От незапомнени времена древните ловци са били принудени да нощуват на открито, често в студена и недружелюбна среда. Не е ясно кога точно, но заради тези нощувки някой някога за пръв път е изобретил спалния чувал. Няколко души, живели през 19 век, претендират за името „Баща на модерния спален чувал”, но от дистанция на времето е трудно да се каже кой наистина заслужава тази титла. Със сигурност обаче е ясно кой пръв е започнал масово производство и е забогатял от това – sir Pryce Jones, бивш помощник-продавач. Още през 1876 той патентовал изделие от степана вълна, близко по вид до днешния правоъгълен спален чувал и е успял да го продаде на доста армии по света, в това число и на руската царска армия, закупила 50 000 бройки. Реално спалните чували в днешния им вид за пръв път започват да се произвеждат доста по-късно от фирмата Ajungilack
Какво всъщност топли хората, ползващи спален чувал? Мисълта за топъл летен ден на плажа, спомените за семейството или въображаемия аромат на горещ чай с ром?
Всъщност топлината, отделяна от тялото на спящия, която благодарение на изолиращите свойства на спалния чувал остава вътре в него, поддържа градусите около тялото относително високи и позволява нощувка на открито при ниска температура. Човешкото тяло отделя максимум до 200 вата топлина в състояние на покой като я губи чрез три процеса. Основния е на конвекция, когато отделяната топлина се предава на въздуха в празни пространства около тялото и напуска встрани ако въпросния въздух, който играе ролята на носител на тази топлина, има възможност да се движи и да напуска обема на спалния чувал.
С по-малко значение са. Радиационното изстиване и Кондукцията, като при последната топлината се отдава директно с контакта на тялото с материята на чувала. При Кондукцията основна роля играе повърхността, на която се лежи, защото там е основния контакт на тялото с чувала. Но отдолу основана изолационна роля играе и подложката под спалния чувал – шалте или надувен дюшек, затова спалните чували реално са най ефективни „ отгоре“, където няма друго, освен тяхната материя.
Какво е комфортна нощувка на открито? Съвременните любители на планините и природата имат различни и често противоречиви желания – един иска да се чувства отлично и при +20, и при -20 в един и същ чувал, друг иска да си ляга директно с обувките или пушката в чувала, трети иска да носи в 45-литрова раница всичко заедно със спалния чувал за 3 дневен поход с нощувки на открито. Тези изисквания и огромното предлагане на различни производители и вносители правят избора на спален чувал тежка главоблъсканица, затова ще се постарая малко да разсея въпросите поне за основните неща и да насоча към правилния критерии за избор. Няколко важни неща са водещи белези на всеки спален чувал – формата и теглото му, условията( температура и влажност) при които може да се ползва и накрая, но не по важност - материала, от който е изработен. По долу последователно ще разгледам всяка от тези характеристики.
Формата на спалните чували е основно два вида – правоъгълен( наричан още плик) и мумия.
Има и преходни разновидности между тези два основни вида - т. нар. „барел” тип например или някои специфични форми като полу-чувал само за тялото от кръста надолу или такива, които позволяват движение на ръце или крака и придвижване без да се маха чувала. Аз ще се спра само на двете основни форми. Първия вид има две предимства и те са, че позволява свободно движение вътре и може да се разгъва и ползва като одеяло. Любим е на къмпингуващите лятото по крайбрежието и като правило обикновено е пълен с текстилна вата. Това определено го прави неподходящ за висока планина или студено време. Мумията, наречен така заради приликата на формата с някои древно египетски погребални традиции, се стеснява към краката, затваря се плътно и има качулка. Повтаря максимално формата на човешкото тяло и по този начин минимизира празните пространства между него и чувала и излишните отвори, чрез които се осъществява конвекцията и съответно загубата на топлина. Не на последно място оптималната форма пести значително и от скъпите материали за изработка и намалява цената. При по-сериозните модели от този тип често има доста екстри с цел удобство на ползващия като например отделен цип за проветряване на краката, допълнителен джоб за ползване като възглавница, двойно пристягане около врата и лицето, защита отвътре за ципа и др.
