Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Лизингови пазари

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Лизингови пазари

    Написана през 12.20103 с последна редакция от 12.2013

    Като разглеждаме данни за лизинговия пазар в света, може да извадим изводи и да търсим причини за популярността на тази услуга /което да помогне на лизингополучателите да се възползват от нея/, за стоковата структура на лизинговите обекти /което да запознае читателя с популярните лизингови активи/, за различните видове лизингополучатели /което да подскаже на потенциалните лизингополучатели дали са сред популярните групи/ и т.н. Сравнявайки тези данни със същите за лизинговия пазар в България, пък, ще може да се ориентираме за бъдещето на тази услуга в нашата страна. В тази статия ще се опитам да дам информация по тези две направления.

    Източници на информация
    Тук ще се постарая да обобщя информация от целия свят, водещите лизингови държави, Европа, Източна Европа и естествено България. Същевременно читателят може да е любопитен и да иска да разшири своите познания за лизинговите пазари. Съответно ще давам линкове към някои от водещите информационни източници. Трябва да се внимава с информацията в интернет, тъй като голяма част от нея е качвана и дори писана с конкретни цели – да се привлекат клиенти, да се докаже, колко е добра дадена лизингова компания и т.н. Не твърдя, че всичко е тенденциозно, просто че е необходимо повишено внимание.
    На национално ниво /там, където има лизингова индустрия/ обикновено има и съответна /понякога дори повече от една/ лизингова асоциация. Статистиката и информацията на лизинговите асоциации обикновено е обобщена и надеждна, тъй като се контролира от самите лизингови компании /а не от една от тях/. Често, обаче лизинговата индустрия се разделя между две и повече асоциации – една за оперативен лизинг на автомобили, друга за лизинг на оборудване и т.н. В България, като пример, в началото на 21 век имаше две асоциации, които /Слава Богу/ се сляха през 2003. Днес има само една – Българска асоциация за лизинг, съкратено БАЛ, като може да намерите информация за нея и за българския лизингов пазар на http://www.leasing-bulgaria.org/. Проблеми с данните от лизинговите асоциации обикновено е факта, че по една или друга причина, не всички лизингови компании в дадена държава членуват в съответната асоциация. Така националните данни от дадената асоциация не покриват целия национален пазар. Българската асоциация за лизинг обхваща над 90% от лизинговия пазар в страната и съответно може да се разглежда като надеждна и репрезентативна информация относно тенденции, развитие и статистика, но все пак не е всичко.

    Друг надежден източник за лизингова информация е регулаторният орган на лизинговата индустрия. Вече споменахме, че поради огромното си значение за развитието на съответните държави, лизингът е силно регулирана услуга. В България регулаторния орган на лизинговите дружества е Българска народна банка /виж Закон за кредитните институции на http://www.bnb.bg/AboutUs/AULegalFra...arch/index.htm / . Всички дружества, които практикуват лизингова дейност са регистрирани в БНБ и регулярно се отчитат пред нея. От своя страна БНБ обобщава информацията от целия национален лизингов пазар и я публикува на своя сайт /виж http://www.bnb.bg/Statistics/StOtherFinancialInstitutions/StLeasingCompanies/index.htm /. Данните публикувани от националната банка /или съответния регулаторен орган/ са най-точните данни от национална гледна точка. Същевременно и при тях има „разнобой” когато се стигне до сравнение между различни държави – остават отворени въпросите „какво се включва в понятието лизинг”, „какво е лизингово проникване”, „как се третират на валутните курсове” и т.н.
    Надеждна специализирана мултинационална информация може да се намери от големите световни одиторски компании и от някои организации, които са специализирани в тази област на интернационално ниво /обикновено за даден регион/. За Европа такава организация е Евростат /виж http://epp.eurostat.ec.europa.eu/por.../eurostat/home /. Може да се каже, че в тази област европейците сме късметлии, защото имаме и специализираната организация Leaseurope /Лийз Юръп/, която реално е „федерация на европейските лизингови асоциации” /виж http://www.leaseurope.org /. Тя е създадена през 1972 и днес в нея членуват 44 асоциации от 33 европейски държави /не е свързана с Европейския съюз/. Информацията от Leaseurope страда от трудностите споменати и за националните асоциации по-горе, но се полагат усилия за стандартизиране на практиките, данните и информацията /доколкото е възможно/. Българската асоциация за лизинг е член на Leaseurope от 2005 година, като тогава се поставя и българската лизингова индустрия на картата на Европа и света.

