Рубрика: Рециклирането като изкуство
Коледна еко елха
Автор: Тройно съзидание / Triple Creation
Снимки: Съни и синове
Pentax K-50
Наближават коледните празници. Традицията повелява във всяка къща да има елха. А имаме ли деца е направо задължително. Вариантите са няколко, да идем до най-близкия магазин и да купим елха, било то изкуствена или жива. Това е лесната част. Но още по-важно е, посланието което даваме на децата и на какво искаме да ги научим. Защото това не е просто традиция. Традициите, освен че са мост между настоящето и миналото са и възможният път, към бъдещите красиви спомени.
Ако вие живеете в къща и имате елха в двора, може да прескочите следващата страница. Ако ли не, останете с нас и нашата идея.
Най-лесното е да отскочим до плод-зеленчука през улицата и да си купим едно отрязано дръвче. Отнема най-малко време и разходът не е голям – очакваме тази година цени от около 20 лева за приемливо добре отрязано борче (краят на 2013) /истински елхи рядко ще намерите по пазара/.
Вярно е, че както обичайно сме много заети с много други работи, които са по-важни. Тези от нас, които са по-екологично ориентирани, ще си кажат набързо, че тези отсечени дръвчета са отгледани в специални разсадници с цел да бъдат отрязани по Коледа ... Или че някой добросъвестен дървосекач просто е прореждал така нагъсто избуялата гора, а пък ние сме чували, че това е полезно за гората.
Не толкова екологично насочените хора, често въобще не се замислят, пък и дори превръщат избора на отсечено дръвче в семейно събитие – нека децата да си изберат най-хубавата елхичка и после ще отскочим до Макдоналдс. Звучи малко тъжно, но и аз съм участвал в този филм. Малко ме е срам от това, но тогава не съм се замислял толкова за такива дреболии, нали сме много заети. Сега като родител, съвсем не ми харесва посланието, което покупката на отсечено дръвче може да даде на потомството – „Отсичаш едно дърво /или плащаш някой да го направи/, държиш го две седмици вкъщи и после го изхвърляш. След като си плащаш – няма проблеми”. Тук вероятно идва моментът в който някои хора си задават въпроса, дали всъщност сме в състояние реално да „заплатим“ на природата, каквото сме взели от нея и всъщност има ли общо с нашата представа за реалната цена...
Ако сме загрижени за дръвчетата и не искаме да ставаме повод те да бъдат отсичани, може да станем част от новото течение – „купи си елха в саксия”. Действително комбинирано и с засаждането на дръвчето след Нова година в някоя планина – печелим доста – не сме убили дърво, ако имаме късмет сме уцелили къде да го засадим, така че то да се хване и бихме могли да ангажираме децата в този процес, като посланието което даваме е доста положително – „консумирай, но се грижи за природата”. Цената на саксиена елха ще е около 50 лева – малко е по-скъпа, но често има и истински елхи /макар повечето хора не правим сериозна разлика между различните иглолистни видове/. Но нека не се заблуждаваме, че посаденото където ни е удобно борче, е на мястото си и сме изпълнили дългът си. Изборът на дървесни видове, мястото на посаждане, както и много други съпътстващи знания, са предмет на цял курс висше образование все пак...
Тъй като съм минал и през двата горни варианта, стигнах до следващия „лесен” избор – пластмасово дръвче. Струва малко – на Илиенци може да се намери и за 10-ина лева, след празниците го прибираш в мазето /не заема много място/ и догодина пак. Е, няма очарованието на истинска елха, и ако искаме малко аромат на иглолистна гора трябва или да прибегнем пак до чупене на клонки /поне не сечем дърветата/ или да си купим подходяща химия за аромат. Поне моите деца разбират „саможертвата” и още в детската градина обясняваха на приятелите си, че „така трябва”, защото „ние обичаме природата”. Излишно да се казва, но бях много горд. После пак се замислих за посланията – добре, че малките не знаят как се добива пластмасата.
Номерът ми беше минал засега, но по „Човек и природа” ги учат на разни работи и скоро може и да научат, че пластмасата не е най-екологичната опция. Та стигаме до сегашния ми избор – „направи си сам елха”. Достатъчно е да "гугълнем" и да видим, че има хиляди идеи. Явно не бях първия сетил се, защото Гугъл дори ми доизписа думите.
