Написана на 10.01.2014 с последна редакция от 10.01.2014
Практическо ръководство за лизинговите лихви
Нека започнем с кратка разходка из българското интернет пространство на тема лихви и лизинг.
Тази е истинска реклама и е свалена от интернет от адрес http://www.rescom-bg.com/leasing.php .
Какво ли значи „1%”?
Какво ли е ГПР /годишен процент на разходите/, ГЛП /годишен лихвен процент/ и оскъпявне? И как е възможно да има няколко различни процентни цифри /28,10%, 25,02% и 4,20% - първият ред от рекламата/ за един и същ договор? Кое е вярно?
Нула % лихва? Това пък какво ли значи?
... и от „климатици на лизинг” от сайта http://климатицидайкин.net/klimatici-na-lizing/ – „0% фиксирана лихва” ?!?! Добре е че е 0. Сигурно е хубаво и, че е фиксирана. Какво ли значи това?
... или:
... явно „фиксирана лихва” е нещо хубаво, щом го пише в рекламите. Какво ли значи?
И море от „лихвени”, „лизингови” и т.н. калкулатори ... като в нито един не се споменава понятието „лихва” ... е, освен в заглавието понякога. Какво ли смятат тези калкулатори?
... все пак намерих он-лайн калкулатор с някакъв процент – „оскъпяване”. Какво ли значи това?
Какъв ли е пазарният лихвен процент, след като в рекламите четем проценти от 0% до 37%? ... и какви ли други лихви има освен „фиксираните”?
Лизингови лихви
Лизингодателят отдава даден актив за ползване от лизингополучателя. Пазарната логика предполага, че тази услуга не е безвъзмездна. Лизингодателят се стреми да получи възвръщаемост на своите инвестирани пари, с които е закупил лизинговия актив /иначе операцията няма да има пазарен смисъл/. Цената на тези пари /както и на всички други/ е лихвата. В настоящата статия ще се опитам да обхвана тема, която рядко се разглежда в България, а когато се разглежда, често различните страни разбират различни неща, ползвайки едни и същи термини. Естествено ще дадем отговор на поставените по-горе въпроси. Целта на статията, освен няколко определения е даване на практически съвети за лизингополучателите относно начини, по които те сами могат да изчислят или проверят размерът на лихвата, която се очаква те да заплащат по даден лизингов договор. Ще започна отначало, така че читателите, които са запознати с финансовата математика, може да „четат по диагонал”. Както е и темата на форума ни, и тук фокусът ще бъде върху лизинга и българската практика. Ще направя всичко възможно да не излизам в математическите изчисления вън от материал, който се учи в училище до 6-ти клас, и малко Excel – целта ми е всеки да може да разбере и приложи /да ме извиняват учениците от по-ниските класове/.
Видове лихви и начини на изчисление
В България често, когато се говори за „цена на лизинга” /а и на други форми на финансиране/ се използва термина „оскъпяване”. Оскъпяването показва с колко по-скъп ще стане даден актив ако го получим на лизинг в сравнение с покупката в брой. Завишението от цената в брой е именно лихвата. Начина за изчислени на „оскъпяването” е лесно: разделяме лихвата на главницата /стойността на актива в брой/. Така получаваме оскъпяване в проценти.
Например ако за лизингов актив от 12.000 от нас се иска да платим за 1 година 1080 лихва, то годишното лизинговото оскъпяване е 1080/12000 = 0,09 или 9%. Вече получавате добра отправна точка за да разберем следната реклама:
Това може би е най-простият начин за изчисление, а и един от най-често използваните в България. Леснотата на изчисление го прави предпочитан от масовия лизингополучател. От друга страна, тъй като това е най-ниският „лихвен” процент, който може да се рекламира, лизингодателите също много го „обичат” и често използват. Важно е да кажем, че „оскъпяването” не е лихва и не е правилно да използваме думата „лихвен” процент /както направих по-горе в кавички/. Оскъпяването показва единствено колко повече /в сравнение с плащане в брой/ ще плати лизингополучателя за ползване на лизинговата услуга.
