Първа помощ
Какво означава "първа помощ"?...
Човечеството познава много и различни методи за подобряване на състоянието в случай на увреждане на организма. Особено когато става дума за дребни ежедневни проблеми, като обикновено порязване, човек може да открие и научи много начини за оказване на помощ – хомеопатия, билки, уринотерапия... Знаем ли какъв смисъл влага в понятието "първа помощ" случайният свидетел на инцидент, в който сме пострадали, когато реши да ни окаже такава? Какъв метод ще избере? Вероятно всеки от изброените по-горе има своето обяснение, но тук предмет на нашия интерес ще бъде първата помощ, която е специфичен набор от мерки и не бива да се бърка с нито едно от другите понятия. Въпреки че част от манипулациите и техниките за оказване на първа помощ са логични и прости, те невинаги са интуитивни и е необходимо човек да премине обучение, за да може да ги прилага адекватно.
Малко история...
Първите документирани случаи за оказване на първа помощ датират от средните векове, когато рицари от ордена на св. Джон оказвали помощ на пилигримите и рицарите и обучавали други рицари как да помагат при типичните военни наранявания. Много по-късно, през 1859 г., един швейцарец – Анри Дюнан, организира местните селяни да оказват първа помощ на бойното поле в битката при Солферино и по-късно създава Международния комитет на Червения кръст. Впоследствие по света са създадени още редица други организации, които разпространяват знания и умения за оказване на първа помощ – "Сейнт Джон Амбюлънс", "Сейнт Андрюс Фърст Ейд", Световната здравна организация, Американската асоциация по сърдечни заболявания и т.н. За първи път през 1878 г. военният лекар майор Питар Шепард и полковник Франсис Дънкан изграждат концепцията за обучение на цивилни за оказване на първа помощ. Тогава се провеждат и първите системни обучения на хора, занимаващи се с рискови дейности, като работа на пристанища, в мини и железници.
Кому е нужно?...
Първа помощ се оказва най-често от хора без медицинско образование и подготовка, които се озовават на място в момента на възникване на критична ситуация или скоро след това, т.е. от свидетелите на инцидента. В случай на инцидент винаги има „технологично време” от възникването му до пристигането на специализираната помощ, например линейка. При животозастрашаващите наранявания и състояния обаче първите няколко минути са от решаващо значение за това, дали пострадалият ще живее или ще умре. За да има той реален шанс да дочака медицинска помощ, нужно е да бъдат предприети някои животоспасяващи мерки, които да осигурят оцеляването му в този отрязък от време. И тъй като най-често на мястото на случайно възникнал инцидент няма подготвен специалист, животът на пострадалия в „златните” първи минути остава в ръцете на случайните свидетели. Дали те знаят и могат да предприемат правилните спасителни действия и дали и как ще се намесят, може да се окаже решаващо за пострадалия. Ако са предварително обучени, тези хора могат да помогнат за спасяване на живота на пострадалите и предотвратяване на тежките последици от събитието, включително като сигнализират навреме за проблема.
Защо?...
Всяка година около 1.1 милиона души в света загиват в резултат на инциденти на работното място. Статистиките сочат, че огромен процент от нараняванията са предсказуеми и могат да бъдат избегнати, особено ако човек е обучен какво да очаква и как да реагира правилно. В случай на инцидент, обучените да оказват първа помощ намаляват последствията от собствените си наранявания с до 40%. Систематично провежданите изследвания в редица европейски страни показват, че при оказана първа долекарска помощ от околните в рамките на първите няколко минути и навременна квалифицирана медицинска помощ до 10-15 минути след инцидента шансовете за спасяване и възстановяване на пострадалите при някои наранявания и състояния се увеличават многократно.
По данни на Глобалното партньорство за пътна безопасност, повече от 1.2 милиона души годишно загиват в света при пътнотранспортни произшествия. Една от водещите причини за смърт при ПТП е задушаване вследствие на блокирани дихателни пътища. След третата минута без кислород мозъчните клетки започват да загиват. Но дори в най-уредените и цивилизовани европейски градове по стандарт линейката обикновено пристига най-малко за 10 мин. Повечето от тези пострадали могат да оцелеят, ако бъдат поставени бързо в подходяща поза с отворени дихателни пътища от обучен да оказва първа помощ свидетел на инцидента.
Как се става оказващ първа помощ?...
В тази връзка основна цел при обучението по първа помощ е да се обучат максимално много хора, така че да се повиши вероятността при възникването на критична ситуация наблизо да има подготвени свидетели. Това предполага практически всеки човек да има някаква подготовка за оказване на първа помощ, така че да бъде полезен на себе си, близките си и всички останали. Обучението по първа помощ се извършва в различен формат курсове и тренинги, за постигане на различно ниво знания и умения, в зависимост от необходимостта. В световен мащаб най-застъпени са обученията по първа помощ на работното място и тези за бъдещи шофьори. Допълнително се извършват обучения за хора, занимаващи се с високорискови дейности и хобита, както и за хора, застрашени от инциденти в домашна среда, поради собствено хронично заболяване или такова на техен близък. Статистиките показват, че в случай на инцидент обучените да оказват първа помощ могат да намалят последствията от собствените си наранявания забележимо.
Ставаш ли лекар или парамедик, ако се обучиш да оказваш първа помощ?...