Често производителите правят един и същи модел „ляв” и „десен”, т.е. с монтиран отляво или отдясно цип. Това позволява подобни спални чували да се съединяват в един по-голям с цел пестене на място и запазване на температурата. Това е често използвано при чувалите тип Плик и при Трисезонните чували, докато при съвременните Четирисезонни( ще уточним по долу какво значат тези термини) мумии ципа минава по диагонал на чувала( поради по-удобното анатомично отваряне и затваряне) и подобно свързване е невъзможно. Цялата площ на модерните спални чували е разделена чрез шевове на отделни камери, като целта е равномерното разпределение на пълнежа по пълния размер на изделието. При всеки производител има разработени уникални технологични решения за формата, броя и размера на тези камери с цел оптимално разпределение на пълнежа. Показател за качество е промазването на тези шевове с хидрофобни материали. Важна е и торбата за пренасяне на спалния чувал. Особено при пухени изделия и такива от синтетичен пух тя е от компресионен тип, т.е. специални ремъци позволяват чрез пристягане да се минимизира обема на чувала и да заема възможно най-малко място. Важно е да се знае как се компресират различните чували. Тези от естествен пух просто се натъпкват в торбата, като се почва от единия край и се тъпче наред, докато тези от синтетичен пух първо се навиват и след това се натикват в торбата.
Изключително важно е да се знае, компресирането се ползва само при пренасяне и ползване, вкъщи чувала се пази разгънат и свободно проснат на закачалка с цел максимално дълго запазване на показателите му. Теглото, особено когато се носи на гръб, също е основен фактор. В момента на пазара има огромно разнообразие и вече могат да се открият чували за екстремни температури между -20 и -30 градуса и тегло около и под 2 килограма, а компактните и качествени Трисезонни, са с тегло от 600 до 900 грама.
На долните снимки може да видите разликата в теглото при един и същи размер спални чували.
И тъй като заговорихме за температури, тук е момента да уточним какво означават тези градуси, отбелязани от производителя най-често на торбата на спалния чувал. Тези температури се отнасят само за сух чувал, не изложен директно на вятър( спане в палатка) и за време на използване не повече от 8 часа.
Първата, често отбелязвана като Комфортна, показва при какъв градус или по-висок ще спите спокойно в чувала по фланелка и гащета, без да ви е студено. Т.нар. Нисък или "Лимитиран" Комфорт показва кога ще се чувствате по същия начин, но ако ползвате чувала облечен, а Екстремния минимум показва долната граница на ползване, при която чувала ви дава защита, но едва ли не ще се борите със студа за оцеляване. Някои производители поставят и горна граница на температурата. Това е тази температура, при която спалния чувал може да се ползва без риск от потене.
Естествено тези градуси зависят и от индивидуалните физиологични особености на ползващия чувала и доколко той е студоустойчив или зиморничав. И още по-важно, дали е сит и отпочинал, или цял ден е катерил мокър и премръзнал на голяма надморска височина. Но все пак са достатъчно коректен ориентир за това как и къде ще може да използвате и разчитате на защита от чувала. Има най-общо две системи за определяне на тези температури. Едната е т.нар американска, ползвана най-често зад океана и тя показва резултатите, дадени за всеки чувал от индивидуално тествали го хора. Както може да се досетите, това е доста субективен метод, но като цяло производителите , които го ползват, правят масови тестове и се стараят да се придържат към коректни, доколкото възможно, цифри.
Европейските производители използват единен стандарт - ЕН 13537 от 2005 година, който определя температурния диапазон на база на лабораторен тест за топлоотдаване със стандартизирани манекени. Използват се 60 кг манекен жена и 75 кг манекен мъж, като се вземат под внимание и особеностите на метаболизъм при жени и мъже. Резултатите се дават в 4 стойности( но не винаги се отбелязват в този вид от производителите) - горна комфортна граница - температура, до която мъж ще спи комфортно, без да се поти, горна комфортна температура - комфортна за жена, долна комфортна - комфортна за мъж и екстремна - такава, в която мъж би оцелял без измръзване, но на ръба на сериозните проблеми. Естествено и при тази система има субективен фактор, защото все пак това е някакъв модел, но поне гарантира, че ако сравнявате два чувала, то те са показали определени резултати на един и същ стандартизиран тест.