Една уловка: След като знаем формулата за изчисляване на оскъпяването лихва разделена на главницата, понякога с цел реклама на по-ниско оскъпяване, формулата се променя, като вместо главницата в знаменателя се използва пълната стойност на лизинговия актив. Ако лизинговият договор не предполага авансова/встъпителна вноска двата начина за изчисление ще дадат еднакви резултати. Същевременно, обикновено лизинговите договори предполагат някаква авансова/встъпителна вноска и съответно втория начин на изчисление ще даде като резултат по-ниска стойност на оскъпяването. Нека дадем пример, като разширим горният такъв. Ако лизинга предполага доставна цена от BGN 12.000, но и авансова вноска, платима от лизингополучателя от 30% /BGN 3600/ то главницата ще бъде не 12.000, а 8400 /12.000 – 3.600/. Съответно оскъпяването /ако смятаме правилно/ ще бъде 1080 / 8400 = 12.86%. Въпреки това в реклами и оферти, често ще срещнете оскъпяване изчислено към доставната цена, независимо от авансовата вноска, което ще дава по-ниски стойности на оскъпяването – в нашия пример е 9%. Какво да кажем за горните реклами с „0% оскъпяване”? Възможни са три сценария:
- Лихвата/оскъпяването е включена в цената и съответно няма допълнителна такава. Този сценарии обикновено се практикува, когато даден актив се предлага единствено на лизинг и няма опция за покупка в брой;
- Ликвата/оскъпяването е включена в цената, но ако решим да платим в брой ни чака „отстъпка”, която има логика да е равна на реалното скрито оскъпяване;
- Печалбата от продажбата на даден актив е толкова висока, че може да покрие разноските по финансирането, т.е. с търговската печалба се субсидира финансовата услуга. Тогава, вярно че „оскъпяването е 0%”, но проблемът е в първоначалната цена на актива.
Ако е 1 година е всичко е ясно. Ако искаме да изчислим лихвата за един месец то T ще бъде равно на 30/365. Тъй като разглеждаме базата за лихвени изчисления, за сега няма да навлизаме в темата за високосни години и различни отклонения от основния принцип /възможни са 360, реални дни и т.н. – това се нарича „база” на лихвените изчисления/. Нека сега изчислим лихвата за една година /Т = 1/ на инвестиция от Р = BGN 12000 при лихвен процент от r = 9%: I = 12000 . 0,09 . 1 = 1080 или ако инвеститорът е инвестирал BGN 12.000 и иска да получи 9% възвръщаемост за 1 година, то той иска да получи BGN 1080 лихва. Важното в тази основна формула е допускането, че инвестицията е направена в първия ден на годината и пълната главница и съответната лихва се връщат при инвеститора в последния ден на годината /няма междинни плащания/. Ако говорим за лизингова инвестиция, практиката е да има някакви плащания през годината. В България /а и по света/ ежемесечни еднакви плащания са приети за норма. Последните се наричат анюитетни месечни вноски. Ако по-горе споменатата инвестиция е лизингова и лизингодателят получава ежемесечни равни плащания и в края на годината е възвърнал напълно своята инвестиция от BGN 12.000 и е получил общо лихва от BGN 1080, то той определено ще е получил по-висока доходност от 9%, защото главницата е била 12.000 само през първия месец на инвестицията. След това е намалявала по малко всеки месец с всяко месечно плащане. Няма да е грешно да кажем, че лихвата за 1 година при 9% лихва върху 12.000 е 1080, но ще трябва да уточним, че не взимаме предвид месечните погасявания. Ако направим така, то получаваме формулата за „плоска лихва” – същата, като „простата лихва”, но с междинни плащания, които, обаче не се отчитат.
