СНЕЖНИ ЛАВИНИ
Малко физика, някои методи за прогнозиране и определяне на опасността, безопасност и спасяване.
Снежните лавини са естествен природен феномен, при който планинските склонове се освобождават от част от натрупаните снежни маси. Снежните лавини обикновено са с незначителни за природните катаклизми мащаби. Те не могат да се сравнят нито по отделената енергия, нито по последствията върху околната среда с вулканите, земетресенията или тропическите циклони. Поради честата си поява в планинските райони обаче и поради силно непредвидимия си характер, лавините често взимат човешки жертви.
Най-често жертва на лавините стават туристи и скиори, практикуващи зимни спортове във високата планина. Има обаче и населени места, курорти и цели градове, които са под постоянна заплаха от големи лавини. Особено уязвими са комуникационните съоръжения, които преминават през високопланински долини и проходи. Големи магистрали, железопътни мрежи и далекопроводи често биват разрушавани или повреждани от свличащите се снежни маси. Поради голямото влияние, което оказват лавините върху човека, те са обект на сериозен научен интерес и в световен мащаб от десетилетия се провеждат изследвания на тяхната природа и възможните методи за прогнозирането им. Норвегия, Швейцария, САЩ и Канада са водещи със своите програми за прогнозиране и предпазване от снежни лавини. На много други места, където има условия за падане на лавини, се правят наблюдения в тази област. България не прави изключение и проблемът става изключително актуален с развитието на зимните ни курорти и особено с нарастващата популярност на извънпистовото каране на ски.
Лавини е имало през зимата, откакто на Земята са се установили сегашните климатични и орографски условия, но тяхното изучаване се развива с особени темпове днес, когато все повече хора упражняват своята дейност или прекарват свободното си време в планините. Снежните лавини не са регулярен процес. При определени условия снежната покривка може да е дебела над 5 метра и да не падат големи лавини, а при други - по-малко от метър сняг да предизвика катастрофални лавини с десетки или стотици жертви. В последните години сме свидетели на такива лавини, затрупващи цял град или унищожаващи огромни площи горски масиви. Връзката на лавинната активност с промените в климата и увеличената енергия в атмосферата тепърва ще се изследват.
В настоящата статия се разглеждат основите на процесите, които водят до реализирането на снежните лавини, както и основните насоки за изследването и прогнозирането им.
Снежна покривка
Разгледани са процесите, при които се натрупва снежната покривка в планината. Обръща се внимание на процесите на преобразуване на снега и специфичните фактори, които обуславят стабилността му. Описват се слоевете в снежната покривка и се дефинира понятието „слаб слой”.
Поради природата на образуването на снежната покривка в планината тя има слоеста структура, като отделните пластове могат да имат силно различни характеристики – плътност, температура, топлопроводимост, влажност, механична якост, размер на частиците и др. Образуването на снежната покривка преминава през два етапа: снегонатрупване и преобразуване на снега.
Снегонатрупване
Снегонатрупването може да се реализира по три основни начина – снеговалеж, пренос от вятъра и образуване на повърхностен скреж.
Снеговалежът е основният в количествено отношение фактор за натрупване на снежна покривка. Съществено значение за вида и свойствата на новия пласт сняг има видът на снежинките, от които се натрупва.
Издигащите се в атмосферата (облака) водни пари постепенно се превръщат в малки капчици вода, които се изкачват нагоре толкова по-бързо, колкото по-голяма е температурната разлика между тях и въздуха, през който преминават (респ. локалният вертикален температурен градиент на атмосферата). С издигането си нагоре капките преминават през все по-студени слоеве въздух и самите те се охлаждат. Водните капки се преохлаждат поради липсата на кондензационни ядра в чистия въздух. Образуването на ледения кристал започва едва при температура под –10 / – 12 °С на височина между 6000 и 11 000 m.
Според специфичните условия (температура, влажност) могат да се образуват различни по форма и размер кристали, но обикновено те са с форма на шестоъгълна призма (плочица).
Когато кристалът се охлади до температурата на околния въздух и силата на температурния градиент престане да уравновесява тази на земното притегляне, кристалът започва да пада и да преминава обратно през все по-топли и влажни слоеве въздух. От всеки от ъглите на шестоъгълния кристал започват да израстват връхчета, които се разклоняват, като така се образуват снежинките, които познаваме.
