Повод за това ревю е един подарък, а темата е не толкова самият нож, колкото името и компанията, която стои зад него.
Първо един цитат от една добре позната и обичана книга на Марк Твен – „Приключенията на Том Сойер“ "
За награда Мери му подари чисто ново ножче марка „Барлоу“, което струваше дванайсет цента и половина. Обзе го такъв радостен потрес, че го разтърси из основи. Наистина, ножчето изобщо не можеше да реже, но си беше „чистак-бърсак“ марка „Барлоу“ и това му придаваше невъобразимо величие.
Ножчетата „Барлоу“ по онова време са мечта за всяко момче, а връзката им с това ревю е повече от любопитна. Тези ножчета всъщност водят родоначалието си от Шефилд, Англия - безсъмненият тогавашен промишлен авторитет в света. Не са блестели с особени качества, но за сметка на това са олицетворявали могъщата английска стоманодобивна индустрия и технологично превъзходство. В днешни дни сходен пример би бил Айфон, но произведен в САЩ, макар да няма такъв... :-)
Ножчето на Той Сойер със сигурност не е било английско производство, сигурен съм в това - едва ли на Марк Твен би му хрумнало такова нещо. Спазването на търговските марки по онова време не е било първа грижа по бреговете на Мисисипи, пък и въобще по големите земи на Америка. Всякакви по-известни или пък съвсем забравени майстори, кой с по-голям успех, кой не, са произвеждали несметни количества ножове и естествено са ги кръщавали според това, което най-много се е търсело...
“Барлоу“ е по-скоро нещо като събирателно наименование на малко джобно ножче, отколкото марка в класическото разбиране. Разбира се, голямата част от онези майстори са започвали и завършвали ножарската си кариера с продукция под името „Барлоу“, но имало и такива, които благодарение на уменията си и житейски шанс, са продължили и развили и собствени марки. Там някъде в началото на 20 век се заражда и една от най-успешните истории на задокеанската ножарска индустрия, носеща името на родоначалника си Hoyt Buck.
Младият Buck неслучайно е оставил името си в историята. Има нещо общо между хората, успели в този труден занаят. Винаги са били търсещи, никога не са оставали доволни от постигнатото. През далечната 1902 година, когато младият Бък започнал бизнеса си, ножовете си той произвеждал, както се казва, на коляно. Като чирак-ковач, използвайки само ръчни инструменти, той поправял мотики, коси и други земеделски оръдия. Но стремежът към ножовете не му давал мира. Със сигурност в началото търпеливо е правел копия като прочутия „Барлоу“, но геният му скоро намерил свой собствен път. С голяма упоритост и старание изпипвал ножовете си до най-дребния детайл. И постоянно търсел начини за по-добро закаляване и по-устойчив режещ ръб. Практичността на младия майстор и добрият му усет към формата и размерите, в съчетание с отличното качество много бързо му създали добро име, което набирало популярност и ставало все по-търсено.
Но голямото признание идва през Втората Световна война, когато неговите ножове стават особено ценени и търсени. След войната Бък се мести в Сан Диего и открива фамилен магазин под името H. H. Buck & Sons. Въобще семейната връзка и приемственост е много характерна за марката - неслучайно един от най-интересните ѝ и прославени ножове е Buck GEN 5… С други думи, пета генерация на една легенда. Но нека не избързвам. Големият ден за фамилията е през 1964 година, когато е създаден BUCK Model 110. За тези, които не знаят нищо за модела, макар да не съм много сигурен, че има такива, бих го оприличил на Форд модел Т, но в ножарската индустрия. Точно този нож, по-точно неговият юбилеен екземпляр, провокира това ревю и стана чудесен повод да напиша нещо за тази легендарна фирма. Притежавам не малко ножове от марката и имам отлични впечатления. Но за това по-късно, а сега още малко история.
Buck Knives са привличали много известни конструктори на хладно оръжие за съвместни проекти - Том Майо, Роб Симонич и други добре познати имена в света на хладното оръжие. През годините компанията се развива отлично, но тенденцията към изнасяне на производствата в Китай и постоянната битка за намаляване на себестойността не я подминава.
През 2005 г. компанията се премества в Пост Фолс, щата Айдахо. Успоредно се правят и редица промени в бизнес модела с цел запазване на нивото и пазарния дял. Лавирайки между гонитбата на ниски цени и желанието за производство на наистина качествени ножове за сериозните ценители, Buck Knives разделят продукцията си на отделни серии, сегментирани в различни сектори, с различно качество и, разбира се, цена. Този бизнес модел, изглежда, поне засега позволява на компанията да се задържи на пазара и да продължи развитието си с нови модели.