Ясно е, че ако тежите 104 килограма като автора на тези редове, теста със 75 килограмов манекен е наистина само ориентир за това, какво да очаквате на зимен бивак под Мальовица например. Нека продължим с материалите за изработка, който всъщност гарантират тези температури. Какъв е механизмът, който позволява тази добра изолация и какви са тайните на изработката на модерните спални чували? И преди, и сега, спалните чували се правят от материали, който съдържат в себе си голям процент въздух. Именно този въздух, но затворен в тесни пространства без възможност за движение, всъщност върши истинската работа и действа като най-ефективна бариера за студа( това важи за всички разглежданите по долу материали). Отличните му свойствата като изолатор са известни отдавна и се използват нашироко в много области, например промишлените стиропорни изолации всъщност са изградени главно от мехурчета въздух, затворени неподвижно в малки, но много на брой кухинки.
Първите спални чували са били правени от животински кожи, най-често от северни елени. Козината на елена, с нейните два слоя, горен твърд и долен пухкав е идеален материал, задържащ между космите много въздух, който реално действа като изолатор. Още по-ефективна, но и по-рядка като материал е кожата на росомахата, хищен звяр от тайгата, обитаващ основно Сибир и в по-малка степен субполярните области на Европа и Северна Америка. Нейните уникални изолиращи свойства са били отдавна известни на племето на евенките в Забайкалието в Русия и от нея те са правели детските спални чували. В зората на реактивната авиация шлемовете на руските височинни пилоти също са били подплатени с кожата на този звяр. В северните райони на Сибир, Аляска и Полярна Канада местните ловци все още ползват ръчно изработени кожени спални чували, но обема и теглото им ги правят неефективни за носене на гръб, а цената( 60 евро за една малка кожа от карибу в сувенирен магазин във финландския север) и относителната недостъпност на еленската кожа като материал, ( ако не си ловец или собственик на полудиво стадо), да не говорим за тази от росомаха, правят този тип спални чували екзотика, достъпна само за съвременните номади, живеещи в същите земи, където свободно живее и северния елен.
Отделен фактор е и екологичния ефект и все по-редкия лов на животни заради кожите им. Но въпреки всички тези недостатъци, все още има фирми, които произвеждат кожени спални чували по специални поръчки за полярни изследователи. Като връх, ненадминат и досега, птичия пух си остава най-добрия материал за пълнеж при изработката на съвременните спални чували.Освен отличните си изолационни свойства, той е относително лек и позволява събирането на спалния чувал в малък обем и поддържане на относително широк температурен диапазон при ползването му. Самите видове пух също са много различни, но най-добрият пух е този, събиран от полярната птица гага, живееща в арктическите области на Северното полукълбо. Преди време най-много пух от нея се е събирал на норвежкия архипелаг Свалабард( Щпицберген) на север от Скандинавския полуостров, но откакто Норвегия забрани безпокоенето на птиците и събирането на пух от тях( защото събирачите, освен останалото тъпчат гнездата и пречат на размножаването) и направи глобите за нарушителите сериозни, цената на този тип пух, която никога не е била ниска, стигна небето, доколкото въобще е достъпен на пазара.
По-разпространен и използван е гъшият и в краен случай патешкия пух. Важно е да се знае, трябва да е само от водоплаващи птици и в тази връзка съм длъжен да отбележа, че евтиния китайски пух, добиван от птици в клетки, гледани за месо, няма нужните качества. Което за пореден път поставя китайските изделия в съмнителна светлина. Най-качествения гъши пух се събира от ферми с полусвободно живеещи птици около водоеми в Централна и Северна Европа, като най-добър е пуха от областта на гърдите. Големите производители на пухени изделия непрекъснато водят битки, за да се сдобият с качествена суровина и някои дори развиват собствени ферми. В зависимост от последващата обработка от пуха се получава различна по качество и свойства суровина. Първо се отделят перата от пуха, като това никога не се случва на 100%, поради чисто технологична невъзможност. В каталозите на производителите винаги се отбелязва съотношението пух към пера. То често е 70/30, 80/20, 90/10 и дори 95/5 при най-качествените изделия. Отделения от перата пух се изсушава и се контролира влажността му, за да се предпази от загниване. Именно лошата влагоустойчивост и склонност към бързо и необратимо загниване са най-големия недостатък на естествения пух.