Супер – не съм само аз загрижен за дръвчетата. Пробвахме със жена ми няколко – почти всички се получават добре, а процеса да правене е вярно семеен празник. Измислихме, че за да е екологична елхата, е важно да я направим, като рециклираме нещо. Все пак, обаче беше необходимо елхата да е фокуса на хола ни, т.е. не нещо малко сложено върху шкафа. Намерихме и добър челен опит - http://www.etsy.com/listing/11194310...=usr_faveitems . Цената на материалите е около 2 лева /не успяхме съвсем всичко да е рециклирано/, Необходимо е малко време за семеен излет с децата /разумно е маршрута да минава покрай някоя река/, не е необходимо никакво допълнително оборудване за планински преход, може да вземете и даже и бабата. Следва малко ръчна работа ... с две думи посланието към децата, което много ме радва: „Пазим природата, рециклираме ненужни пръчки, изработваме нещо с ръцете си, усмивка, малко умения и много въображение, получаваме най-хубавата елха /нали ние сме я правили/.
Как става:
Епизод 1, Подготовката:
Осигурявате бормашина и бургия за дърво 6мм, 6,5 мм и може 10 мм – ако вие нямате попитайте някой съсед.
Други необходими инструменти са малък трион за дърво /може ножовка/
и гаечен ключ №6 и 6,5 или ако нямате – може и електрически клещи.
След това отивате до местната железария и търсите „шпилка” – това е много дълъг винт. Аз избрах 6 мм ширина /хем дава устойчивост, хем не е много дебела – това е важно/, а дължината е каквато имат и колкото висока искате да стане елхата. Стандартната дължина /поне в моята железария/ е 1 м. Не се притеснявайте, ако искате по-малка – например 50 см.с ножовка /ако нямате – питайте съседа, който ви даде бормашината/ лесно може да срежете шпилката. Трябват ви и две гайки – пак 6 мм. Реално шпилката и двете гайки са единствените покупки, които трябва да направите – обща цена по-малко от 1 лев /0,80 лв. е шпилката, а гайките са по няколко стотинки/.
Вече сте подготвени и може да започнете.
Епизод 2, Пътят:
Набелязвате маршрут /планини дал Бог/, избирате подходящ ден без валежи, обличате децата /нищо специално/, поканвате бабата /много се радва/ и тръгвате. В моя случай събрах домочадието и бабата и отидохме на село.
Отиваме на лов за пръчки и основа на елхата. Търсим максимално обветрени, а по възможност и стояли във вода дълго време – оттук и препоръката за разходка край река.
Важното е да избирате здрави пръчки, а и да ви харесват и да избягвате изгнилите.
Разумно е кората на пръчките да е паднала, защото иначе ще се озове във вашия хол /пък и не изглежда много завършено/. Относно габаритите – хубаво е да имаме избор, като долният край на елхата ще е с по-дебели и по-дълги пръчки, а като се изкачваме към върха пръчките ще стават все по-тънки – дължината нагоре е лесна – може да ги изрежем, защото колкото се приближаваме към върха, толкова по къси пръчки ще ни трябват. Други изисквания няма – търсим най-красивите. Разумно е да се помисли за върха на елхата. Там ще ни трябва относително тънко клонче, с разклонения и централна част. Дебелината му трябва да е около 1,2-1,5 см в основата. Дължината – около 20 – 25 см. Най-добър резултат ще имаме, ако намерим такова, което не е необходимо да режем – самите разлонения да са завършени от Природата и евентуално ние само да отрежем основата, за да я оформим. Оказа се, че може би и на други хора им е хрумнала идеята за „еко елха” – пръчки изобщо нямаше близко до населените места. Разбира се може някой да ги събира и за огрев или разпалки – и за това стават. Колкото се отдалечавахме от нашето село, обаче толкова повече пръчки започваха да се появяват.
Първоначално събирахме каквото намерим, но с увеличаване на избора, започнахме да търсим „пръчки с характер”.
Освен пръчките, да не забравяме, ни трябва и основа. Основата представлява голямо парче кора, клон, обветрена дъска или нещо подобно.