С течение на времето първата помощ е добила свои правила и относително ясен регламент докъде се простират действията, които обученият да оказва първа помощ има право да предприема. Тъй като първата помощ не се припокрива със спешната медицина, не се предполага в рамките на оказване на първа помощ да се извършват медицински манипулации, да се поставят крайни диагнози и да се назначават и използват медикаменти или специализирани инструменти и апаратура. Оказването на първа помощ е тази част от мерки за спасяване на пострадалия, която може да се повери в ръцете на обикновения човек. Отделно от тях, в системата за опазване на здравето и живота на хората съществуват и различни по ниво специалисти, разполагащи с по-задълбочена подготовка, за които оказването на помощ при инциденти е професия – парамедици и техници, фелдшери, спешни медици. Оказването на първа помощ не дублира и не измества действията, които тези специалисти извършват в критична ситуация, то запълва интервала от време от момента на инцидента до включването им в спасителните действия. В светлината на съвременните разбирания, първа помощ се оказва от неспециалисти без медицинско образование, обучени да използват ограничен набор от знания и умения за безопасно поведение, животоспасяващи мерки и грижа за пострадалия до получаване на специализирана медицинска помощ. Този пакет знания и умения е съобразен с типичната населена градска среда, в която живеем, функциониращата инфраструктура и изградени служби за спешна помощ, които реагират относително бързо след подаване на сигнал за инцидент. Имайки предвид това, действията за оказване на първа помощ, на които се обучават обикновените хора, са съобразени с неголямото време до пристигане на специализиран екип и ограничения набор от материали, които обикновено са на разположение в случай на непредвидена ситуация. Оказването на първа помощ може да има по-различен характер в други случаи извън тези рамки, но на тях ще обърнем по-специално внимание друг път.
И така, първа помощ, това е...
Съвременната формулировка за първа помощ (или както още се нарича, първа долекарска помощ или само долекарска помощ) е последователност от прости животоспасяващи мерки, които всеки обикновен човек може да изпълни. Това са незабавните действия и помощ, която се оказва на пострадал при инцидент до идването на специализирана помощ. Предприетите действия за оказване на първа помощ нямат за цел и не могат да заместят намесата на лекар, те само помагат да се стабилизира и облекчи състоянието на пострадалите до пристигане на професионален медицински екип.
Познатият и признат в цял свят знак за първа помощ, с който се маркират аптечките, местата за оказване на първа помощ и хората, които я оказват, е бял кръст на зелен фон. Допустимо е да се използва и зелен кръст на бял фон. Този знак не трябва да се бърка или замества със знаци с произволен цвят, като например червен кръст, който обозначава обекти, собственост и персонал на Световната организацията на Червения кръст и Червения полумесец, или син кръст, който най-често маркира обекти за ветеринарна помощ.
Кой и как решава как се оказва първа помощ?...
Съвременните мерки и техники за оказване на първа помощ са предмет на научен подход, те се разработват от групи учени-медици от цял свят, които провеждат системни изследвания и дават насоки за тяхното използване или отхвърляне. Това са лекари, чиято основна задача е да изследват ефективността на мерките за оказване на първа помощ, прилагани от неспециалисти, и последиците, които това има върху пострадалите. Тъй като методите на първата помощ се разработват за хора с немедицинско образование, от значение е не само даден прийом да има действително положителен ефект, но и да бъде лесен за усвояване. В случай че практиката покаже, че някоя техника за оказване на първа помощ, за която се знае, че е ефективна, обикновено се изпълнява грешно от оказващите първа помощ, то тази техника може да бъде отхвърлена. Целта на тези групи от учени е да разработят и предоставят на обикновения човек готови последователности от действия за различни ситуации. Този подход намалява вероятността от вземане на погрешни решения в критична ситуция и под напрежение и прави обучението за оказването на първа помощ достъпно за хора с различен социален статус и образование. В световен мащаб има няколко големи организации, които се занимават с това, в т.ч. Европейският съвет по ресусцитация (ERC – www.erc.edu), Международният комитет по въпросите на ресусцитацията (ILCOR - www.ilcor.org), Европейският референтен център за обучение по първа помощ на Федерацията на Червения кръст и Червения полумесец (www.firstaidinaction.net). Актуализацията на мерките за оказване на първа помощ се прави регулярно, поради което е необходимо оказващите първа помощ да преминават опреснителни обучения и да „сверяват часовниците” си със съвременните насоки за първа помощ.
Къде може да се научи повече за първа помощ?...
В Европа и по света се издават редица наръчници и ръководства по първа помощ, като едно от най-подробните и съобразени със съвременните насоки за оказване на първа помощ е Наръчникът по първа помощ на Британския червен кръст, "Сейнт Джон Амбюлънс" и "Сейнт Андрюс Фърст Ейд". За съжаление на българските читатели този учебник няма издаден превод на български език. Един от най-добрите документи, базирани на научен подход, са Международните насоки за първа помощ и ресусцитация, 2011 г., издадени от Федерацията на ЧК/ЧП, които разглеждат научните аргументи и статистики в полза или срещу конкретни мерки при различни наранявания и състояния. В интернет също може да се намери интересна и полезна информация за оказване на първа помощ.
FirstAidbg.com предоставя един от най-богатите и достоверни източници на информация за оказване първа помощ на български език, базиран на съвременните насоки и осъвременяван периодично.
За въпроси по статията и темата:
FirstAidbg - блог за всичко, свързано с първа помощ
За контакти с автора на темата:
Марияна - личен блог
...