Ножът е инструмент номер две..., или три, след тоягата и камъка.
Не съм сигурен, кое е по-назад, но все едно, винаги е бил, вероятно и ще бъде верен спътник за в бъдеще, поне докато на колегата Йода, не му изтече патента за лазерен меч. През толкова много поколения и хиляди години, ножът е усъвършенстван, обгрижван и пазен от собственика му, защото много често между владеенето и живота на собственика му, е имало пряка връзка...
Но ето в наши дни, едва ли ще намерим някой, чиито живот, ще зависи от ножа му. То ако се позамисли човек, ножът напоследък придобива някак, един атавистично, заплашителен, въобще странен ореол... Имам предвид ножовете, такива по своята цел и същност, не тези инструменти, които се слагат отдясно на чинията, а в ляво е вилицата...
Явно факта, че ножът е все по-малко приложим за повечето хора днес, довежда и до интересен парадокс, немислим в миналото. Ножът се превръща постепенно от необходим инструмент в колекционен предмет. Загубата, на основния смисъл, винаги се компенсира и запълва с друго – статусен предмет, колекционен, забавен и прочие... А и употребата му „дивашки“ или за т.н. хард „тестове“ и прочие „забавления“. Тук искам специално да подчертая, че „дивашкото“ отношение към ножа като инструмент, в никакъв случай не е присъщо на диваците..., т.е. на тези, които ние определяме като такива. За тях ножът е въпрос на живот, така че отношението им, може да бъде определено само като професионално. Дивашкото отношение е присъщо само на хора, които гледат на ножа като на забава, фетиш или нещо подобно.
Нагледах се напоследък на разни „тестове“ на ножове, с които се правят разни неща... нито едно, от които има общо с ножа и функциите му на режещ инструмент. Приписват му се разни приложения, голяма част от които нямат, нито е възможно да имат връзка с него. Понякога даже всичко това се облича във формата за модната тема „оцеляване“: „ама ако имаме на разположение само нож, то с него ще трябва да свършим всичко това...“
Е винаги ми е било много чудно, каква ще да е тази ситуация? Защото ако случайно сме се озовали в нея, то каква е логиката точно и само на нож да разчитаме...? Със същата вероятност (всъщност по-голяма) може да имаме на разположение вместо нож, часовник, телефон или USB флашка... И ако е така, то с флашката ще цепим ли дърва? Е да де, но видиш ли, те тези хора носели нож винаги... Е по тази пък логика, а защо нож, по-добре един малка заострена щанга... Тя е хиляди пъти по-подходяща за работи и дейности, предмет на подобни приложения... При това се носи по-удобно, че и е по-малка от повечето ножове... Определено ще бъде в пъти по-полезна..., ако се има предвид тестовете, които се правят... И тухли ще кърти отлично, пънове ще цепи..., че даже и за лост може да свърши работа. Колкото до рязането, вероятно е да реже горе-долу толкова, колкото и нож къртил тухли преди това да речем... За по-големите традиционалисти, все пак препоръчвам едно швейцарско ножче с отвертка, трионче, шило и тирбушон ;-)
Според мен, липсата на уважение към ножа е пряко следствие от намаляването на неговото използване и идващата успоредно неграмотност свързана с хладното оръжие. Захванах се да напиша този кратък материал, първо като ясна заявка, относно отношението и намеренията ни за тестове на хладно оръжие. И второ, като основа, за поредицата курсове, които са планирани за работа, точене, съхранение и избор на нож. Никога недейте да бъдете сигурни, че нещата около вас са винаги неизменни и ще са такива, каквито са.
Ножът, е доказал себе си като инструмент и винаги може да дойде ден, в който уменията за работа с него и поддръжката му ще са ви важни..., даже е възможно да са ви много, много важни... Тогава ще е прекалено късно да се учите. Някои неща, не бива да забравяте, че можете да определите като лесни, едва след като сте ги пробвали, при това успешно. Уменията за рязане, без да се поврежда и износва прекалено режещият ръб, да се поддържа ножа и да се привежда редовно в работна острота, не са лесни. И не бива да се забравя, че всеки, който не може сам да наточи своя нож, има един инструмент за еднократна употреба. Точенето и поддръжката са винаги ръка за ръка с използването и уменията при рязане. Забелязал съм и един обясним парадокс, уменията за рязане, винаги се повишават, когато собственикът започне да напредва в уменията за точене. Явно усилията вложение в това занимание, спомагат и имат възпитателна цел относно употребата на ножа по-късно...
За да илюстрирам по-добре написаното, ще представя обратната страна. Вместо с един нож да къртя тухли, ще използвам като нож и с функциите на нож, една лопата и тежък топор за цепене на дърва. Ако ще говорим за наистина трудни ситуации, то първото сигурно е, че няма да искате, да счупите ножа си, а да го ползвате максимално дълго и ефективно. Разбира се, говоря за реални ситуации. При тези, които се показват често в разни филми, никога не забравяйте, че чупенето на един нож или неговото непоправимо увреждане, че дори и затъпяване, се решават лесно, просто от снимачния екип ви подават нов. Ако все пак ви се наложи нещо реално и не сте от страната на обектива, ще ви се наложи да внимавате... А за да внимавате, трябва да знаете...
Една армейска лопатка, от времената около първата световна война. Митовете за това че лопатка може да се ползва за нож не са никакви митове, нищо трудно няма. Даже не е толкова неудобно, колкото може да ви се стори.
Тест на вестник след рязането:
Специалиран „топор“ за цепене, с глава от приблизително килограм, също може да бъде добре наточен и използван и за по-фини дейности. Специално избрах бръснене, едно заради изискванията за режещ ръб и второ, за да илюстрирам факта, че дори на пръв поглед неудобен инструмент може да бъде използван за нещо, извън неговото основно приложение.
Да, бръсненето с топор също не е мит. Неудобствата са, тежък, много бързо отмалява ръката, трудно се контролира, колкото и добре да е наточен си драска. Но пък към предимствата, е чувството за неземна лекота и перфектност след него, за всеки бръснач.
Правя и уточнение с оферта, към всеки, който смята, че има фабричен нож, който не може да бъде счупен или повреден. Моля за връзка през моя блог, донасяте ми ножа и ако не успея да го счупя използвайки собствената си сила за до 5 секунди, приносителят веднага получава същият нож или неговата равностойност по избор.
А колкото до това, колко и какво може да бъде наточено добре, то уверявам ви, няма метален предмет, който да не може да бъде наточен и ползван за рязане. Друг е въпросът, какво може да среже и колко време може да го прави...
...
Прикачени файлове