След Освобождението Народното събрание е основополагащо в устройството на държавата. В началото институцията се е помещавала на мястото на Градската художествена галерия. По-късно за малко се мести на улица "Московска", докато накрая се установява на едноименния площад. Адресът сега е: площад "Народно събрание" No 2.
Сградата на Народното събрание е строена и достроявана на няколко етапа. През 1884 година управата на града предоставя място за строеж на сграда на Народното събрание. Мястото е най-високото в очертанията на града и по онова време е извън центъра.
Архитект на сградата е австриец, Константин Йованович, за когото се твърди, че има български произход. Негов е и проектът на Сръбската скупщина. Строежът започва през 1884 година, като за няколко месеца приключват основните етапи, а през 1886 сградата е напълно функционална.
Стилът е модерният по онова време неоренесансов. Сградата е многократно достроявана и престроявана. Основният стил и архитектура са запазени до голяма степен и до момента. По проект на архитект Миланов през 1899 г. е завършено двуетажно разширение на Северната част, пак там през 1925 е направено последното голямо, триетажно дострояване по проект на архитект Пенчо Койчев. Декорациите по фасадата са дело на австрийския скулптор Андреас Грайс. Облицовъчните материали и обзавеждането са били внесени от Австро-Унгария.
Втората световна война оставя следи и върху сградата на Народното събрание. Частично е разрушена, има много повреди, включително и по конструкцията. Основният ремонт се проточва и е завършен чак през 1962 г., когато основната заседателна зала получава нов покрив. През 1977 г. е завършено преустройство, с което се оформят двете зали "Изток" и "Запад", които сега се използват за заседания на парламентарните комисии.
Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.
От 1991 година Народното събрание разполага с още една сграда - тази на площад "Княз Александър I" 1, където сега са разположени кабинети, канцеларии и заседателни зали.
Сградата е с 40 000 кв. м застроена площ. Построена е за шест години като т.нар. Партиен дом. Строежът е финансиран с членски внос от организацията на БКП, управляващата партия от онова време. Завършена е през 1954 г. Архитектурният стил може да бъде определен като псевдокласически. Във всички елементи на сградата са вложени съответните идеологически послания; гранитните основи, облицовките, масивната долна част олицетворяват стабилност и усещане за непоклатимост. Дори и фризовете във високите части имат послание: вниманието към детайлите от страна на партията. Сградата се характеризира с много коридори и сложно вътрешно устройство, което според някои предположения е напълно умишлено. Прилича на лабиринт и затруднява ориентацията на всеки новодошъл. През годините многократно е повдиган въпросът за преместване на пленарната зала на Народното събрание в тази сграда, но макар и да има завършил конкурс, все още не е взето решение. Сградата разполага и с голяма заседателна зала.
Всички изображения са заснети с Pentax K-3 и обективи SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL, HD PENTAX DA 15mm F4 ED AL Limited
Някои от изображенията са заснети и със статив BENRO C2980T
За контакт с автора на темата или въпроси по статията (изисква се регистрация):
Венцислав Петров - блог
...
Сградата на Народното събрание е строена и достроявана на няколко етапа. През 1884 година управата на града предоставя място за строеж на сграда на Народното събрание. Мястото е най-високото в очертанията на града и по онова време е извън центъра.
Архитект на сградата е австриец, Константин Йованович, за когото се твърди, че има български произход. Негов е и проектът на Сръбската скупщина. Строежът започва през 1884 година, като за няколко месеца приключват основните етапи, а през 1886 сградата е напълно функционална.
Стилът е модерният по онова време неоренесансов. Сградата е многократно достроявана и престроявана. Основният стил и архитектура са запазени до голяма степен и до момента. По проект на архитект Миланов през 1899 г. е завършено двуетажно разширение на Северната част, пак там през 1925 е направено последното голямо, триетажно дострояване по проект на архитект Пенчо Койчев. Декорациите по фасадата са дело на австрийския скулптор Андреас Грайс. Облицовъчните материали и обзавеждането са били внесени от Австро-Унгария.
Втората световна война оставя следи и върху сградата на Народното събрание. Частично е разрушена, има много повреди, включително и по конструкцията. Основният ремонт се проточва и е завършен чак през 1962 г., когато основната заседателна зала получава нов покрив. През 1977 г. е завършено преустройство, с което се оформят двете зали "Изток" и "Запад", които сега се използват за заседания на парламентарните комисии.
Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.
Внимание: Голяма част от снимките в тази тема са публикувани с размери 1920 пиксела на широката страна. Софтуерът на форумите ще ги форматира според размера, допустим от вашия браузер. Ако желаете да разгледате снимка в нейната пълна разрешителна способност, отворете я индивидуално. (Изисква различни действия в зависимост от браузера ви.) Изображенията са съобразени с възможностите на типичен монитор, който е в състояние да визуализира SRGB цветно пространство (калибриран). Общият размер на снимките е голям и ако вашата интернет връзка не е достатъчно бърза, ще се наложи да изчакате за зареждане на всички изображения.
От 1991 година Народното събрание разполага с още една сграда - тази на площад "Княз Александър I" 1, където сега са разположени кабинети, канцеларии и заседателни зали.
Сградата е с 40 000 кв. м застроена площ. Построена е за шест години като т.нар. Партиен дом. Строежът е финансиран с членски внос от организацията на БКП, управляващата партия от онова време. Завършена е през 1954 г. Архитектурният стил може да бъде определен като псевдокласически. Във всички елементи на сградата са вложени съответните идеологически послания; гранитните основи, облицовките, масивната долна част олицетворяват стабилност и усещане за непоклатимост. Дори и фризовете във високите части имат послание: вниманието към детайлите от страна на партията. Сградата се характеризира с много коридори и сложно вътрешно устройство, което според някои предположения е напълно умишлено. Прилича на лабиринт и затруднява ориентацията на всеки новодошъл. През годините многократно е повдиган въпросът за преместване на пленарната зала на Народното събрание в тази сграда, но макар и да има завършил конкурс, все още не е взето решение. Сградата разполага и с голяма заседателна зала.
Всички изображения са заснети с Pentax K-3 и обективи SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL, HD PENTAX DA 15mm F4 ED AL Limited
Някои от изображенията са заснети и със статив BENRO C2980T
За контакт с автора на темата или въпроси по статията (изисква се регистрация):
Венцислав Петров - блог
...