    Има естествено и изключително специализирани проучвания и издания. За съжаление ползването на информация от тях е платено. Същевременно за любопитния читател, който иска да разшири своите познания за лизинга и различните пазари, може да препоръчаме изданието на Euro Money International “World Leasing Yearbook” /виж http://www.euromoney-yearbooks.com/?co=Acc / . Понастоящем е излязло изданието за 2013-та година с данни от 2012.

    Водещи лизингови пазари
    Днес има държави, където лизингът е силно развит и популярен /например САЩ/. Същевременно има и държави, където лизингът не съществува /например Руанда/. В държавите, където има лизингова индустрия, има големи различия в самата формулировка на финансовата услуга и това, кои сделки се считат за „лизингови” и кои не. Към това може да добавим различните валути, в които са деноминирани лизинговите договори, различното данъчно третиране и много други различия /включително липса на централизирани данни понякога, както беше в България до 2001 година/ и ще получим представа за многообразието на индустрията и данните за нея. В настоящия анализ ще се придържам, доколкото е възможно към споменатите по-горе източници с цел максимална достоверност на информацията. Но нека и не забравяме целите на статията, а именно илюстриране на тенденции и трендове и очертаване на бъдещето на лизинга в България, за което невинаги е нужна съвсем прецизна информация.
    За очертаване на основните центрове на лизинговата индустрия ще ни помогне таблицата по-долу. За „Северна Америка”, както всеки се досеща, водещ е пазарът в родината на лизинга /виж „История на лизинга”/ САЩ. Азия „набира скорост” през последните години /от 14% дял през 2005 до 24% през 2012/, като преобладаващ дял заема естествено Китай, който през 2012-та година изпреварва в световен мащаб Германия за второто място в света /САЩ е държавата с най-голям лизингов пазар в света/. В Европа, картината е много по-многообразна, като водещите пазари са в Западна Европа /Германия, Франция, Великобритания, Италия и т.н./, но пък най-динамични са пазарите в Източна Европа, сред които е и българският.
    [IMG]file:///C:/Users/STANIS~1.TAN/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image001.png[/IMG]
    Настоящата статия ще е фокусирана върху тези водещи лизингови пазари, които обхващат около 90% от световната лизингова индустрия, като естествено превес ще има Европа, като развит пазар, който оказва най-силно влияние върху България и българския лизингов пазар, като част от него. Ако читателят би искал да прочете по-детайлна разработка /по отделни държави/, то препоръчвам съвместната разработка на Leaseurope и KPMG „European Leasing”, която може да бъде изтеглена от http://www.kpmg.com/TH/en/IssuesAndI...ured)FINAL.pdf .
    Когато говорим за „размер/обем на лизингов пазар” обикновено се има в предвид две цифрови стойности – „нов лизингов бизнес” и „лизингов портфейл”. Под „нов бизнес” се разбира обема на инвестиции в лизингови сделки за даден период – получено финансиране от лизингополучателите или направено финансиране от лизингодателите. Например, обемът на нов бизнес по групи държави в Европа през 2012 по данни на Leaseurope e:
    [IMG]file:///C:/Users/STANIS~1.TAN/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image002.jpg[/IMG]
    Под „лизингов портфейл” се разбира обема на вземанията /или „салдата”/ на лизинговите компании по действащи лизингови договори към дадена дата /или, разбира се, оставащите задължения на лизингополучателите/. Например, лизинговия портфейл на членовете на Leaseurpe през последните години е бил:
    [IMG]file:///C:/Users/STANIS~1.TAN/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image003.png[/IMG]
    От горните данни може да заключим, че България е част от един от най-развитите лизингови пазари в света – европейският. Опитът, знанията, практиките, а и законодателството свързани с лизинга навлизат през последното десетилетие и у нас. Техни „преносители” са в повечето случаи банковите лизингови дружества /виж по-долу/, които принадлежат към водещи европейски банкови групи. Бългърският лизингов пазар имаше динамично и бурно развитие през последните 15-ина години. Макар и малък, българският пазар вече излиза от своята „детска възраст” и започва да има някои от особеностите на развитите лизингови пазари – нормативна уседба, данъчна практика, съдебна практика, създаване на лизингови продукти, разширяване на включените услуги, данъчни облекчения и др. Може да очакваме в близките години усилено развитие на „оперативния лизинг” /като една от характеристиките на развитите пазари/, възникване на нови /за България/ лизингови продукти, изостряне на конкуренцията между лизинговите компании и навлизането на нови лизингови субекти. Тъй като лизинговите компании оказват услуги, може да се счита, че подобно развитие ще е положително и за ползвателите на тези услуги – лизингополучателите.

