Самоблокиращ десандьор / осигурител, Petzl RIG
Ролята на първия самоблокиращ десандьор - осигурител, представен от Petzl през 1991 година под името Grigri, беше определена като революция в спортното катерене. И то не без основания: позитивите от използването му бяха толкова натрапчиви, че съвсем куриозно като негатив за него излезе... лошият възпитателен ефект върху младите катерачи. Осигуряването с grigri стана толкова лесно и интуитивно, че за свикналите с него имаше реална опасност от грешки при работа с „обикновени”, несамоблокиращи устройства.
Petzl Grigri 1
Много скоро потенциалът на устройството беше оценен от работещите с въжен достъп, както и в системите за спасяване с въжета. Въпреки че устройството беше позиционирано от производителя като „спортно”, то бързо стана любим работен десандьор и на много професионалисти, предпочитан пред масово използвания по това време блокиращ десандьор STOP.
Работата с grigri имаше фундаментални предимства. На първо място това е първият десандьор, при който действително има възможност за изкачвания по въжето, без сменяне на позицията и движение нагоре със самохвати.
Използване на grigri в система за изкачване само с помощта на самохват и педал:
Да, на теория може да го направите и със STOP, разбира се, както и с почти всеки друг десандьор, но скиците от ръководството спират да изглеждат толкова логично работещи, когато се опитвате да се наберете по по-твърдо въже, което виси с тежестта си от 16-тия етаж надолу, а в същото време по инвентарниците си имате няколко десетки килограма оборудване. И ако STOP десандьорът е малко амортизиран, резултатът от зверското напрягане, за да се повдигнете малко, веднага се губи наполовина от приплъзване на въжето, преди да успеете да го фиксирате. Някои хора шеговито го наричаха “petzl don’t stop”. ОК, сигурно звучи малко по-драматично, отколкото е в действителност, но когато работата изисква честа промяна на позицията, в крайна сметка това оказва огромна роля върху ефективността. И да не забравяме, че достъпът с въжета все пак не е самоцел, а средство да достигнем мястото, където ни чака същинската работа. И всяко ненужно усилие при осигуряване на достъпа неминуемо ще бъде за сметка на предстоящата работа. И така, всеки, който се докоснеше веднъж до григрито, не искаше да се раздели с него. Много подобна ситуация имаше и в системите за спасяване с въжета. Тук решаващо бе предимството от самоблокиращия осигурител, който може да бъде директно интегриран в система за извличане на мястото на една ролка. Това позволява преминаване от извличане в контролирано спускане, без каквато и да е промяна на системата, и беше.... незаменимо.
Използване на grigri в система за извличане
Логично един проектиран изцяло за спортни нужди уред не може да отговаря 100 % на изискванията за професионална употреба. Тук на първо място (въпреки че официалната версия е друга и набляга на системите за безопасност, като антипаник функция и др.) стои размерът. Като осигурител, използван от спортните катерачи, grigri по дефиниция трябва да бъде малък и лек и дори неговите 225 г бяха посрещнати с леко намръщване. Petzl бяха принудени да направят новия модел с около 25% по-лек и компактен. За работещите хора обаче нещата с размера седят по-обратен начин – малкото и леко григри е малко по-трудно за употреба с ръкавици, ръкохватката също е малка, компактният корпус не позволява интегриране на ключалка за отваряне на устройството без откачане от карабинера. Ключалката в корпуса на RIG позволява устройството да остава безопасно закачено за карабинера при отваряне
При Grigri няма възможност за отваряне на устройството без сваляне от карабинера
И най-важното: малката ролка и притискащият елемент се нагряват ужасно при дълги спускания. Не едно въже е било сериозно повредено от това. В така създалата се ситуация развойният отдел на Petzl нямаше как де не направи професионален самоблокиращ осигурител/десандьор, и го направи така, че да няма какво друго да поискаш от него.