Колкото по-близка до 0 °С е температурата (дори до +1 / +2 °С), толкова по-големи стават снежинките. Обикновено размерът им е от 1 mm до 20 mm, но са наблюдавани и снежинки с диаметър до 12 cm. Плътността на новия сняг най-често е от 40 до 100 kg/m3. Има явна връзка между температурата и вида на снега, който вали. При температура от –15 / –18 °С вали т.нар. “див” сняг. Той не образува снежинки, кристалите му са големи, натрупаният от него пласт е пухкав, много лек и с изключително голямо съдържание на въздух (97 - 99 %), а плътността му е 10 - 30 kg/m3. При тупване с ръка се разпръсва като облак. “Сухият” сняг вали при температура от –8 / –10 °С. Той има плътност 30 - 60 kg/m3. От него трудно може да се направи топка. При температури, близки до 0 °С, вали “мокър” сняг. Когато е нов, плътността му е около 60 - 150 kg/m3. При определени условия, при падането на ледения кристал той може да улови водна капка, която да замръзне при този контакт. Полученото ледено зърно е сферично с размер от 2 до 5 mm. Този сняг се нарича суграшица. Поради нищожното сцепление на сферичните зрънца на суграшицата, натрупаният слой, дори и тънък едва 2 - 5 cm, е изключително нестабилна основа за последващите пластове сняг и е потенциална предпоставка за падане на лавини.
Плътност на снега по данни на К. Петров, 1988
| Сняг | Температура | Съдържание на въздух [%] | Плътност |
| на въздуха [oC] | [kg/m3] | ||
| Нов сняг | |||
| Див сняг | -15÷ -18 | 97 ÷ 99 | 10 ÷ 30 |
| Сух сняг | -8 ÷ -10 | 93 ÷ 99 | 30 ÷ 60 |
| Мокър сняг | -5 ÷ +2 | 85 ÷ 94 | 60 ÷ 150 |
| Плътен улегнал сняг | 70 ÷ 85 | 150 ÷ 300 | |
| Стар сняг | |||
| Средно плътен | 80 ÷ 90 | 100 ÷ 200 | |
| Набит, много плътен | 70 ÷ 80 | 200 ÷ 300 | |
| Пресован от вятъра | 70 ÷ 85 | 150 ÷ 300 | |
| Плаващ сняг | 70 ÷ 80 | 200 ÷ 300 | |
| Сух зърнест сняг | 50 ÷ 80 | 200 ÷ 500 | |
| Сух фирн | 40 ÷ 60 | 400 ÷ 600 | |
| Мокър фирн | 20 ÷ 40 | 600 ÷ 800 |
Транспортната дейност на вятъра има огромно значение за снегонатрупването. По време на снеговалеж вятърът води до големи неравномерности в количеството сняг, което се натрупва в различни части на релефа. Най-големи количества сняг се натрупват на подветрените склонове на планините. Обикновено силните снеговалежи в българските планини падат при навлизане на циклони, носещи топли въздушни маси от Средиземно море и съпроводени с югозападни ветрове и по тази причина снегонатрупванията се получават на северните и североизточните склонове. При ясно време вятърът продължава да пренася сняг и да преразпределя снежните маси, особено през първите няколко дни след снеговалежа, когато пресният сняг все още не е пресован и лесно се вдига от вятъра. Вследствие на транспортната дейност на вятъра, при средно снегонатрупване от 15 cm, на отделни подветрени склонове дебелината на снежния пласт може да достигне над 1 m. Този фактор изключително много увеличава опасността от лавини.
Вятърът влияе и на свойствата на снежния пласт, като пресова снега и образува плътни монолитни слоеве сняг, които създават опасност от откъсване на лавини – тип „плоча” (снежна дъска).
Обменът на енергия между снежната повърхност и атмосферата е друг фактор, допринасящ за образуването на големи ледени кристали на повърхността - повърхностен скреж. Тези кристали се образуват обикновено при студени и ясни нощи при слаб вятър или безветрие. Поради лъчистото охлаждане на снежната повърхност, водната пара от приземния слой въздух и потокът пара, изпаряващ се от по-дълбоките и топли слоеве сняг, кондензира върху най-горните снежни кристали, които нарастват до монокристали с размер до 15 - 20 mm. По слънчевите склонове той се топи бързо и може да се види само рано сутрин, но по северните се задържа и образува тънък трудно определим пласт, който поради минималното си сцепление със следващите слоеве образува основа за свличане на лавини. Обикновено от 2 до 5 такива слоя биват затрупани от последващи снеговалежи.
За контакт с автора на темата или въпроси по статията (изисква се регистрация):
icerunner
...
Коментар