    Динамика на лизинговия пазар
    Дългосрочната динамика на лизинговия пазар е силно възходяща. Без да търсим данни от началото на 20 век, фокусираме само върху Европа /като силно репрезентативен развит лизингов пазар/. Ползваните данни са предоставени от Leaseurope /виж „Източници” по-горе/. От възникването на съвременната лизинговата индустрия в Евпора през 60-те години на миналия век, нейното развитие е в общи линии възходящо. Като вече зряла индустрия, през 21-и век, ръста продължава, като през 2004 година делът на САЩ и Европа приблизително се изравняват /то тогава САЩ имат доминиращо положение на световния лизингов пазар/. Ежегодният растеж на лизинговата индустрия в Евпора продължава интензивно /увеличаване на лизинговия обем в Западна Европа/ и екстензивно /присъединяването на новите пазари от Източна Европа/. Икономическата криза от 2008 година спира възходящото развитие на лизинговите пазари.
    [IMG]file:///C:/Users/STANIS~1.TAN/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image004.jpg[/IMG]
    През 2012 година /четири години след началото на кризата/, някои от секторите са се възстановили, други – все още се свиват.
    [IMG]file:///C:/Users/STANIS~1.TAN/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image005.png[/IMG]
    Отражението на Кризата върху лизинговите пазари в Европа
    Лизингът, като средство за инвестиции бе силно повлиян от Световната икономическа криза. На петата година след началото на кризата лизинговите пазари са силно разбъркани по своето представяне. Балтийските държави, Норвегия, Холандия и Турция запазват двуцифрен процентен ръст. Южноевропейските държави, Австрия, Словения и Украйна преживяха двуцифрен спад на своите лизингови пазари през 2012. Представянето на останалите европейски лизингови пазари варира от лек спад, през стагнация до умерен ръст:
    [IMG]file:///C:/Users/STANIS~1.TAN/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image006.jpg[/IMG]
    На този фон България спадът на лизинговия пазар в България през 2012 бе относително „нормален” от около 8,66%, като общия портфейл достигна BGN 3.244 млн. в края на 2012-та година /данни от http://www.leasing-bulgaria.org/statistic.htm /.
    [IMG]file:///C:/Users/STANIS~1.TAN/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image007.png[/IMG]
    Публикувайки горната графика за развитието на лизинговия портфейл в България, следва да отбележим, че обемът на пазара не е бил точно нула през 2000 година, както и че 2000-та година не е „рождената година” на българския лизинг /виж „История на лизинга”/. Причина за „нулата през 200-та година е, че статистическите данни събирани от Българската асоциация за лизинг датират от 2001. Съответно нарастването на пазара също не е било чак толкова драматично, колкото показва графиката. Бързият ръст е следствие на по-пълното обхващане на данните за пазара и включването на все повече лизингови дружества в отчетността. Понастоящем този процес се управлява много добре от БНБ, но данните на БАЛ обхващат малко по-дълъг период /БНБ започват от Q3 2005/.

