DMT диамантени камъни за точене
Ще започна с един мит: популярната представа, че острият нож е по-опасен от тъпия. Много „жертви“ е струвало това убеждение. Тъпият нож и въобще инструмент изисква толкова по-голямо усилие, колкото по-затъпен е режещият ръб. Прилагането на голямо усилие при работа с нож довежда до честото му „изплесване“ и последващ удар с неочаквана посока. А „тъпият“ нож, макар и неудобен за работа, е винаги достатъчно остър, за да нанесе сериозни увреждания. Затова следва да се работи на първо място с внимание и съобразно правилата за рязане, дялане и прочие, и второ - задължително с добре наточен, максимално остър инструмент. Когато един нож е остър и добре наточен, ще постигате точен срез едновременно безопасно и с минимални усилия.
Какво е общото между скулпторите и точиларите? И двете професии се стремят към съвършенството, а то се изразява в отнемане на излишното и оставянето само на нужното. Откакто има ножове, оттогава има и начини за точене. Успоредно с развитието на режещите инструменти са се развивали и технологиите и средствата за точене. Има и още едно сходство между точиларите и скулптурите: постигането на близък до съвършенството резултат е висше изкуство и в двата случая... И като такова не подлежи на „машинизация“.
Няма да се спирам на историята и развитието на различните системи за точене, защото темата е обширна и надхвърля целта на това ревю.
Ще разгледам камъните за точене, по-точно плоските камъни с т.нар. диамантено покритие. Те са промишлен продукт, ярък пример за едно от смислените приложения на диамантите. Представляват основа, пластмасова или метална, която има повърхностен метален слой, в който са вложени (синтеровани) диаманти. Тоест, точещите свойства на така получената повърхност се дължат на множеството диаманти, разположени в нея. Диамантът е минерал, чието име е с гръцки корени значи буквално „несломим“. И до голяма степен е вярно - няма нищо по-твърдо от него. Твърдостта на диаманта позволява при триене с друго тяло той да отнема от повърхността, без това да го износва или по-точно, да го износва пренебрежимо малко.
Всичко дотук звучи чудесно и веднага възниква въпросът защо камъните за точене с покритие, съдържащо диаманти, не са изместили всички други видове камъни, било то естествени, керамични и т.н. Без да се впускам в подробности, всеки отделен вид камък за точене има своите силни и слаби страни, предимства и недостатъци. Камъните с покритие, съдържащо диаманти, не правят изключение и те също имат своите недостатъци. Повърхността им съдържа множество диаманти с някакви средни, приблизително еднакви размери. Поради твърдостта си на микро ниво диамантът винаги издълбава канал с формата си в детайла, който се шлайфа/точи. Характерни са дълбоките следи (с размера на диамантите) върху повърхността на обработвания детайл, които, гледани отдалеч, създават усещането на лъскава, гладка повърхност, но на микро ниво представляват серия от канали. Това изисква и последваща обработка с други камъни, ако искаме да получим отличен резултат. Да не забравяме, че режещият ръб с отлични качества е възможно най-малката повърхност, която дадена стомана или материал позволяват в зависимост от състава си, начина на закаляване и прочие. Но от друга страна, няма друг вид абразивна повърхност, която да работи толкова бързо и ефективно като съдържащата диаманти. Камъните с диамантено покритие са отлично средство за бърза обработка на първи и междинен етап в процесите на точене. Всъщност за много класове точност са и напълно достатъчни - да речем, за масовия тип кухненски ножове. Освен изброеното, камъните с повърхност, съдържаща диаманти, имат някои важни характеристики, които са изключително определящи за тяхната работоспособност и краен резултат. А повърхността им не подлежи на изравняване, тъй че каквото сте купили, с това ще работите.
Стигаме до един от основните проблеми, касаещи качеството на тези т.нар. „диамантени камъни“: качеството на повърхността и нейната плоскост. До голяма степен равната повърхност определя и качеството на резултата след точенето на нея. Разбирате, че с една вълнообразна плоча, каквото и да правите, няма да успеете да постигнете отличен режещ ръб. Няма да се впускам в любимата на всички „рекламисти“ тема за поликристалните и монокристалните повърхности. Личното ми мнение е, че каквото и да пише в рекламния проспект, е принципно маловажно в сравнение с параметри като равномерност на едрината на диамантите и плоскост на повърхността. Равномерността на размерите и едрините на диамантите осигурява и равномерност при отнемането на материал, както и липсата на отделни, големи драскотини, които обезсмислят крайният резултат. Това се постига със съответните методи за пресявка и подбор, логично по-качествените камъни използват и по-добре подбрани диаманти за вграждане. Вграждането на диамантите в металната повърхност е също важно като процес и фактор за крайното качество. То е и много свързано с качеството на повърхността, получена като краен резултат. В никакъв случай не бива да се забравя и фактът, че износването на един "диамантен" камък е невъзвратимо и окончателно.