Ние избрахме клон. Продължавахме да се отдалечаваме от селото. Вече извърляхме тези, които бяхме събрали в началото и оставяхме само „пръчките с характер” .... и тогава намерихме „пръчка-съкровище”
... и започнахме да търсим съкровища. Беше забавно и доста конкурентно. Вече се бяхме отдалечили доста от селото и беше пълно със съкровища. Прибрахме се доволни след около 3 часа преход. Направихме и състезание за най-ценна пръчка. Нямаше победител
Сглобката:
Процедурата е следната: Върху основата пробивате дупка и промушвате шпилката. Завинтвате гайката отдолу. За да не се клати, може да издълбаете гнезно на гайката – става лесно с бормашината и бургия №10. След това започвате от най-дебелите и най-дългите пръчки. Избирате две приблизително еднакви. Много е добре, ако случайно имате абсолютно еднакви, без да се налага да ги режете. Ако не – режете ги приблизително на еднаква дължина. С бормашината и бургия 6,5мм. /тъй като шпилката е 6мм, така по-лесно ще ги нанизвате/ правите дупки в средата на всяка пръчка и ги нанизвате на шпилката. Завъртате ги перпендикулярно една на друга. Първият ред е готов.
Колко ли пръчки ви трябват? ... ами лесно делите избраната височина на елхата на средната дебелина на пръчките. За елха висока колкото шпилката трябват около 30 пръчки и парчета от пръчки /нагоре стават съвсем къси/. Така продължавате нагоре – втори, трети и т.н. ред.
Когато стигнете съвсем до горе спирате с „клоните” на елхата. Леко намествате клоните и също леко ги притискате надолу, за да не хлопат. Завивате най-отгоре втората гайка, така че да притисне добре най-горния клон и същевременно да остане около 3-5 см. от шпилката да стърчи над гайката.
Тук ще е добре да ви помага някой възрастен, че за децата е опасно. Изберете някоя от „пръчките-съкровище” за връх.
Първо отрязвате /за да е равно/ долния край на върхът. После единият държи върха с края напред, а другият пробива дупка в дъното му с бургия №6. Тук използваме по-малката бургия, за да може да върхът да прилепне хубаво към шпилката. Дупката трябва да е дълбока, колкото стърчи шпилката над гайката. След като пробием дупката, навиваме върхът върху шпилката.
Ами това е. Елхата е готова.
На нас ни хареса и направихме две.
Събирането на материала и изработката бяха приятни. Не сме отсекли нито едно дърво. Използвахме ненужен материал. Посланието за децата беше правилно.
Остава вече украсата, но за нея в някой следващ пост.
* * *
Коледна еко елха
Автор: Тройно съзидание / Triple Creation
Снимки: Съни и синове
Pentax K-50
Наближават коледните празници. Традицията повелява във всяка къща да има елха. А имаме ли деца е направо задължително. Вариантите са няколко, да идем до най-близкия магазин и да купим елха, било то изкуствена или жива. Това е лесната част. Но още по-важно е, посланието което даваме на децата и на какво искаме да ги научим. Защото това не е просто традиция. Традициите, освен че са мост между настоящето и миналото са и възможният път, към бъдещите красиви спомени.
Ако вие живеете в къща и имате елха в двора, може да прескочите следващата страница. Ако ли не, останете с нас и нашата идея.
Най-лесното е да отскочим до плод-зеленчука през улицата и да си купим едно отрязано дръвче. Отнема най-малко време и разходът не е голям – очакваме тази година цени от около 20 лева за приемливо добре отрязано борче (краят на 2013) /истински елхи рядко ще намерите по пазара/.
Вярно е, че както обичайно сме много заети с много други работи, които са по-важни. Тези от нас, които са по-екологично ориентирани, ще си кажат набързо, че тези отсечени дръвчета са отгледани в специални разсадници с цел да бъдат отрязани по Коледа ... Или че някой добросъвестен дървосекач просто е прореждал така нагъсто избуялата гора, а пък ние сме чували, че това е полезно за гората.
Не толкова екологично насочените хора, често въобще не се замислят, пък и дори превръщат избора на отсечено дръвче в семейно събитие – нека децата да си изберат най-хубавата елхичка и после ще отскочим до Макдоналдс. Звучи малко тъжно, но и аз съм участвал в този филм. Малко ме е срам от това, но тогава не съм се замислял толкова за такива дреболии, нали сме много заети. Сега като родител, съвсем не ми харесва посланието, което покупката на отсечено дръвче може да даде на потомството – „Отсичаш едно дърво /или плащаш някой да го направи/, държиш го две седмици вкъщи и после го изхвърляш. След като си плащаш – няма проблеми”. Тук вероятно идва моментът в който някои хора си задават въпроса, дали всъщност сме в състояние реално да „заплатим“ на природата, каквото сме взели от нея и всъщност има ли общо с нашата представа за реалната цена...
