тя не е лесно „конвертируема“ и има специфичен и високо специализиран пазар.
Времето, в което пиша тази статия, до голяма степен, поне според моите анализи съвпада с навлизането на цифровата технология на фотоапаратите в т.н.“технологично плато“ подобно на биноклите. Наясно съм с изумлението, което предизвиква това ми твърдение, но всеки, който внимателно анализира развитието на технологията и най-вече нейните резултати ще стигне до същия извод. Макар точно сега, да сме заливани от премиери на нови апарати, обективи и аксесоари, то ако леко се отдръпнем от рекламния шум, ще видим ясно, че реалните функционални придобивки намаляват и то в геометрична процесия с всяко следващо поколение техника. Знам добре, колко и как яростно се обсъждат новите модели, матрици, пиксели и обективи. Всичко това, със сигурност е любима тема и място за изява на много хора. При един обективен поглед, без прекаленото възвеличаване на 2%-та реално подобрение, видимо само при по-пикселно сравнение на калибриран монитор, се забелязва нещо много важно... Дори и най-яростните защитници и фенове на новия модел, не могат да отличат две отпечатани в нормален размер фотографии направени с актуалния апарат и този от предното поколение... Напълно е възможно да не могат да направят същото и с още по-предният модел апарат...
Показател за изчерпването на технологичните възможности е актуалното напоследък в новите апарати „заиграване“ с допълнителни функции и рекламиране на единствения параметър, който все още търпи някакво увеличение, именно мегапикселите на матрицата. Което вече ни въвежда отново в рекламната игра. Защото каквото и да пише в рекламния проспект, законите на физиката, в частност тези касаещи оптичната дифракция, ясно дефинират, че ефективната разделителна способност се определя от много фактори, оптика, обектив, бленда и т.н. И може да варира в широки граници в зависимост от тези параметри. Разбира се, много по-лесно е да се каже, че новият модел е с еди-колко си мегапиксела в повече. Ако внимателно съпоставим този параметър с условията, при които може да бъде постигнат, ще установим, че той ще е по-скоро частен случай, отколкото реалност. Разбира се, всеки път записаният на картата файл ще бъде със съответния размер... Тук пиша за реалната информация вътре в него, а не за големината му. Като илюстрация, един съвременен „фул фрейм“ или на български пълно форматен апарат с 24Мпикселова матрица, в голяма част от реално сниманите кадри ще се движи като реална разделителна способност между 10-на мегапиксела и 24 в някои случаи... Толкова по въпроса за един от най-рекламирани параметри.
Тук е и моментът, разгледайки в светлината на инвестициите една фототехника, да подчертая, че цената на апарата е определящ фактор само в някои класове техника. Инвестирането в среден и висок клас фототехника, задължително започва с апарат, но неговата цена в дългосрочен аспект, в голяма част от случаите ще остане като минорен елемент в общата сума за притежание. При среден и висок клас огледални апарати, а напоследък и при без огледалните от висок клас, основен елемент е инвестирането в оптичната част. Тенденцията, което се налага е, повишаване на дела на оптичната част в цената и като първоначална и като вторична инвестиция. И това е логично, производството на самия апарат, в днешни дни във въпрос на повече софтуер, процесори и матрица. Всички тези елементи имат големи разходи за разработка и производствено оборудване, но все по-малки с увеличаването на обема на реализация. Докато оптичната част, включва в цената си голяма добавена стойност като материали, която трудно може да бъде редуцирана. Разбира се и тук се правят сериозни опити, вкарва се много софтуер за корекция на оптични параметри, която ако е направена като оптика би струвала на порядъци по-скъпо. Но каквото и да се направи, не бива да се забравя, че коригиране на всичко в оптиката е възможно, докато го има... Ако информацията я няма, няма и какво и как да се коригира. Тенденция в последните години е постепенното изчезване на класическия фотоапарат от ниския клас. Почти вече не се произвеждат телефони и разни „умни джаджи“ без вградена камера. При положение, че качеството на снимка направено от един GSM с прилична камера е много сходно с това на евтин фотоапарат, е ясно, че апаратът като отделен уред няма големи шансове за оцеляване. Целият нисък клас е или заменен или в процес на замяна от GSM апаратите с камера, таблети и прочие. Остават два, по-точно три класа фотографска апаратура, които имат бъдеще към настоящия момент. Среден, който ще замени настоящият нисък клас, това са фотоапарати обичайно с несменяема оптика, достатъчно добра и прилична матрица, предимно подходящи за качествени снимки на средна и висока осветеност и без специални изисквания. Висок сега, който ще бъде сегментиран за в бъдеще на поне три отделни класа, много качествени без огледални, DSLR-и на същото ниво, DSLR-и средно ниво и DSLR-и високо ниво. В светлината на инвестиционната стойност, най-високият клас фотоапарати е съвсем сигурно, че винаги ще имат парично или друго изражение. Но те са толкова скъпи като първоначална покупка, че е много трудно да бъде дефиниран финансовият им еквивалент във времето. Но имайте предвид, че дори и при пълна подмяна на технологията, пример лентовите апарати, най-високият им клас все още се търси и има цена.