    Към края на третото тримесечие на 2013 година общия портфейл на българския лизингов пазар продължи да спада до BGN 3.105 млн. Спадът на българския лизингов пазар под BGN 3 млрд. би бил труден, така че в най-лош сценарии може да очакваме стагнация. Възстановяването на растежа, от своя страна, ще съпътства възстановяването на инвестирането в българската икономика – дейност, която за съжаление, изостава през последните години. Може да заключим, че свиването на лизинговия пазар в България е съвсем закономерен процес, който следва тенденциите в Европа и инвестиционния климат в България.

    Лизингови пазари – стокова структура
    Както стана въпрос в предишните статии, не за всички активи може да се приложи лизингово финансиране, а от тези, за които то е възможно, някои са по-предпочитани. По-долу е графика с разбивка на „новия бизнес” в Европа през 2012 по основни стокови групи. Не трябва да се забравя, че данните са от 2012-та година, като лизинга на леки коли се е възстановил след кризата, но други сектори все още се свиват, т.е. относителния дял на леките автомобили, макар винаги да е доминиращ, в случая е леко „преекспониран”.
    Извод, който може да направим, като разглеждаме стоковата структура на новия бизнес е, че определено моторните превозни средства доминират съвременния лизингов пазар – общо 60%. Причините за това може да видим в статията „Ползите от лизинга”, като те са най-силни именно в сектора МПС и особено /дънъчни облекчения/ при „пътническите автомобили”. Освен предимствата на лизинг на МПС пред покупка, причина за големия дял на МПС в лизинговия пазар е и предпочитанието на лизингодателите да финансират подобни сделки – ликвиден вторичен пазар, регистрация на собствеността, относителна лесна поддръжка, масивен първичен пазар и търсене и др. /виж „Ползи от лизинга”/.
    През 2012 членовете на Лийзюръп отчитат нови инвестиции от EUR 253 милиарда, което е с 2,6% по-малко от 2011. Спадът в общия лизингов портфейл за годината е с 1,4%, достигайки EUR 732 милиарда /сравняват се съпоставими извадки от различните години, а не абсолютните стойности, които често се променят екстензивно с включването на нови страни членки/. Или накратко, кризата продължава да влияе на лизинговия пазар през 2012.
    Нека разгледаме стоковата структура на новия лизингов бизнес в България през 2012 по данни на БНБ /http://stat.bnb.bg/bnb/dd/Leasing-Ne...f/fsWebIndexBG / :

    Стоковата структура на новия лизингов бизнес в България през 2012 следва тенденциите на европейския пазар. Нашият пазар заема около 2% дял от европейския лизингов пазар по отношение на новия лизингов бизнес.

    Като илюстрация на пряката функционална зависимост на лизинговите пазари и нормативната уредба може да обърнем внимание на една специфична особеност на българския пазар /данни от http://bnb.bg/Statistics/StOtherFina...nies/index.htm /. На фона на общата стагнация и лек спад в целия лизингов пазар, през последното тримесечие на 2012 се наблюдава динамичен скок с цели 55% на инвестициите в оперативен лизинг на леки автомобили в сравнение с първото тримесечие на 2012 /от BGN 7.5М до 13,5М/. Тази тенденция се засили и през 2013, като в третото тримесечие на 2013 инвестициите в оперативен лизинг на леки автомобили достигна BGN 17,8М или ръста от първото тримесечие на 2012 е цели 2,37 пъти! Схематично драматичното развитие на оперативния лизинг на леки автомобили за година и половина в България може да се покаже така:
    [IMG]file:///C:/Users/STANIS~1.TAN/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image010.png[/IMG]
    Причините за този драматичен ръст /който може да се очаква да продължи/ са промените в ЗДДС от началото на 2013 и възможността за ползване на данъчен кредит при оперативен лизинг на леки пътнически автомобили /виж „Ползите от лизинга”/. Може би за първи път в България на лизинговия пазар /съзнателно или не/ чрез нормативната уредба /политическо решение/ се проправя път на една леко пренебрегвана в страната услуга с всички произтичащи от това последствия /видяхме много подобни примери в други държави – виж „История на лизинга”/.
    Това, което може да очакваме в бъдеще /за съжаление не мога да предскажа годината/ е увеличаване на българския дял в европейския лизингов пазар. Причина за това мое твърдение е нуждата от по-големи инвестиции в българската икономика /спрямо средното ниво за Европа/ и възможността те да се финансират с популярната /виж колко „популярна” по-долу в „проникването”/ услуга за финансиране на инвестиции – лизинга.