Ако сме загрижени за дръвчетата и не искаме да ставаме повод те да бъдат отсичани, може да станем част от новото течение – „купи си елха в саксия”. Действително комбинирано и с засаждането на дръвчето след Нова година в някоя планина – печелим доста – не сме убили дърво, ако имаме късмет сме уцелили къде да го засадим, така че то да се хване и бихме могли да ангажираме децата в този процес, като посланието което даваме е доста положително – „консумирай, но се грижи за природата”. Цената на саксиена елха ще е около 50 лева – малко е по-скъпа, но често има и истински елхи /макар повечето хора не правим сериозна разлика между различните иглолистни видове/. Но нека не се заблуждаваме, че посаденото където ни е удобно борче, е на мястото си и сме изпълнили дългът си. Изборът на дървесни видове, мястото на посаждане, както и много други съпътстващи знания, са предмет на цял курс висше образование все пак...
Тъй като съм минал и през двата горни варианта, стигнах до следващия „лесен” избор – пластмасово дръвче. Струва малко – на Илиенци може да се намери и за 10-ина лева, след празниците го прибираш в мазето /не заема много място/ и догодина пак. Е, няма очарованието на истинска елха, и ако искаме малко аромат на иглолистна гора трябва или да прибегнем пак до чупене на клонки /поне не сечем дърветата/ или да си купим подходяща химия за аромат. Поне моите деца разбират „саможертвата” и още в детската градина обясняваха на приятелите си, че „така трябва”, защото „ние обичаме природата”. Излишно да се казва, но бях много горд. После пак се замислих за посланията – добре, че малките не знаят как се добива пластмасата.
Номерът ми беше минал засега, но по „Човек и природа” ги учат на разни работи и скоро може и да научат, че пластмасата не е най-екологичната опция. Та стигаме до сегашния ми избор – „направи си сам елха”. Достатъчно е да "гугълнем" и да видим, че има хиляди идеи. Явно не бях първия сетил се, защото Гугъл дори ми доизписа думите.
Супер – не съм само аз загрижен за дръвчетата. Пробвахме със жена ми няколко – почти всички се получават добре, а процеса да правене е вярно семеен празник. Измислихме, че за да е екологична елхата, е важно да я направим, като рециклираме нещо. Все пак, обаче беше необходимо елхата да е фокуса на хола ни, т.е. не нещо малко сложено върху шкафа. Намерихме и добър челен опит - http://www.etsy.com/listing/11194310...=usr_faveitems . Цената на материалите е около 2 лева /не успяхме съвсем всичко да е рециклирано/, Необходимо е малко време за семеен излет с децата /разумно е маршрута да минава покрай някоя река/, не е необходимо никакво допълнително оборудване за планински преход, може да вземете и даже и бабата. Следва малко ръчна работа ... с две думи посланието към децата, което много ме радва: „Пазим природата, рециклираме ненужни пръчки, изработваме нещо с ръцете си, усмивка, малко умения и много въображение, получаваме най-хубавата елха /нали ние сме я правили/.
Как става:
Епизод 1, Подготовката:
Осигурявате бормашина и бургия за дърво 6мм, 6,5 мм и може 10 мм – ако вие нямате попитайте някой съсед.
Други необходими инструменти са малък трион за дърво /може ножовка/
и гаечен ключ №6 и 6,5 или ако нямате – може и електрически клещи.
След това отивате до местната железария и търсите „шпилка” – това е много дълъг винт. Аз избрах 6 мм ширина /хем дава устойчивост, хем не е много дебела – това е важно/, а дължината е каквато имат и колкото висока искате да стане елхата. Стандартната дължина /поне в моята железария/ е 1 м. Не се притеснявайте, ако искате по-малка – например 50 см.с ножовка /ако нямате – питайте съседа, който ви даде бормашината/ лесно може да срежете шпилката. Трябват ви и две гайки – пак 6 мм. Реално шпилката и двете гайки са единствените покупки, които трябва да направите – обща цена по-малко от 1 лев /0,80 лв. е шпилката, а гайките са по няколко стотинки/.
Вече сте подготвени и може да започнете.
Епизод 2, Пътят:
Набелязвате маршрут /планини дал Бог/, избирате подходящ ден без валежи, обличате децата /нищо специално/, поканвате бабата /много се радва/ и тръгвате. В моя случай събрах домочадието и бабата и отидохме на село.
