Докато бързах към авиошоуто, организирано от ВВС на Р. България на летище София, си мислех, че вероятно най-общата тема между фотографите и децата са самолетите. Но ентусиазмът, с който потеглих, за да стигна навреме за началото на шоуто, определено помръкна още от бул. "Мадрид". Задръстване! И то в мащаб, който отдавна не бях виждал, почти епично.
Денят беше хубав, отивахме на нещо, което сме виждали отдавна в миналото, но от много години непознато, може би за цяло поколение. Това беше сериозна причина да не се ядосвам особено, но все пак отбелязвам, че ако столичният КАТ поне се беше опитал да създаде по-сериозна организация, шоуто щеше да бъде наблюдавано от повече хора и по-комфортно... Сигурен съм, че знаят как, но вероятно интересът от публиката към събитието е бил подценен. Хората дадоха много от себе си, за да се доберат по-близо. Голяма част така и не успяха да стигнат до летището и останаха да наблюдават от големите булеварди, Ботевградско шосе и Околовръстното шосе. Аз, като видях още в началото на бул. "Ботевградско шосе", че колоездачите ме задминават със страшна скорост и се загубват в далечината, оставих автомобила в една пресечка, метнах фотораницата на гръб и в духа на шоуто организирах малък семеен марш на скок. Макар да постигнахме добра скорост, началото изпуснах, така че хронологията започва от края на първата третина.
Това авиошоу показа няколко неща. Първо, че когато има желание, се намират и хора, и начини да се направи, каквото е нужно и на добро ниво. Второ, ВВС, ги има, могат да летят и знаят как. Силно се надявам, че тези възможности, които бяха ярко демонстрирани от генерал Румен Радев, ще ги видим и от други пилоти в бъдеще!
Колкото до фотографската част, за съжаление, денят беше на авиацията, не на фотографите. Самолетите летяха предимно над летищния район, като слънцето през повечето време беше зад тях. Дори за наблюдение с просто око беше трудно, за снимане още повече. Естествено, когато пилоти летят, едва ли преценката за това как и къде да се прави, зависи от удобството на фотографите. Но все пак, ако прочетат този материал, нека да знаят, че едни невероятни снимки биха се получили само със съвсем леки промени в траекторията... А на добрите снимки ще се радват и те, разбира се - защото шоуто свърши, а снимките остават... Атмосферата, макар и да бе слънчев ден, не беше особено ясна, имаше нещо като смог. Но пък беше предизвикателство.
Пилотите дадоха всичко от себе си, организацията на място от страна на Военна полиция и ВВС беше на висота. Пожелавам и в бъдеще да се дава възможност на тези хора да работят. А те, както виждам, знаят как!
Още докато тичам към летището, сварвам да "хвана" и един вертолет, минаващ наблизо.
Веднага след него - транспортен самолет, който излезе от летищния район.
Домакините се бяха постарали; имаше изложение на летателна техника и децата, а и много от по-възрастните, бяха на "седмото небе".
Ето как изглеждаше погледът към самолетите от публиката. Слънчевите очила определено бяха голямо предимство. Постоянно свалях и слагах суперполяризиращите си INVU , докато накрая почнах да гледам с тях и през визьора...
Поглед към летището от моята позиция.
Вече съм на позиция, предстоят интересни моменти.
Докато следях самолета, и слънцето "влезе в кадър" - не че нещо се вижда, но все пак е добър пример за възможностите на SMC Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM
Уменията на генерал Радев буквално "взривиха" публиката.
Обикновено в подобни ситуации се пише клишето "героят на деня генерал Радев". Само че такъв професионализъм не се гради нито за ден, нито за година, че дори за десет. И повод за гордост, но и за тъга е фактът, че невероятната техника на пилотиране ни бе демонстрирана от един "железен" мъж на 52 години: за гордост, че има такива хора, но и за тъга и въпроси кога същото ще могат следващите поколения летци...