Диамантени камъни използвам от много години. Те са добра инвестиция и при правилно обращение служат дълго и са много удобни. На практика не изискват специална поддръжка, лесно се почистват, няма дълги процедури по подравняване и поддръжка на плоскостта. Но с голямо съжаление трябва да отбележа, че макар методите за производство на тези камъни да са добре известни, е рядкост да се срещне такъв без забележки. Изглежда балансът между качество и цена е труден и по-често везните накланят в посока на цената. Затова и с голямо задоволство пиша това ревю за камъни DMT. Качеството им определено заслужава внимание и за мен напълно оправдава стойността им.
Като работа и сравнение с, да речем, типичен воден камък на реномирана фирма, мога да кажа, че практиката показва приблизително пет пъти по-бърза работа, т.е. ефективно отнемане на метал. Сравнението е направено за типична стомана 440С, закалена на ~58 по Рокуел. По-горе подчертах, че бързината има и своите недостатъци, затова и винаги използвам "диамантените" камъни като начало на процеса, за достигане на правилни геометрични форми на режещия ръб. Последващото шлайфане и полиране извършвам на други камъни в зависимост от стоманата и търсените параметри.
Показвам и едно и сравнение с "диамантен" камък, работил няколко години. Личат следите от невнимателна употреба, но също можете да отбележите, че качеството определено има вина за известна част от амортизацията. Специално обръщам внимание на големите отклонения от равна повърхност, които силно редуцират крайният резултат. С налагането на т.нар. "косъм линия" ясно се виждат проблемите.
Сравнение със системата за точене на Спайдерко.
И сравнение с абразивен "камък", производство на СССР от 80-те години, с много приемливо качество.
Ще започна с един мит: популярната представа, че острият нож е по-опасен от тъпия. Много „жертви“ е струвало това убеждение. Тъпият нож и въобще инструмент изисква толкова по-голямо усилие, колкото по-затъпен е режещият ръб. Прилагането на голямо усилие при работа с нож довежда до честото му „изплесване“ и последващ удар с неочаквана посока. А „тъпият“ нож, макар и неудобен за работа, е винаги достатъчно остър, за да нанесе сериозни увреждания. Затова следва да се работи на първо място с внимание и съобразно правилата за рязане, дялане и прочие, и второ - задължително с добре наточен, максимално остър инструмент. Когато един нож е остър и добре наточен, ще постигате точен срез едновременно безопасно и с минимални усилия.
Какво е общото между скулпторите и точиларите? И двете професии се стремят към съвършенството, а то се изразява в отнемане на излишното и оставянето само на нужното. Откакто има ножове, оттогава има и начини за точене. Успоредно с развитието на режещите инструменти са се развивали и технологиите и средствата за точене. Има и още едно сходство между точиларите и скулптурите: постигането на близък до съвършенството резултат е висше изкуство и в двата случая... И като такова не подлежи на „машинизация“.
Няма да се спирам на историята и развитието на различните системи за точене, защото темата е обширна и надхвърля целта на това ревю.
Ще разгледам камъните за точене, по-точно плоските камъни с т.нар. диамантено покритие. Те са промишлен продукт, ярък пример за едно от смислените приложения на диамантите. Представляват основа, пластмасова или метална, която има повърхностен метален слой, в който са вложени (синтеровани) диаманти. Тоест, точещите свойства на така получената повърхност се дължат на множеството диаманти, разположени в нея. Диамантът е минерал, чието име е с гръцки корени значи буквално „несломим“. И до голяма степен е вярно - няма нищо по-твърдо от него. Твърдостта на диаманта позволява при триене с друго тяло той да отнема от повърхността, без това да го износва или по-точно, да го износва пренебрежимо малко.