На фона на пълното изхвърляне от употреба на типичния лентов апарат за семейно ползване, това е добър пример. Прилаганите технологични решение и общи възможности, позволяват все още такива апарати дори да бъдат използвани и то по предназначение. Но и като антикварна и носталгична стойност те я имат и ще продължат да я притежават. Във всеки случай, аз лично бих се въздържал от прогноза, дали и съвременните апарати от висок клас, биха могли да прехвърлят стойността си през поколение. А това, което е в основа на съмненията ми е наличието на електроника в тях. Механичните системи са доказали своята времева устойчивост. Предстои да видим как и доколко електронните системи от висок клас се справят с времето и във времето... По-горе отворих скоба и подчертах, значението и обемът на оптичната комплектация към един апарат от висок клас. Това до голяма степен и е може да бъде разглеждано като инвестиция. Да, определящо за началото и успехът на една инвестиция е изборът на система, формат и модел, но в последствие нейната стойност ще бъде определена от обективите и другите аксесоари. Разбираемо е, че при фотографската техника има много твърде различни фактори, които определят съотношението между първоначална инвестиция и запазване на стойността. Например, обективи с вградена стабилизация и системи със стабилизация в тялото. Исторически дадености, като съвместимост с по-стари системи и възможност за използване на голямо количество достъпни оптични системи от вторичен пазар. Но имайте предвид, че ако изключим чисто антикварният интерес и стойност, инвестиционният хоризонт на фотографската техника е много по-близък от тази на биноклите например. Тясно специализираните системи също се „амортизират“ по-бързо. Сериозен фактор е, предварително заложеният живот на една система. Точно и това е причината, да изключа от инвестиционния интерес фотографски системи от нисък или дори някои от среден клас. В тези системи има редица решения от конструктивно естество, които без значение как и колко добре съхранявате една техника и лимитират „живота“. Например използването на електронни елементи с къс живот, механични решения, които нямат шанс да работят много дълго и прочие. Дори при една нелошо проектирана система, само факта, че не е достатъчно механично уплътнена е достатъчен да се пълни с прах с течение на времето. Ако това е съчетано с механична конструкция, която трудно се отваря и всяко отваряне и съкращава живота е ясно, че в един момент, ще по-евтино да бъде подменен апарата, отколкото поддържан и сервизиран. А има и още по-драстични решения, апарати, добре проектирани и здрави, биват бракувани поради това, че вече няма батерии за тях... Едно често срещано решение. Сериозни предимства при анализа на един фотоапарат или система относно неговата инвестиционна стойност, са екстри като водо и прахоустойчивост, както и възможност за работа с външно захранване и блокове батерии. Материалите за корпуса са също от определящо значение, тяхната механична устойчивост и здравина. Каквото и да твърдят в рекламните проспекти, механичната устойчивост на една апаратура от метал е много вероятно да е по-дълговечна и издръжлива от подобна, но пластмасова. Материалите за уплътнения, както и общата здравина на конструкцията винаги имат значение. Обръщайте внимание и на това, дали една система има или не, някакви показатели касаещи гарантиран живот от страна на производителя. Те не са гаранция за постигането му, но са сериозен показател за конструктивните решения и очакваната дълговечност.
Важен елемент за инвестиционната устойчивост е и гаранцията му от производителя. Имайте предвид, че производителите са добре запознати както с разните пазари, на които се продава тяхна техника, така и с цените и гаранционните условия там. Гаранционната поддръжка, е един отделен елемент пряко участващ в ценообразуването и макар в еуфорията на покупката да бива често неглижирана, тя е много важна и сериозен фактор. Защо? Една от причините е, че напоследък в желанието си производителите да продават на всички възможни пазари и да покриват, често съвсем различни ценови очаквания те използват гаранция и като инструмент. Все по-често новите и сложни фото апарати изискват по една или друга причина контакти със сервиза. Било, например поради факта, че почти всеки нормален DSLR след първите няколкостотин/хиляди снимки има матрица за чистене. Почти е невъзможно това да не се случи, възможно е да бъде обслужен и от собственика, но в повечето случаи не е желателно. Все по-често, може би неслучайно, новата техника има по-малки или по-големи проблеми от компетенцията на сервиз. И това не е съвсем случайно. Така, гаранцията става не просто една застраховка за всеки случай, а услуга, която се ползва. Съответно, когато я няма това струва пари. Затова и ако внасяте апаратура не по официалния канал, интересувайте се от възможните допълнителни разходи. Много е възможно те да са сравними със спестеното.
Имайте и предвид, че гаранцията за различните пазари е с много различна продължителност, нещо, което в средносрочен диапазон е важно за стойността на една апаратура. Например типичната гаранция за фототехника в САЩ е година, а в ЕС три години. Т.е. представете си след две години една и съща апаратура в две хипотези за продажба на пазара... С изтекла преди една година гаранция или с оставаща едногодишна гаранция... Едва ли който и да е купувач, би пренебрегнал този факт... Дотук бяха разгледани основните принципи и фактори влияещи и определящи инвестиционната стойност на една оптична система, било то бинокъл, фотоапарат или обективи. Оттук насетне, темата ще бъде допълвана с актуални примери и анализ на предлагани текущо системи и тяхната моментна и очаквана стойност. Моля имайте предвид, че за да има стойност един анализ изисква сериозна работа, както върху техническите параметри, така и добро познаване на конкретната апаратура и нейните реални качества. Затова и не очаквайте тук да виждате пълната гама от актуални марки и модели. Това за един автор е непосилна задача. По-скоро за в бъдеще се надявам на повече анализи от още автори. И напомням, че целта е, не да сравняваме чисто технически елементи, а да даваме практическа информация имаща и такова приложение. За чисто технически и технологически сравнения има достатъчно ресурси и материали.
Следва...
За контакт с автора на темата или въпроси по статията (изисква се регистрация):
Венцислав Петров - блог
...
Коментар