Едно забележително сътрудничество още повече издига реномето и на двете страни: това с термиста Пол Бос. Ножовете на Buck Knives, закалени от легендата в термообработката, са добре известни и се ползват с отлична репутация.
Връщам се на повода за ревюто. Ножът, както вече споменах, е юбилейно издание по случай 50-тата годишнина. Приятен, добре направен и внушаващ едно особено чувство за лукс и ниво. Отчитайки цената му, уверен съм, че едва ли е възможно за толкова пари днес да се купи по-добър нож от този. Месинг, истинско дърво, красиви форми и добра полировка в съчетание с острие от стомана, която макар да не блести с особени качества, е добре закалена, лесно се поддържа и отлично се справя с най-важното: да реже...
Споменах, че притежавам и други ножове на Buck knives. Винаги подчертавам, че реалните качества на един инструмент проличават след известно време. Затова и с удоволствие ще покажа някои от ножовете, които използвам от години. Някои от тях имам още откакто официалният вносител фирма АйЕсДи – България ЕООД се намираше на улица "Раковска". Писал съм и друг път, че такива неща като ножове купувам само от места, за които съм сигурен в оригиналността на изделието. Buck е световно известна фирма и съответно е изключително много копирана.
Някои от моделите, които притежавам и които намирам за уникални:
Модел Buck GEN 5. Името на модела, както вече споменах, е в чест на "петата генерация" от фамилията Buck и за основа на неговата конструкция служи нож, изработван и продаван успешно още от нейния родоначалник. Между другото, важно е да се отбележи, че фирмата е от малкото, които никога не са си сменяли собствеността и все още се управляват от представител на фамилията-основател.
Ножът е типичен ловен нож с универсално предназначение, малък, повратлив, много удобен за дране и разфасоване. Проверявал съм лично - без проблем се справя с едно теле, без нужда от дозаточване. Има дръжка от палисандрово дърво и разкошна кания от естествена кожа.
Острието на ножа е изработено от прахова CPM 154 стомана и носи печата на Пол Бос за закаляване. Лесно се точи, запазва много дълго режещите си качества и формата му е подходяща за къси, недълбоки надрези. С течение на времето единственото, по което се забелязва употребата му, е оксидацията на месинга.
Един типичен тактически нож - Buck Bravo. Отлична стомана (154 CM), перфектна термообработка. Много масивна конструкция, като заключващата пластина е отделна от скелета на дръжката - нещо рядко срещано. Дръжки от G-10 с много умерена и добре подбрана "накатка".
Ножът е допълнително "тунингован" от мен. Когато го купувах, нямаше вариант със серетация, а точно това търсех и стана повод да си я направя сам. Острието е с обща визия на т.нар. "американско танто", но е много важно да се отбележи, че формата му е т.нар. "wesh blade", интересна и характерна с отличната си способност да пробива и прониква в дебели и здрави материи.
И още един нож - наследник на горния, който, макар формата на острието да наподобява танто, има класическа линия. Разбира се, отново е подложен на лек "тунинг" и малко скриване на типичната "танто" форма, което за моите цели го прави много практичен в съчетание с лека корекция на горната част. Въобще отбелязвам, че Buck са великолепни и като възможност за трансформация към конкретни проекти.
Няма как да не отбележа мощната му конструкция и солидната изработка. Да, боравенето с него иска силна ръка, но усещането при отваряне е уникално. Мощно "щрак" и чувството, че държите сгъваем нож, в миг изчезва! Усеща се като монолитна конструкция и внушава мощ и здравина. Особено се радвам, че този екземпляр е от първите, характерни с много натегнатата пружина за заключване. По-късно, след редица оплаквания от хора, които не могат да си затворят ножа, фирмата смекчи усилието, необходимо за отключване. На мен обаче ми харесва първият вариант. Пък и който не може да си затвори ножа, значи не му трябва точно такъв, нали..?
Ножовете на Buck са едни от най-носените и използвани, някои от тях вече доста години. Надявам се компанията да продължи да ни радва с успешни модели. Общо и характерно за компанията е използването на "средни" стомани и материали, но в съчетание с много перфектна обработка и закалка. Няма го стремежа на някои други фирми към "космически" стомани и материали, но за сметка на това, ножовете на Buck са лесни за поддръжка, практични, на разумна цена и с качество над цената, която струват.
Официален вносител за България АйЕсДи – България ЕООД
За контакт с автора на темата или въпроси по статията (изисква се регистрация):
Венцислав Петров - блог
...
Прикачени файлове