Големите производители са въвели процеси на импрегнация и обработка на пуха с цел подобряване на съхненето и минимизиране на последствията от овлажняване и напредъка в тази област е голям. Втория важен показател за качеството на пуха върху етикета на изделията е т.нар. FILL POWER. В свободен превод това е нещо като ”изпълваща способност”. Как се изчислява? Едан унция пух се поставя в специален цилиндър и се оставя да бухне максимално, след което се притиска с тежест от 68,4 грама. Това, което се е получило като обем в кубически дюймове е точно FILL POWER или FP. Колкото по-висок е този показател, толкова по-голям обем заема пуха при еднакво тегло и толкова повече топли. Изделията от среден клас, за които се ползва пух от птици, отглеждани основно за месо, имат FP около 500-650, докато наистина качествените изделия от пух от европейски птици, отглеждани специално за тази цел, достигат FP от порядъка на 750-800. Държа да отбележа, че както личи и от цялата систематика на процеса, това е метрична единица, измервана в англосаксонски мерки и по-често може да я срещнете на етикетите на британски и американски изделия, въпреки че вече повсеместно навлиза кат окачествен показател.
Преди да приключим с естествения пух, един резонен въпрос – колко струва качествен пухен спален чувал. Отговорът е труден и нееднозначен, но добро изделие от реномирана фирма лесно достига цена от 600 до 700 долара. Достоен и ефективен заместник на естествения пух са синтетичните влакна, наричани изкуствен пух в разговорния език. Съвременните технологии успяват да произведат невероятни по форма влакна, усукани и обединени по три различно дълги заедно, с до 7 канала по оста на всяко. На народен език това е т.н. полиестер с куха нишка, който донякъде имитира структурата и вида на пуха. Въпреки напредналата технология, изкуствения пух има един недостатък и той е по-ниската еластичност на нишките в сравнение с естествения пух и по-лесното им и необратимо пречупвана при съхранение на сгънат компресиран чувал. Лидери при производителите на подобни материали са 3M с Thisulate и Thinsulate Litefort, DuPont с Hollofil-808, Hollofil ІІ и Quallofil и Fiber Industries с PolarGuard HV, PolarGuard 3D и PolarGuard Delta. И при трите фирми цената и съответно качеството растат от ляво надясно в списъка с продуктите им. Quallofil, Thinsulate Litefort и PolarGuard Delta се приемат за едни от най-качествените съвременни синтетични пълнежи, но още много и различни фирми произвеждат подобни материали. А и самите фирми изобретатели на даден материал често преотстъпват или продават правата и технологията за производство на други компании. Чувалите с такъв синтетичен пълнеж са много по-лесни за експлоатация и поддръжка сравнени с тези от естествен пух.
И нещо много важно, дори влажен, синтетичния пух запазва изолационните си свойства и съхне доста по-бързо от естествения пълнеж. Тези изделия не са заплашени от загниване и се перат по сравнително нормален начин. Температурните им показатели се доближават, а напоследък и често се припокриват с тези на естествения пух и са значително по-евтини от него. Някои фирми експериментират и с комбинирани спални чували, като долната част, върху която се ляга, е от изкуствени влакна, а горната част на чувала е естествен пух, но това са по-скоро екзотични изделия. Накрая споменавам и обикновената текстилна вата( най-често от изкуствен текстил) като обичайно използван пълнеж за спални чували, но тя е приложима при евтини изделия, подходящи само за летни излети в ниското и нощувки в закрити помещения.
При материалите за спални чували много важна е и тъканта, от която е съшит самия чувал и камерите за изолиращия материал. Тя има двойно предназначение, от една страна външния слой от здрава изкуствена материя да пази от проникване на влага отвън(от дъжд например или топящ се сняг). Качествените съвременни спални чували са най-често с външен слой от някой от вариантите на RipStop. Същевременно вътрешния слой на чувала трябва да е от мека тъкан, приятна на пипане, и да държи влагата от изпотяване далеч от пълнежа. За да урегулират този процес на своеобразно „дишане” и влагообмен на спалния чувал, добрите производители използват една разработка на американската компания Gore&Associates (Goretex е техния най-известен продукт) – Dry Loft. Това е дишаща мембрана, която се нанася като промазка върху тъканта на външния слой и позволява влагата от вътре да се отделя като изпарение, но не допуска тази от вън да влиза като течност. Специалистите посочват още няколко подобни технологии и често акцентират върху едно още по-добро, но съответно и по-скъпо решение в тази насока – британския материал Pertex.