Понякога лизингодателите дават данни за „плоската лихва”, които като стойност са верни, проблемът е че лизингополучателят често не знае какво означава „плоска лихва” ... и го е срам да попита
Естествено има формула за изчисляване на анюитетни лихвени вноски, включително автоматизирани изчисления в Excel или специализирани финансови калкулатори. Същевременно тук ще дам „ръчния” вариант на изчисления, който отлично илюстрира и логиката на лихвените изчисления. Нека се върнем към нашия инвеститор, който е инвестирал на 01.01. сумата от BGN 12,000 за да закупи лизингов актив, който е отдал на лизингополучател, който пък се е ангажирал да плаща ежемесечни равни вноски за една година. Нека лизинга да е финансов по своята форма и да няма остатъчна стойност /да не усложняваме нещата/. Тогава ще получим следния паричен поток:Нека никой не се стряска. Да приложим нашата формула за проста лихва само към първия месец. Тъй като имаме „Р”, „I” и „Т” търсим „r”. След като трансформираме формулата съответно, ще получим 162,18 / (12,000 * 30/365) = r Или r = 16.44% По същият начин може да продължим изчисленията месец по месец до края на периода. Лихвата за всеки месечен период може да се изчисли, като се използва формулата за проста лихва за един месец върху оставащия дълг. 16,44% е лихвата „върху остатъка” или „годишен лихвен процент” или „ГЛП” - все популярни наименования в България на тази лихва. Уточнение: в примера сме допуснали плащане на лихвата „със закъснение” /англ.”in arrears”/, т.е. първото плащане на лихва е след изтичане на съответния първи месечен лихвен период. Възможно е да има и „авансово” плащане на лихви, когато лихвата се заплаща в началото на лихвения период.
Понякога погрешно лихвата върху остатъка се нарича „сложна лихва”. Това не е вярно. Сложната лихва предполага „капитализиране” на лихвата, което в масовата лизингова практика не се случва. Нека сравним трите примера – оскъпяването към цялата цена 9%, също и простата лихва е 9% и лихвата върху остатъка от 16,44%. И в трите случая номинално оскъпяването/лихвата са равни на 1080 при една и съща инвестиция. Разликата е, че при простата лихва погасяването на главницата и лихвата е на последната дата от годината, докато при лихвата върху остатъка има месечни погасявания на лихва и главница. Оттук при една и съща номинална стойност на лихвата от 1080, лихвеният процент е много по-висок при сложната лихва. Или ако намалим лихвата върху остатъка на 9%, то тогава номинално за едната година на инвестицията лихвените плащания ще спаднат общо на BGN 591,89. Нека проверим с ново-придобитите знания: I = P . r . T I = 12000 . 0,09 . 30/365 I = 88.76 Или целият погасителен план ще изглежда така /с малка корекция за закръгляване в последната вноска/:
От инвеститорска гледна точка, паричният поток от последният пример изглежда така - инвестиция от 12000 и последващи 12 погасителни вноски, които включват лихва и главница или:
Реално в края на периода инвеститорът е възстановил своята инвестиция напълно и има лихва от общо 591,89. Не съм противник на ръчните изчисления, но тук е разумно да въведем финансовия термин „вътрешна норма на възвръщаемост” или на английски „Internal Rate of Return” и да потърсим подкрепата на Excel. Това е най-често използваният начин на финансови изчисления от лизингодателите. ВНВ или IRR показва възвръщаемостта за инвеститора за всеки период – в нашия пример за месеца. Ако искаме да получим годишният процент ще е необходимо да умножим стойността на ВНВ или IRR по 12. Формулата за изчисление на IRR е обезсърчаващо сложна, но Excel е доста опростил нещата – необходимо е единствено да селектираме паричния поток, след като сме избрали IRR от менюто с финансови формули:
Стойността на ВНВ е равна на лихвата върху остатъка. Причина лизингодателите да предпочитат ВНВ е факта, че рядко паричните потоци от дадена инвестиция са толкова регулярни, както нашите примери. По-често те не са. Причини могат да бъдат много – сезонни лизингови вноски, балонни лизингови плащания, просрочване на месечното плащане от лизингополучателя, нужда от допълнителни инвестиции от лизингодателя и т.н. Като използват горния пример и Еxcel лизингополучателите лесно могат да проверят изискваната от тях лихва по даден погасителен план.