Отне им около едно десетилетие и го нарекоха I’D. Естествено всеки искаше веднага да вземе „професионалното григри” и имаше защо. I’D беше голямо и удобно, протриващата му ролка беше много по-голяма от тази на grigri, имаше ключалка за отваряне без сваляне от карабинера и куп екстри. Като казвам "куп", не се шегувам. Работната ръкохватка има 4 различни „режима” на работа.... а user manual-ът беше внушителен :-) И това само отвън… Специално за това ревю и с любезното съдействие на представителите на Petzl за България получихме едно I’D с нелека съдба с идеята да покажем как работи отвътре. Производителят не е предвидил възможност за недеструктивно разглобяване, така че беше предварително ясно, че след разглобяването няма как да го сглобим отново, колкото и да сме упорити.
Между другото, едва ли ще намерите такива снимки другаде.Преди да вземем решение да жертваме скъпия уред, доста потърсихме, но без успех.
В този период покрай популяризирането на индустриалния достъп с въжета се появиха изисквания за безопасност, непознати дотогава. Като антипаник функция например: някой някъде се е паникьосал, докато се спуска на рапел с григри, и вместо да пусне ръкохватката и да спре, започнал да я стиска все по-силно и по-силно... до земята. И веднага се въвежда нов стандарт – професионалните десандьори ще бъдат с „антипаник функция” - ако дръжката се дърпа прекалено силно, устройството блокира и спира спускането. По подобни причини устройството блокира и при твърде бързи спускания. И това не е всичко: устройството е снабдено дори и с палец, който блокира въжето, ако бъде поставено на обратно - отново за да се избегне рискът от инциденти. Последната „екстра” беше въведена няколко години по-късно, най-вече за да се пребори с останалите ;-)
Бутонът на дръжката при новия модел позволява свободно движение по осигурителна линия за хоризонтални или слабо наклонени повърхности – ситуация, в която оригиналното I’D непрекъснато блокира, именно поради системата за безопасност. Е, ако цитирам един добър приятел, когато един софтуер се проектира така, че с него да могат да работят дори и идиоти, то накрая с него могат да работят само идиоти. За втори път трябва да се извиня, защото метафората ми е малко прекалена и I’D е чудесно устройство, но истината е, че още при първия ми досег с него, веднага след като премина еуфорията от чудото на техниката, в мен имаше един напиращ въпрос: защо, по дяволите, просто не направихте едно голямо григри с достатъчно голяма дръжка, ключалка на корпуса и без 1001 излишни функции?! Явно въпросът ми е бил чут или може би не съм бил единственият, който го е задал. Подозирам, че някои малко по-емоционални колеги може би са го крещели достатъчно истерично, за да предпочете производителят да се пребори с нагласата за все по-идиотоустойчиви устройства и да пусне на пазара един прост и ефективен работен десандьор. Точка. Без нищо излишно, дори без „антипаник” функция. Дилемата е била голяма, защото при представянето на RIG неговите неоспорими достойнства бяха оставени на второ място. На първо, беше наблегнато, натъртено, подчертано с две дебели линии и три удивителни това, че средството е предназначено само за висококвалифицирани експерти с богат професионален опит и т.н. Както и да е, Petzl все пак заслужават адмирации за смелостта да направят нещо, което има повече достойнства на работната площадка, отколкото пред сертифициращите органи.
RIG тежи 380 г. Отговаря на европейски стандарт EN12841:2006 като устройство тип C – работен десандьор, както и на EN341 като осигурител (протриващо устройство при спускане на товар) при спасителни работи. Максимално допустимото натоварване е 150 кг, което означава, че не е предвидено за евакуиране на двама души – спасител и пострадал. Все пак да оставим някое предимство и за I’D. Mаксималната дължина на спускане e 200 м - съществена разлика спрямо възможностите на григри, при което дължината на спускане е ограничена до 50 м поради прекомерното нагряване. RIG се използва само със статично или полустатично въже тип А (EN1891) с диаметър 10.5 – 11.5 мм. Принципът на действие на RIG използва подвижна ексцентрична ролка, която притиска въжето при натоварване и не позволява неговото движение. Ръкохватката позволява контролирано освобождаване на въжето и спускане. Въпреки опростените функции, устройството на RIG е аналогично с това на I’D и съществено се отличава от това на Grigri.