Преди да приключа раздела за материалите, искам да посоча нещо много важно. За да може да имате добре функциониращ спален чувал за по-дълго време, той задължително се съхранява в разгънат и разпуснат вид у дома и се компресира в торба само когато е необходимо да го разходите по планини и гори. Независимо от материала му, не трябва да се оставя влажен и при първа възможност трябва да се изсушава добре. По отношение на прането на чувал от естествен пух, някои го смятат за абсолютно нежелателно и считат химическото чистене за единствено решение. Но реално един замърсен от пот и дълго ползване чувал от естествен пух не върши работата, за която е предвиден и изпиране ще възвърне много от първоначалните му свойства. Естествено, това трябва да е много внимателен и в никой случай ежемесечен процес. Чувалите от синтетичен пух най-добре също се почистват при собственоръчно пране на ръка в хладка вода със специален препарат( например Nixwax Down Wash). Изпрания чувал никога не се изстисква, а се оставя сам да се отцеди на закачалка, като целта е изцеждането да става само по вертикалната му ос, като същевременно е много важно да се обръща за добро изсъхване и пълнежа му непрекъснато да се “разпухва“.
Не на последно място можем да разделим спалните чували и на групи според това с каква цел ще се използват. За тип Плик с евтини тънък пълнеж вече е ясно. По-сериозните мумии можем чисто условно да разделим на два типа според температурния диапазон, който покриват и обема и теглото им – за ниска планина, топъл бивак или хижа - Трисезонни и такива за висока планина и студен бивак – Четирисезонни или Зимни. От самите имена на типовете чували е ясно, че ако първите се препоръчват за ползването само през топлите и умерено студени сезони, то вторите покриват и възможността за ползване и през най-студения сезон на годината. Отново подчертавам, това разграничение е наистина малко хипотетично и не означава, че този или онзи чувал е годен само за под покрив или пък само за спане в снежна пещера. Трисезонния тип чували са винаги по-леки( както споменах вече по горе под килограм) и доста по-компактни( 1/3 от обема на един зимен чувал).
Комфортната им температура е малко над или около 0 градуса, Екстремната максимум до -10. Материалите, от които са изработени често са същите, като Четирисезонния клас и определено теглото и размера са водещ фактор. Целта е лесно да бъдат носени в раница от масовия турист и да се ползват като универсална бивачна екипировка от широк кръг ползватели – планинари, ловци, рибари, байкъри и т.н.. Държа да отбележа, че и в тази категория има уникално качествени изделия, които като вложени авангардни материали и цена понякога дори надминават Зимните чували и са предназначени за истински професионални авантюристи, търсещи най-доброто за максимално малък обем и тегло. Четирисезонните мумии за високата планина обикновено са с тегло около 2 килограма и около три пъти по-голям обем от Трисезонните чували, изработени са от максимално качествени и авангардни материали, с доста екстри и допълнителни приспособления. Основната цел тук е сигурна защита от ниски температури. Теглото и обема също са приоритет, но само след като е постигнат нужния показател за температурата на използване. Комфортната им температура е около -10 до -15 градуса, а Екстремната доближава и често слиза доста под -30 градуса. Масовите изделия от двата типа се различават и по–цена. На българския пазар в момента качествените Трисезонни чували са между 120 и 200 лева, а добрите зимни модели стартират от около 200 лева, но масовата цена е доста по-висока.
Напоследък, не само за спалните чували, става актуално едно друго делене – на Спортни и т.н. Тактически. Първите са масовите изделия, които реално се ползват от планинари и алпинисти, без претенции да се сливат с околната среда. Дори нарочно, за да има ярка видимост при нужда, се използват контрастни цветови съчетания, които на терен се виждат отдалече. При Тактическите спални чували се има предвид, че тези, които ги ползват – военни, ловци, фотографи на животни и др., търсят нарочно камуфлажния ефект и искат да се слеят с околния фон. Така че тук цветовете са предимно в различни гами на зеленото, кафявото и камуфлажните десени. Често има и разлика в материала на чувала и допълнителните аксесоари и джобове – някои фирми продават такива с джоб за пушка вътре до тялото на спящия, други имат специално усилване за спане директно с военни обувки, трети позволяват да се извадят ръцете и краката навън и човек да се придвижи, да стреля или снима, без да излиза от спалния чувал. Както е видно от тези „екстри”, тук е наблегнато на удобството на армейския тип ползватели – да могат да поддържат оръжието и екипировката готови и при нужда да сменят позицията или да ползват пушката или фотоапарата, без да губят време за излизане от чувала.
За контакт с автора на темата или въпроси по статията (изисква се регистрация):
Спални чували - въпроси към темата
...
Прикачени файлове
Коментар