Всичко дотук звучи чудесно и веднага възниква въпросът защо камъните за точене с покритие, съдържащо диаманти, не са изместили всички други видове камъни, било то естествени, керамични и т.н. Без да се впускам в подробности, всеки отделен вид камък за точене има своите силни и слаби страни, предимства и недостатъци. Камъните с покритие, съдържащо диаманти, не правят изключение и те също имат своите недостатъци. Повърхността им съдържа множество диаманти с някакви средни, приблизително еднакви размери. Поради твърдостта си на микро ниво диамантът винаги издълбава канал с формата си в детайла, който се шлайфа/точи. Характерни са дълбоките следи (с размера на диамантите) върху повърхността на обработвания детайл, които, гледани отдалеч, създават усещането на лъскава, гладка повърхност, но на микро ниво представляват серия от канали. Това изисква и последваща обработка с други камъни, ако искаме да получим отличен резултат. Да не забравяме, че режещият ръб с отлични качества е възможно най-малката повърхност, която дадена стомана или материал позволяват в зависимост от състава си, начина на закаляване и прочие. Но от друга страна, няма друг вид абразивна повърхност, която да работи толкова бързо и ефективно като съдържащата диаманти. Камъните с диамантено покритие са отлично средство за бърза обработка на първи и междинен етап в процесите на точене. Всъщност за много класове точност са и напълно достатъчни - да речем, за масовия тип кухненски ножове. Освен изброеното, камъните с повърхност, съдържаща диаманти, имат някои важни характеристики, които са изключително определящи за тяхната работоспособност и краен резултат. А повърхността им не подлежи на изравняване, тъй че каквото сте купили, с това ще работите.
Стигаме до един от основните проблеми, касаещи качеството на тези т.нар. „диамантени камъни“: качеството на повърхността и нейната плоскост. До голяма степен равната повърхност определя и качеството на резултата след точенето на нея. Разбирате, че с една вълнообразна плоча, каквото и да правите, няма да успеете да постигнете отличен режещ ръб. Няма да се впускам в любимата на всички „рекламисти“ тема за поликристалните и монокристалните повърхности. Личното ми мнение е, че каквото и да пише в рекламния проспект, е принципно маловажно в сравнение с параметри като равномерност на едрината на диамантите и плоскост на повърхността. Равномерността на размерите и едрините на диамантите осигурява и равномерност при отнемането на материал, както и липсата на отделни, големи драскотини, които обезсмислят крайният резултат. Това се постига със съответните методи за пресявка и подбор, логично по-качествените камъни използват и по-добре подбрани диаманти за вграждане. Вграждането на диамантите в металната повърхност е също важно като процес и фактор за крайното качество. То е и много свързано с качеството на повърхността, получена като краен резултат. В никакъв случай не бива да се забравя и фактът, че износването на един "диамантен" камък е невъзвратимо и окончателно.
Диамантени камъни използвам от много години. Те са добра инвестиция и при правилно обращение служат дълго и са много удобни. На практика не изискват специална поддръжка, лесно се почистват, няма дълги процедури по подравняване и поддръжка на плоскостта. Но с голямо съжаление трябва да отбележа, че макар методите за производство на тези камъни да са добре известни, е рядкост да се срещне такъв без забележки. Изглежда балансът между качество и цена е труден и по-често везните накланят в посока на цената. Затова и с голямо задоволство пиша това ревю за камъни DMT. Качеството им определено заслужава внимание и за мен напълно оправдава стойността им.
Като работа и сравнение с, да речем, типичен воден камък на реномирана фирма, мога да кажа, че практиката показва приблизително пет пъти по-бърза работа, т.е. ефективно отнемане на метал. Сравнението е направено за типична стомана 440С, закалена на ~58 по Рокуел. По-горе подчертах, че бързината има и своите недостатъци, затова и винаги използвам "диамантените" камъни като начало на процеса, за достигане на правилни геометрични форми на режещия ръб. Последващото шлайфане и полиране извършвам на други камъни в зависимост от стоманата и търсените параметри.
Показвам и едно и сравнение с "диамантен" камък, работил няколко години. Личат следите от невнимателна употреба, но също можете да отбележите, че качеството определено има вина за известна част от амортизацията. Специално обръщам внимание на големите отклонения от равна повърхност, които силно редуцират крайният резултат. С налагането на т.нар. "косъм линия" ясно се виждат проблемите.
Сравнение със системата за точене на Спайдерко.
И сравнение с абразивен "камък", производство на СССР от 80-те години, с много приемливо качество.
Прикачени файлове
Коментар