А ако нямате компютър наблизо – вече сте запознати и с ръчната алтернатива. Закръгленията до цял лев /каквато често е практиката/ могат да дадат минимални отклонения в лихвения процент. Поради незначителният финансов интерес, може да ги пренебрегвате. Освен месечните вноски /които съдържат лихви и главници/ обикновено лизинговите договори предполагат заплащането от лизингополучателите на различни такси. Тук практиката изобилства от примери: „такса за разглеждане на документи”, „такса за управление”, „административна такса”, „такса за обслужване”, „лизингова такса”, „такса за регистрация”, „такса за ... . Реално за финансовите изчисления /а и за финансовият интерес на лизингополучателя/ наименованието на таксите е без значение. Таксите понякога са фиксирани като левова сума, понякога са проценти от различни параметри на лизинговия договор – главница, доставна цена и т.н. Същността е, че в общия паричен поток ще има някакво допълнително плащане/ия. Което, както читателя вече се досеща, би увеличило доходността за лизингодателя и съответно разходите за лизингополучателя. До 2006 лизинговите компании /някои повече, други по-малко/ рекламираха ниски лихвени проценти, но имаха значителни допълнителни такси, което силно затрудняваше лизингополучателите в техните опити за сравнение на лизингови оферти. През 2006 бе приет „Закон за потребителския кредит” /виж http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/publ..._credit_bg.pdf / и бе въведен нормативно термина „годишен процент на разходите” или ГПР /англ. “Annual Percentage Rate”от евродирективата третираща потребителските кредити/. Разпоредбите на закона са приложими и в лизинговата практика. „Чл. 19. (1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.”
Нека се върнем към нашия пример, като единствено го разширим с изисквана от лизинготаделят такса от BGN 300 в началото на лизинговия договор. За целта намаляваме първоначалната инвестиция с 300 лева, които лизингодателят реално е получил от лизингополучателя /доставната цена или инвестицията се запазва 12.000/:
Тази малка такса промени доходността на този погасителен план от 9 на 14%! Така се изчислява и ГПР – като включим всички допълнителни такси, платими от лизингополучателя към съответния период на плащане /в случая допуснахме че таксата е платима в началото на лизинговия договор, но същото се отнася и за междинни такси/. За по-любознателните в самият закон е записана и самата формула за изчисление на ГПР
ГПР предостави платформа за по-лесно сравнение на различни лизингови оферти.
Нека обобщим наученото с един по-реалистичен пример от българската лизингова практика: Доставна цена: BGN 12.000 Встъпителна вноска: 30% или 3600 Срок: 12 месеца Такси: 1,5% върху доставната цена платима в началото на договора База: 365 Форма на плащане на лихви: „със закъснение”
Следователно за „реклама” на горният лизинг бихме могли да срещнем всички посочени в примера годишни проценти – 17, 13, 9 или 7 ... и всички ще са верни, а дори и месечната ВНВ от 1,42%. Вече читателя знае, кое какво значи. Лихви и остатъчна стойност Остатъчната стойност, както вече знаем, е очакваната цена на лизинговия актив в края на лизинговия период.
Това ще рече, че при договори с остатъчна стойност, същата /като част от главницата/ не се погасява през времето на лизинговия договор, а само се обслужва /плащат се лихвите по нея/. Нека илюстрираме графично изплащането на главницата /за да не усложняваме графиката/ по лизингов договор „с” и „без” остатъчна стойност. За пример използваме инвестицията от 20.000, като удължаваме срока на лизинга до 3 години /често срещан лизингов срок/ и за случая за лизингов договор „с остатъчна стойност” използваме 35% /в практиката се срещат ОС от 5%, 10%, ... остатъчни стойности в края на периода/.
