Какво е експедиционен автомобил?
Всичко, включително и липсата на такъв... Каквото и да си говорим за съвременните решения, със сигурност Марко Поло не е разполагал с автомобил за пътешествията си... Но не му е попречило да направи това, което и днес е трудно. В аспекта на казаното, всеки автомобил може да бъде наречен експедиционен, щом може даже и без него.
И все пак защо съществува понятието експедиционен автомобил? Някои решения са просто по-удобни, дават повече възможности, достатъчно е и само да намаляват разходите. Основен фактор за всяка експедиция винаги е бил бюджетът. Колумб е открил Америка не защото е първият, на когото му е хрумнала идеята... Бил е достатъчно находчив и убедителен в представянето на проекта си пред краля на Испания. Отделен въпрос е, че проектът е бил за търсене на път към богата Индия, а е намерен друг континент... И тогава, и сега в основата на проекта за експедиция стои финансовата страна. Експедиционният автомобил е възможно най-ефективното решение, което да позволи реализация на плановете за пътешествие, осигуряващо поне минималното ниво на комфорт за участниците. Такава дефиниция като че ли намалява възможностите за "Ролс Ройс" и "Ферари" да бъдат разглеждани като експедиционни...
И така, започваме със сметките. А те зависят от целите. Колумб е бил напълно разорен и така и не е дочакал кралско опрощение, дори в края на живота си не е приет на аудиенция... Неговите експедиции са полезни за много хора, Уикипедия, ученици и учебници, но на хазната, която ги е финансирала, не са донесли нищо... Сметките са важни... Целите на една експедиция са основата и тяхното дефиниране е важно. Ясно е, че сега не се очаква да откриете нов континент и едва ли ще намерите спонсор за това. Но дори едно семейно пътешествие в рамките на собствената държава може да бъде различно в зависимост от планирането му. Прекрасните спомени и снимките, които ще ви останат, нямат изражение в пари, но са точно това, за което сте тръгнали. Логично е, че една добре обмислена и планирана експедиция, с правилно подбран автомобил/и е най-добрата комбинация. Но освен за „професионален“ пътешественик, както и за някои конкретни проекти, едва ли за останалите ще бъде възможна такава тясноспециализирана инвестиция. Компромисите са важни, особено ако автомобилът се предвижда и в някаква степен за обща експлоатация.
След поредица проекти, свързани с високопроходими машини за тежки натоварвания, възникна идеята да се направи концепция и реализира автомобил със завишени „експедиционни“ качества. Едва ли подлежи на коментар изборът да е 4х4, но дилемата между марки и модели не е толкова еднозначна. Имайки опит от вече реализиран проект с Нисан Y60, „летвата“ бе високо вдигната. Модел и марка. Досега на няколко пъти стана въпрос за финанси, планове и тяхното значение. И в основата на правилното решение определено стои адекватният избор на автомобил. Тъй като конкретният проект не е свързан с еднократно пътешествие или специализирана експедиция, става въпрос за по-универсално решение. Основните характеристики, което се търсят:
1. Достатъчен обем
2. Максимално висока товароподемност
3. Достатъчно комфортен, за да позволи ~500 км на ден, без водачът да се чувства като работник в каменна кариера
4. Двигател, достатъчно непретенциозен към гориво с по-лошо качество
5. Надеждна конструкция, същевременно невисокотехнологична и неизискваща специални условия, консумативи и инструменти.
Стана въпрос, че „Ликон“ ЕООД има проект с Нисан Y60, 4.2 бензин за експедиционен автомобил. Върху неговите предимства подробно ще бъде обърнато внимание в отделна статия. Това, което бе събрано като впечатления от няколкогодишната експлоатация, бе повод за размисъл дали и доколко подлежи на подобрение. Няколко са проблемите, забелязани в Нисан Y60. Уточнявам, че става въпрос за експедиционен автомобил, не в общ аспект. Първият е неравността на пода в задната част. Има един „леген“, който служи за пространство за краката на седящите най-отзад. Определено пречи при сериозно пълнене с оборудване и особено при изваждане на предмет, който се намира най-отдолу. Този недостатък е свързан и със следващия, а именно, липсата на място за голям резервоар отдолу на шасито. При Нисана опцията за повишаване на запаса от гориво е със смяна на резервоар с по-голям обем. Но това пак не прави достатъчен запас, поне според нашите планове. Има и трети, не толкова важен, но все пак проблем: при Нисана предният мост е изключително солиден и това се отразява на управляемостта и комфорта. При над 400 км дневно се чувства, макар да не е голям проблем. Разбира се, всичко това се отплаща със здравина, но вече уточних, че иде реч за експедиционен автомобил, където не се очакват прекалени офроуд натоварвания. С Нисана бяха натрупани достатъчно километри, за да се видят, освен изброените проблеми, и предимствата, които се търсят:
1. Двигател с голяма кубатура, бензин.
