Мирис на прясно изорана земя...
Този мирис носи със себе си вековен шепот, чувство за сигурност, предстояща реколта, бъдеще... Частица по частица, това е вграждано в гените ни, още от времето на древна Месопотамия и Египет, където разливите на река Нил са чакани с трепет от земеделците. Днес, отдалечавайки се от земята, се отдалечаваме и от нейните плодове. Съвременният човек, който отива в големия магазин, все по-трудно отличава доброто от лошото. Липсва досегът с естествената среда, градината, слънцето и земята. Витрините са добре подредени, осветени в с какъвто е нужно спектър, за да смятат очите ни, че това пред нас е най-доброто... Дори музиката е подбрана... И правилният избор се превръща в изкуство, изискващо знания. Макар сетивата да се заблуждават лесно, тялото ни очаква храните, които са му познати от хилядолетия. Невъзможно е да се променим за едно или две поколения. Здравето ни пряко зависи от качеството на храната, водата и въздуха. Още древните са казали, че ние сме това, което ядем, а Хипократ е съветвал „храната ни да е лекарство...“
В днешното привидно изобилие все по-трудно се разпознава истинското и фалшивото. Как да различим два почти еднакви на вид зеленчука, макар единият да е като лекарство, а другият - отрова? Ние не виждаме нищо, освен зеленчука - не знаем на какво е расъл, как е поливан, как са се грижили за него, имал ли е достатъчно слънце, въздух и вода. Третиран ли е с химикали без мярка, които да заместят липсващите му качества? Така, в търсене на повече информация, стигаме до нуждата да познаваме Производителя. Кой е, какъв е, как работи, къде, колко обича работата си? Всичко това е вложено в зеленчука на витрината. А умението да го изберем правилно има пряко отношение към нашето здраве и бъдеще.
ЕТ „Иван Начев“ е семейна зеленчукова ферма, запазила традициите в българското земеделие. То винаги е било сплав от плодородната българска земя, слънцето, водата, традициите и работоспособността ни. Времето е разпиляло много от тези добродетели. Промишлеността и изминалият век са променили дори вековните традиции. Но там, близо до село Житница, като в една добра приказка можем и днес да видим старите земеделски традиции, впрегнати заедно с новите технологии.
Неизменни са опитът предаван от поколение на поколение, любовта към земята и онази неуловима нишка, която прави хората, свързани нея, възнаградени с изобилие от плодове.
Традицията не е просто фраза. Зад нея стоят години усърден труд, постоянство, опити, много неуспехи и напразни усилия, а също така и знание - кое, кога, как.
В ЕТ „Иван Начев“ са намерили онези сортове плодове и зеленчуци, съчетани с грижа и условия, които дават уникален и единствено техен продукт.
От семето, обгрижвано като малко дете, до развития плод, специално опакован в подходящи условия и температурен режим - всичко това е разработено през годините на усилен труд, проби и грешки. Но резултатът е великолепен!
Традициите са преплетени с нови технологии.
Оранжериите използват специален полиетилен, който пази растенията от вредните части на слънчевия спектър и пропускат това, което е нужно. В горещите летни дни системите за изкуствена водна мъгла създават комфорт за растенията вътре в оранжерията. Всеки отделен корен се напоява точно колкото му е нужно и когато му е необходимо. Земята се обработва внимателно и с грижа за бъдещето. Няма стопанство наоколо, от което да не е изкупен оборският тор, тъй като постигането на плод с истински вкус изисква естествени торове и съставки. Непонятна е за повечето градски хора тази среда. От една страна изглежда лесно - садиш, береш... От друга, като се заслуша човек в разказа кое как се прави, започва да му се струва невероятно колко много познания са необходими! Всеки със занаята си, казват старите, но тук бих добавил и от „всяко дърво свирка не става“. Няма ли я онази тънка и невидима връзка със земята, бизнес става, но плод - не!
Дълго слушах за технологията, предпазването, химията и растенията. Всичко има своята мяра, време и място. Никой не отрича ползата и нуждата от съвременни агропрепарати и технологии. Но за да са в полза, те предполагат и знания, че и морал. Употребата на определен препарат за защита има своите предимства за растението и неговите качества. Но е нужно след това да се чака, полива и третира, колкото време е необходимо. А не да се употреби препарат, за който е известно, че минимум две седмици след това не бива растенията да се консумират, а те на втория ден да са на витрината за продажба. Това е престъпна алчност и липса на уважение към хората и земята. В ЕТ“ Иван Начев“ си имат своите норми и своите правила. Понякога те им пречат да бъдат прекалено „успешни“ в света на бизнеса, но времето винаги отсейва мимолетното от истинското. Затова и когато светът на пазара ги притисне до стената и иска сваляне на цената, те не отстъпват. Предпочитат да си останат такива, каквито са, пък който бърза да стане голям, да става и да си носи теглото. Защото добре знаят, че когато веднъж отстъпиш назад, поемаш по пътя, който води към сваляне на качеството, компромиси с морала и здравето, а накрая и загуба на онази нишка, която те свързва със земята, която пази истинския стопанин и рано или късно го възнаграждава.
Работата във фермата не е лесна. Всеки ден... защото там седмица, почивен ден, събота и неделя няма. Земята не почива, хората, свързани с нея - също. И така ден след ден, нощ след друга. Земята иска много, но и дава - не всекиму, само на когото трябва.
Затова, докато стоите пред витрината и избирате, замислете се. Вашият избор също е свързан със земята. От него зависят добрите ѝ стопани. От вашия избор зависи бъдещето на земята, традициите и хората там. От вашия избор зависи вашето здраве, а и вашето бъдеще.
За статията са използвани снимки на фотограф Димо Калайджиев
Прикачени файлове
Коментар