06-07-2015, 01:47
Северозападът е нещо друго. Радичков, го бе нарекъл различната земя. От време на време се появи някой "верблюд" от онези неговите, Радичковите, дето ядат камъни и ако ги зърне човек си забравя родното място... Видно много са се навъдили тия зверове през годините и много са ги зърнали, та сега само тук-там са останали хора. Голямо, красиво, безлюдно и някак забравено.
От София хванахме старият път през прохода Петрохан, оттам към хижа Ком. След хижата по асфалта надолу към Берковица и натам през села с имена, странни, но и като да си тежат на мястото.
Бистрилище, Чупрене, Вещица, Ошане, Старопатица, Делейна, Балей, Флорентин...
Красиво и спокойно, няма суетня, няма много коли по пътищата. По междуселските пътчета попадаме на някой току-що направен почти идеален път, на други места по асфалта трева - личи си, че не се минава много. Повечето села навремето са били големи и богати - с размах са строени, имотни хора са били тъдява. Сега са останали тук-там спретнати дворове - разпръснати. Човек неусетно се замисля, как толкова много хора, покъщнина и съдби са сменили посоката си и пак се сещам за Радичков и нямащото го вече негово Калиманци дето сега само верблюди обикалят.
Високо в планината е винаги красиво, напред е хижа Ком, жегите са далече, всяко облаче застане ли пред слънцето веднага полъхва студ.




Северозападът е нещо друго. Радичков, го бе нарекъл различната земя. От време на време се появи някой "верблюд" от онези неговите, Радичковите, дето ядат камъни и ако ги зърне човек си забравя родното място... Видно много са се навъдили тия зверове през годините и много са ги зърнали, та сега само тук-там са останали хора. Голямо, красиво, безлюдно и някак забравено.
От София хванахме старият път през прохода Петрохан, оттам към хижа Ком. След хижата по асфалта надолу към Берковица и натам през села с имена, странни, но и като да си тежат на мястото.
Бистрилище, Чупрене, Вещица, Ошане, Старопатица, Делейна, Балей, Флорентин...
Красиво и спокойно, няма суетня, няма много коли по пътищата. По междуселските пътчета попадаме на някой току-що направен почти идеален път, на други места по асфалта трева - личи си, че не се минава много. Повечето села навремето са били големи и богати - с размах са строени, имотни хора са били тъдява. Сега са останали тук-там спретнати дворове - разпръснати. Човек неусетно се замисля, как толкова много хора, покъщнина и съдби са сменили посоката си и пак се сещам за Радичков и нямащото го вече негово Калиманци дето сега само верблюди обикалят.
Внимание: Изображенията в тази тема са публикувани с размери 1920 пиксела (по-дългата страна). Софтуерът на форумите ще ги форматира според размера, допустим от вашия браузер. Ако желаете да разгледате снимка в нейната пълна разрешителна способност, отворете я индивидуално. (Изисква различни действия в зависимост от браузера ви.) Изображенията са съобразени с възможностите на типичен монитор, който е в състояние да визуализира sRGB цветно пространство (калибриран). Общият размер на снимките е голям и ако вашата интернет връзка не е достатъчно бърза, ще се наложи да изчакате за зареждане на всички изображения.
Високо в планината е винаги красиво, напред е хижа Ком, жегите са далече, всяко облаче застане ли пред слънцето веднага полъхва студ.
Коментар