2. Автоматична скоростна кутия
3. Възможност за подмяна на окачването на такова с повишена товароподемност.
Бензинов двигател, защото старите такива са много приемливи за поддръжка и ремонт. Винаги и навсякъде е сравнително лесно да се намери бензин с качество, достатъчно за непретенциозен двигател. Когато се движат няколко 4х4 в колона и в трудни условия, да се кара зад дизел е меко казано некомфортно, да не говорим за здравето...
Автоматикът се доказа като много удачен избор. Никакви проблеми, без шанс за „палене на съединител“, а при трудни терени и здраво натоварен автомобил, се проявява като изключителен помощник. Колкото до окачването, много е важно да могат да се товарят възможно най-много килограми. Каквито и планове да се правят, винаги накрая купчината багаж надвишава възможностите. На база на всичко това кръгът от автомобили, които могат да удовлетворят всички тези изисквания, много се стесни. Каквото и да мислехме и разглеждахме като възможности, накрая винаги оставаха Нисан Y60 дълга база и Toyota Land Cruiser 80.
След проекта с Нисан беше взето решение този път да бъде Тойота, с оглед на няколкото преимущества, които има - основно възможността за допълнителен резервоар за 200 литра плюс основният, който остава, а също и равният под. По-слабият преден мост в случая не ни притесняваше особено - за експедиционен автомобил е ОК.
Опит се трупа с работа, затова и бе решено: Тойота Land Cruiser. И тук започнаха трудностите по избора на подходящ автомобил. В Европа се срещат чист дизел или турбо дизел. И двата варианта не стават за проекта. Бензиновите Тойоти се срещат рядко, предимно в Швейцария. Макар и много добре направени и с перфектно обработено шаси и купе, дългогодишната експлоатация по пътища, по които редовно се хвърлят соли, винаги си казва думата. А вече се бяхме убедили, че купе се прави най-бавно, струва много скъпо и отнема огромни усилия.
И случайно се появи интересна оферта. Тойота Land Cruiser FJ-80 от Аризона. Това е щат с изключително сух климат и автомобилите, идващи от там, на практика нямат корозия. Освен това, точно този модел е изпълнение за САЩ, без модификации за отделните щати, така че автомобилът покрива експлоатационни параметри от Аляска до Калифорния. Очакваше се да има проблеми с двигател и скоростна кутия, но те така или иначе трябва да се прегледат основно, така че изборът бе направен. 4.0 литров бензинов двигател, долен разпределителен вал, повдигачи на клапаните, въобще древна и здрава конструкция. Чугунен блог, чугунена глава. Такива двигатели водят класацията по изминати километри до ремонт, нерядко над милион. Всичко се плаща, разбира се - огромна тяга в ниските, на високите - като чист дизел, почти нищо; разход над средния. Но търси се надеждност, останалото са естествените „екстри“. Автоматичната скоростна кутия е известна със своята здравина. С размер като за училищен автобус, единствените забележки са към турбината. Нещо отчетено и от производителя, защото от следващата модификация турбината е сменена. Кутията е на практика една от най-здравите конструкции в автомобила. Виждал съм лично как със скорост от ~40 км/ч се включва на задна и Тойотата, пързаляйки се по асфалта, завърта гумите обратно... и нищо, работи си нормално след това. Характерна особеност на този модел е задният мост с полуоски, които са полуразтоварени. Същите са и на моделите с НАТО сертификат, вероятно заради намалената нужда от обслужване.
Товарене на рампата в САЩ:
Вече в България. Малко разочароващо състояние и външен вид, но както се очакваше, перфектно купе и липса на корозия. Междувременно бе установено, че двигателят е за основен ремонт, автоматикът също. Явно нещо много трагично се беше случило с автомобила. В САЩ има интересна опция срещу заплащане да бъде получена информация дали даден автомобил е участвал в пътни инциденти, какви и къде и какво е ремонтирано по него. Нямаше нищо сериозно; по-късно разбрахме, че през последните си 80-на хиляди километра е каран от един човек, университетски преподавател, който не знаел, че трябва да се сменя маслото поне от време на време...
На пътя автомобилът стои перфектно; добър обзор, но задната камера определено не е към екстрите, а по-скоро необходимост. Окачването се държи повече от великолепно: ето малък пример за натоварен автомобил. Всички бутилки са 11-литрови и са пълни с вода. Приблизително 34 броя, с пълен резервоар и палатка:
Коментар