Всички изображения са заснети с Pentax K-3 и обективи Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM и Pentax SMC DA* 55mm f/1.4 SDM
Денят беше хубав, отивахме на нещо, което сме виждали отдавна в миналото, но от много години непознато, може би за цяло поколение. Това беше сериозна причина да не се ядосвам особено, но все пак отбелязвам, че ако столичният КАТ поне се беше опитал да създаде по-сериозна организация, шоуто щеше да бъде наблюдавано от повече хора и по-комфортно... Сигурен съм, че знаят как, но вероятно интересът от публиката към събитието е бил подценен. Хората дадоха много от себе си, за да се доберат по-близо. Голяма част така и не успяха да стигнат до летището и останаха да наблюдават от големите булеварди, Ботевградско шосе и Околовръстното шосе. Аз, като видях още в началото на бул. "Ботевградско шосе", че колоездачите ме задминават със страшна скорост и се загубват в далечината, оставих автомобила в една пресечка, метнах фотораницата на гръб и в духа на шоуто организирах малък семеен марш на скок. Макар да постигнахме добра скорост, началото изпуснах, така че хронологията започва от края на първата третина.
Това авиошоу показа няколко неща. Първо, че когато има желание, се намират и хора, и начини да се направи, каквото е нужно и на добро ниво. Второ, ВВС, ги има, могат да летят и знаят как. Силно се надявам, че тези възможности, които бяха ярко демонстрирани от генерал Румен Радев, ще ги видим и от други пилоти в бъдеще!
Колкото до фотографската част, за съжаление, денят беше на авиацията, не на фотографите. Самолетите летяха предимно над летищния район, като слънцето през повечето време беше зад тях. Дори за наблюдение с просто око беше трудно, за снимане още повече. Естествено, когато пилоти летят, едва ли преценката за това как и къде да се прави, зависи от удобството на фотографите. Но все пак, ако прочетат този материал, нека да знаят, че едни невероятни снимки биха се получили само със съвсем леки промени в траекторията... А на добрите снимки ще се радват и те, разбира се - защото шоуто свърши, а снимките остават... Атмосферата, макар и да бе слънчев ден, не беше особено ясна, имаше нещо като смог. Но пък беше предизвикателство.
Пилотите дадоха всичко от себе си, организацията на място от страна на Военна полиция и ВВС беше на висота. Пожелавам и в бъдеще да се дава възможност на тези хора да работят. А те, както виждам, знаят как!
Внимание: Голяма част от снимките в тази тема са публикувани с размери 1920 пиксела на широката страна. Софтуерът на форумите ще ги форматира според размера, допустим от вашия браузер. Ако желаете да разгледате снимка в нейната пълна разрешителна способност, отворете я индивидуално. (Изисква различни действия в зависимост от браузера ви.) Изображенията са съобразени с възможностите на типичен монитор, който е в състояние да визуализира SRGB цветно пространство (калибриран). Общият размер на снимките е голям и ако вашата интернет връзка не е достатъчно бърза, ще се наложи да изчакате за зареждане на всички изображения.
Още докато тичам към летището, сварвам да "хвана" и един вертолет, минаващ наблизо.
Веднага след него - транспортен самолет, който излезе от летищния район.
Домакините се бяха постарали; имаше изложение на летателна техника и децата, а и много от по-възрастните, бяха на "седмото небе".
Ето как изглеждаше погледът към самолетите от публиката. Слънчевите очила определено бяха голямо предимство. Постоянно свалях и слагах суперполяризиращите си INVU , докато накрая почнах да гледам с тях и през визьора...
Поглед към летището от моята позиция.
Вече съм на позиция, предстоят интересни моменти.
Докато следях самолета, и слънцето "влезе в кадър" - не че нещо се вижда, но все пак е добър пример за възможностите на SMC Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM
Уменията на генерал Радев буквално "взривиха" публиката.
Обикновено в подобни ситуации се пише клишето "героят на деня генерал Радев". Само че такъв професионализъм не се гради нито за ден, нито за година, че дори за десет. И повод за гордост, но и за тъга е фактът, че невероятната техника на пилотиране ни бе демонстрирана от един "железен" мъж на 52 години: за гордост, че има такива хора, но и за тъга и въпроси кога същото ще могат следващите поколения летци...
Всички изображения са заснети с Pentax K-3 и обективи Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM и Pentax SMC DA* 55mm f/1.4 SDM