Нека сега се върнем на едногодишните изчисления и направим същите за лизинг с 20% остатъчна стойност. За да извършим изчисленията и да намерим различните лихви по даден лизинг с остатъчна стойност, единствено трябва да добавим към последното плащане размерът на остатъчната стойност. Доставна цена: BGN 12.000 Встъпителна вноска: 30% или 3600 Остатъчна стойност: 20% или 2400 Срок: 12 месеца Такси: 1,5% върху доставната цена платима в началото на договора или BGN 180 База: 365 Форма на плащане на лихви: „със закъснение
Ако сравним и анализираме двата примера /с и без ОС/ може да заключим следното:
- Месечната вноска при лизинг с ОС е по-малка, защото вътре във всяка липсва компонентата на погасяване на главница от 20% или 2400;
- ГПР спада, защото поради намаляване на компонентата на главницата във всяка месечна вноска, лихвената компонента се увеличава и оттам разликата между ГЛП и ГПР спада при еднакъв ГЛП;
- Оскъпяването се увеличава, защото инвестицията е с 20% по-ниска /размерът на ОС/
Често задаван въпрос е „и кое все пак е по-изгодно?” Отговорът на този въпрос не е заключен в лихвите и тяхното изчисление. От основно значение е размерът на остатъчната стойност, пазарната амортизация на цената, желанието и нуждите на лизингополучателя и опциите пред лизингополучателя относно ОС, съгласно условията на лизинговия договор. Например:
- Ако лизингополучателя желае да кара винаги нова кола, и ОС в края на третата година е 50%, то лизинг с остатъчна стойност е отлично предложение, дори и да няма възможност лизингополучателя да придобие автомобила в края на периода;
- Ако остатъчната стойност в края на третата година е 10%, то лизингополучателя трябва да се поинтересува дали може да придобие автомобила на остатъчна стойност в края на периода /презумпцията е, че категорично колата ще струва повече – поне 30-40%/ или ако няма такава възможност /например при оперативен лизинг/, то лизинг без остатъчна стойност е за предпочитане.
- ОС или пазарната амортизация се различава от един лизингов обект до друг. Дори и сред еднородни лизингови обекти, например автомобили стойностите на ОС силно варират. Съответно за едни активи ОС от 50% може и да е съвсем изгодна за лизингополучателя, докато за други да е изключително несправедлива.
- Нека също не забравяме, че ОС има отношение и към ДДС по лизинговата сделка, което пък подсказва, че ДДС-статута на лизингополучателя също е движещ фактор при избор на лизинг „с” или „без” ОС.
Помощни средства за лизингови изчисления Тук се опитваме да дадем на читателя „независими” и относително лесни начини за изчисляване на лихвите по лизингов договор, които могат да се използват за проверка на вече публикувани лихвени проценти. Същевременно в сайтовете на различни лизингови и финансови дружества и банки има отлични примери за вярно-смятащи он-лайн калкулатори, които наричат нещата с верните им имена. Също така голяма част от лизинговите дружества съвсем добросъвестно публикуват ГПР или ГЛП в своите лизингови оферти. Вече имате идея как може да смятате с калкулатор и с Excel. Като допълнение, следва да споделим друг леснодостъпен „независим” калкулатор. Последните версии на Windows предлагат специализиран лизингов калкулатор интегриран в програмата. Включете калкулаторът от Старт менюто. В менюто View изберете Worksheets и там Vehicle Lease /не се притеснявайте, не е само за коли, смята еднакво добре и лизинг на производствено оборудване/ . Попълването на менюто е лесно. Не забравяйте, ако нямате остатъчна стойност /както в нашите начални примери/ да напишете „0” – иначе няма да ви пусне да продължите. В полето “lease value” запишете разликата от доставната цена и встъпителната вноска /главницата/. Калкулаторът е доста гъвкав и може да търсите всеки от елементите на формулата ако са известни останалите.
Фиксирани и променливи лихви
В горните примери допускахме или изчислявахме конкретен годишен лихвен процент. Възможно е лизинговият договор да предвижда същото, като този процент остава непроменен за целия срок на лизинга. Например ГЛП = 13% от последния пример. Това се нарича „фиксиран лихвен процент”. При него размерът на лихвения процент се определя в началото на лизинговия договор и остава непроменен до края на същия. Възможно е обаче, лихвеният процент да е променлив. Това предполага някаква променлива „база” и някаква фиксирана „надбавка”. Най-популярната база е в България е EURIBOR, като и там има вариации – дали да е „6-месечен”, „3-месечен” или „1-но месечен”. EURIBOR е осреднен лихвен процент, който се използва за междубанково кредитиране на европейските пазари.