Отиваме на лов за пръчки и основа на елхата. Търсим максимално обветрени, а по възможност и стояли във вода дълго време – оттук и препоръката за разходка край река.
Важното е да избирате здрави пръчки, а и да ви харесват и да избягвате изгнилите.
Разумно е кората на пръчките да е паднала, защото иначе ще се озове във вашия хол /пък и не изглежда много завършено/. Относно габаритите – хубаво е да имаме избор, като долният край на елхата ще е с по-дебели и по-дълги пръчки, а като се изкачваме към върха пръчките ще стават все по-тънки – дължината нагоре е лесна – може да ги изрежем, защото колкото се приближаваме към върха, толкова по къси пръчки ще ни трябват. Други изисквания няма – търсим най-красивите. Разумно е да се помисли за върха на елхата. Там ще ни трябва относително тънко клонче, с разклонения и централна част. Дебелината му трябва да е около 1,2-1,5 см в основата. Дължината – около 20 – 25 см. Най-добър резултат ще имаме, ако намерим такова, което не е необходимо да режем – самите разлонения да са завършени от Природата и евентуално ние само да отрежем основата, за да я оформим. Оказа се, че може би и на други хора им е хрумнала идеята за „еко елха” – пръчки изобщо нямаше близко до населените места. Разбира се може някой да ги събира и за огрев или разпалки – и за това стават. Колкото се отдалечавахме от нашето село, обаче толкова повече пръчки започваха да се появяват.
Първоначално събирахме каквото намерим, но с увеличаване на избора, започнахме да търсим „пръчки с характер”.
Освен пръчките, да не забравяме, ни трябва и основа. Основата представлява голямо парче кора, клон, обветрена дъска или нещо подобно.
Ние избрахме клон. Продължавахме да се отдалечаваме от селото. Вече извърляхме тези, които бяхме събрали в началото и оставяхме само „пръчките с характер” .... и тогава намерихме „пръчка-съкровище”
... и започнахме да търсим съкровища. Беше забавно и доста конкурентно. Вече се бяхме отдалечили доста от селото и беше пълно със съкровища. Прибрахме се доволни след около 3 часа преход. Направихме и състезание за най-ценна пръчка. Нямаше победител
Сглобката:
Процедурата е следната: Върху основата пробивате дупка и промушвате шпилката. Завинтвате гайката отдолу. За да не се клати, може да издълбаете гнезно на гайката – става лесно с бормашината и бургия №10. След това започвате от най-дебелите и най-дългите пръчки. Избирате две приблизително еднакви. Много е добре, ако случайно имате абсолютно еднакви, без да се налага да ги режете. Ако не – режете ги приблизително на еднаква дължина. С бормашината и бургия 6,5мм. /тъй като шпилката е 6мм, така по-лесно ще ги нанизвате/ правите дупки в средата на всяка пръчка и ги нанизвате на шпилката. Завъртате ги перпендикулярно една на друга. Първият ред е готов.
Колко ли пръчки ви трябват? ... ами лесно делите избраната височина на елхата на средната дебелина на пръчките. За елха висока колкото шпилката трябват около 30 пръчки и парчета от пръчки /нагоре стават съвсем къси/. Така продължавате нагоре – втори, трети и т.н. ред.
Когато стигнете съвсем до горе спирате с „клоните” на елхата. Леко намествате клоните и също леко ги притискате надолу, за да не хлопат. Завивате най-отгоре втората гайка, така че да притисне добре най-горния клон и същевременно да остане около 3-5 см. от шпилката да стърчи над гайката.
Тук ще е добре да ви помага някой възрастен, че за децата е опасно. Изберете някоя от „пръчките-съкровище” за връх.
Първо отрязвате /за да е равно/ долния край на върхът. После единият държи върха с края напред, а другият пробива дупка в дъното му с бургия №6. Тук използваме по-малката бургия, за да може да върхът да прилепне хубаво към шпилката. Дупката трябва да е дълбока, колкото стърчи шпилката над гайката. След като пробием дупката, навиваме върхът върху шпилката.
Ами това е. Елхата е готова.
На нас ни хареса и направихме две.
Събирането на материала и изработката бяха приятни. Не сме отсекли нито едно дърво. Използвахме ненужен материал. Посланието за децата беше правилно.
Остава вече украсата, но за нея в някой следващ пост.
* * *
Прикачени файлове