Работа с RIG: Работната ръкохватка има 4 позиции – спускане, осигуряване, заключена и за съхранение и транспортиране. Последната е добра екстра, тъй като за удобство при работа ръкохватката е доста голяма и без тази опция RIG-ът седи доста „разхвърляно” в инвентара.
Компактна (транспортна) позиция на ръкохватката.
LOCK При тази позиция въжето е заключено и не преминава през устройството, независимо дали е натоварено или не. Оценихме тази функция като полезна при симетрично позициониране на две основни въжета, при което ненатовареното въже има склонност да приплъзва само в определени ситуации. Също така може да се използва, ако искаме нарочно да оставим "корем" на въжето - нещо невъзможно без възел при дълго свободно висящо въже. Belay - позиция, при която устройството работи като автоматичен осигурител
Descent - Работна позиция за спускане по въжето. При упражняване на натиск върху ръкохватката, въжето се освобождава.
Полеви тест, впечатления:
Работата с RIG е това, което го отличава.
Спускане: За разлика от grigri или STOP, при RIG има освобождаване на въжето в много по-голяма степен при натискане на ръкохватката. Тук по-скоро се усеща като превключване между “ON – OFF”, отколкото плавното намаляване на триенето, познато от другите блокиращи десандьори. В началото това изисква малко свикване, но има своите съществени преимущества. На първо място контролът над спускането е много по-директен. Който се е упражнявал сериозно в техниката за рапели с осмица, знае какво имам предвид. Скоростта се контролира с ръката, която държи свободния край на въжето и дава възможност за бързи спускания. Не че ви ги препоръчваме :-), но при някои дейности, например тактически операции, това е сериозно предимство. Също така, това е една от причините (заедно с конструкцията, размера и по-доброто топлоотдаване) да не се загрява прекомерно устройството.
Друго предимство в конструкцията на подвижната ролка е улесненото „обиране” на свободното въже – много важно при изкачване с педал и самохват. Това е много бърз и лесен начин за изкачване на няколко метра по въжето, без да се променя работната позиция на десандьора. Още по-използваема е системата със самохват и ролка, при която не се използва дори и педал. Разбира се, поради полиспастния принцип, тя позволява само съвсем къси „подемания”, но пък е толкова ефективна, че често тази позиция се използва през целия работен ден. А когато направите окачването на две успоредни работни въжета, получавате лесна и ефективна система за обхващане на голям хоризонтален периметър. ВАЖНО! Ако използвате такъв метод за позициониране, никога не превишавайте допустимия ъгъл между двете работни въжета!
При работа в системи за извличане и спасяване RIG намира широко приложение главно като десандьор или в полиспастни системи. Наличието на LOCK режим позволява фиксирането на въже през десандьора, без задължително използване на контролен възел. Подвижната страна на уреда може да се фиксира с болт, за да се използва RIG в готови комплекти за бърза евакуация.
Основни предимства:
Удобна ръкохватка, ключалка за поставяне на въжето без откачане от карабинера, пълен контрол над спускането, включително възможност за по-бързи спускания, Lock позиция, наличие на черен цвят.
Недостатъци:
Поради своята конструкция RIG, също като ID, не позволява пълен визуален оглед на всички части от механизма. Наличието на скрити гресирани движещи се части е предпоставка за по-голяма чувствителност към прах и замърсявания. При работа в строителството връщането на ръкохватката в позиция „заключена” или „съхранение” бързо започва да заяжда....
В заключение ще бъда откровен: RIG има несъмнени преимущества като универсален работен десандьор и към момента е най-добрият такъв. И все пак сложната му конструкция и многото движещи се части оставят в мен въпроса за „едно голямо Grigri” отворен...
За контакт с автора на темата или въпроси по статията (изисква се регистрация):
icerunner
...
Прикачени файлове