Приятен сайт, който дава допълнителни разяснения за EURIBOR, както и точни котировки е http://www.euribor-rates.eu/euribor-rate-6-months.asp . Надбавката, от своя страна е фиксиран процент. Например, ако използваме за база 6-месечен EURIBOR за сключване на лизингов договор днес /09.01.2014/ то точната котировка ще е 0,388% годишно. И ако лизингодателят цели да постигне доходност от 13%, то надбавката ще е 13-0,388=12.61%. Понякога базата е текущото ниво на съответния лихвен процент. Понякога тя е стойността му към определена дата, например 01 януари, 31 март и т.н. Смисълът на променливата лихва е, че лизингодателят прехвърля на лизингополучателя рисковете /обикновено печалбите не се прехвърлят/ от неблагоприятно развитие на лихвената конюнктура /в нашия пример това би било покачване на EURIBOR над 0,388%/. При настъпване на подобно поскъпване, ще се променят и съответните лихвени изчисления /виж примера с простата лихва по-горе/, като съответно ще се увеличи лихвата. Този риск не трябва да се пренебрегва от лизингополучателите и при възможност да избират фиксирани лихвени проценти. Като аргументация само ще дам графика на движението на EURIBOR през последните 20 години /източник ЕЦБ на http://sdw.ecb.europa.eu/quickview.d...RIBOR3MD_.HSTA /:
Рискът, който лизингополучателя поема е увеличаване на „базата” и оттам на дължимата лихва по лизинговия договор. Както графиката показва, отклоненията могат да бъдат и доста съществени. Понастоящем лихвените нива на базата са на исторически най-ниските нива. Очакванията и за 2014 са запазване на същите. Същевременно в близките години лихвеният риск е разумно да се следи и взима предвид от лизингополучателите при договаряне/избор на лизингови условия.
Какво включва лихвата
Няма да е правилно, ако разглеждаме цялата лихва, като „печалба” на лизингодателя. Лихвата, която лизингодателя събира има няколко компонента. На първо място е цената на самия ресурс. Лизингодателя бива финансиран /от фондовия празар, от банка и т.н./ при някаква лихва със съответните такси. С две думи, и лизингодателя има ГПР, което той плаща, аналогично на лизингополучателя. Като пример, реалистично може да допуснем променлива лихва от EURIBOR + 3%. При сегашните нива на базата, цената на ресурса би била около 3,5% годишно. Втори компонент на лихвата, която лизингодателя събира трябва да покрие неговите административни разходи. Това са всички разходи по проучване, сключване, осчетоводяване, фактуриране и т.н. на лизинговия договор. Лизинговите дружества са различно ефективни, но реалистично може да допуснем административен лихвен компонент от 2%. Трета съставна част на лихвата е „рисковия” компонент. Реално от всички редовни лизингополучатели лизингодателя трябва да събере „рискова премия” за загубите, които той ще претърпи от нередовните лизингополучатели. Стандарната „рискова премия” е около 1%. Същевременно Световната икономическа криза увеличи просрочията, загубите и оттам и рисковата премия, която сега може да я остойностим на около 2%. Последния компонент на лихвата е самата печалба на лизингодателя. Стандартната такава е около 1%. Възможни са и допълнителни компоненти при специфични сделки. Така например, ако настояваме за фиксиране на лихвата по лизинга, лизингодателят може да добави компонента „фиксирана лихва” към лихвата, с която надбавка да покрие своя риск от неблагоприятно развитие на лихвената конюнктура.
Читателя се досеща, че посочените цифрови стойности на различните компоненти на лихвата могат да имат огромни отклонения от лизингодател до лизингодател. Цената на ресурса може да достигне самия EURIBOR за някои банкови-лизингови дружества, ефективността на администрацията и нейната стойност може да се отклонява драматично, рисковата премия силно зависи от пазарния сегмент и не на последно място – печалбата, която различните лизингодатели очакват се движи в много широки граници. Все пак използвахме в настоящата статия конкретни ориентировъчни цифри, за да дадем отправна точка на читателя за компонентите на лихвата. И така от нашите примери излиза, че стандартния ГПР би бил 3,5+2+2+1 = 8.5%. Този ГПР е и реалистичен и срещан на нашия пазар текущо. Естествено отклонения и в двете посоки изобилстват.
Други статии от Станислав Танушев на тема „Лизинг”:
Лизинг - встъпителни думи
Лизинг - определение и видове
История на лизинга
Ползите от лизинга
Лизингови пазари
Лизингова практика
Когато нещата в лизинга се объркат
Иновативни лизингови решения
Лизингов речник
* * *