    Лизингови пазари по сектор на лизингополучателя
    Основната функция на лизинга исторически и днес /виж „История на лизинга”/ е финансиране на инвестиции в дълготрайни материални активи. Инвестициите от своя страна най-често се правят от фирми в различни отрасли от икономиката /данни от http://www.leaseurope.org/index.php?page=stats-surveys /. Лизингът за потребление заема една четвърт от целия нов лизингов бизнес в Европа – 20% крайно потребление и 4% публичен сектор. Потребителският лизинг, от своя страна е силно фокусиран върху лизинга на МПС, като едно от по-скъпите пера на личното потребление. По-долу е графика на разпределението на новия лизингов бизнес в Европа през 2012 по икономически сектори.
    [IMG]file:///C:/Users/STANIS~1.TAN/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image011.png[/IMG]
    Следва да отбележим, че селскостопанската техника, която исторически е била основен лизингов актив /виж „История на лизинга”/ напоследък в Европа заема относително малък дял от новия лизингов бизнес. Една от причините за това е икономическата криза, но конкретно за Европа другата причина е избора на Европейския Съюз за подпомагане на селскостопанския сектор, чрез финансиране и субсидиране на придобиването на необходимата техника. Оттам, понастоящем в Европа лизинга на селскостопанска техника и оборудване не заемат особено голям дял, като същото се отнася и за целия сектор от икономиката.
    По клиентски сегмент, Българският лизингов пазар сериозно се отличава от европейският /данни от http://stat.bnb.bg/bnb/dd/Leasing-Ne...f/fsWebIndexBG /. На първо място може да отбележим, че публичния сектор почти не познава услугата лизинг и делът му от общия пазар клони към нула. Второ съществено различие е изключително ниския дял на „потребителите” . За 2012 този факт може да го препишем на продължаващата икономическа криза и липсата на подкрепа /каквато има в някои европейски страни/ за покупателната способност на населението и за потребителски лизинг.
    . [IMG]file:///C:/Users/STANIS~1.TAN/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image012.png[/IMG]
    Друга особеност е все още силното присъствие на селсто-стопанския сектор на лизинговия пазар, който освен европейските фондове инвестира силно в обновяването на селскостопанското оборудване /стадий, който в Европа е преминал отдавна/. Особеност на родния пазар е и изключително ниското ниво на лизинг в промишлеността. Това се дължи основно на ниското ниво на инвестиции по принцип през последните години в сектора. За сметка на това, България „води” по лизингови инвестиции в сектора на услугите. Може да се каже, че сегментирането на пазара по клиенти на лизинговия пазар отразява съвсем точно икономическите нагласи в страната.
    Сравнявайки двете графики може да очакваме в близките години увеличаване на лизинга в промишлеността. Това ще стане заедно с подобряване на инвестиционния климат в страната. Увеличение също може да се очаква в потребителския лизинг. Това ще стане заедно с повишаване на сигурността, заетостта и покупателната способност на населението. Намаляване на инвестициите въобще и на лизинговите такива в частност, може да се очаква, макар не в близките 1-3 години в селскостопанския сектор. Сектора на „услугите” ще продължи да има важна роля на българския лизинговия пазар, като/докато „услугите” са доминиращи в създадения от България БВП. Относно навлизането на лизинга в публичния сектор ... съм относително скептичен поне в близките 5-7 години. Сигурно ще стане някога, но не сега /което е тъжно, защото една от „ползите” на лизинга е възможността за прецизно бюджетиране, и публичният сектор има нужда точно от това/.

    Лизингови пазари спрямо акционерната структура на лизингодателя
    Разглеждайки лизинговите пазари от различни ъгли, е разумно да споменем различните видове лизингодатели по отношение на техния акционерен капитал. Собствеността на лизингодателя дава силно отражение върху неговото пазарно поведение. Видовете лизингодатели са три:
    • Банково обвързан лизингодател
      Основно „средство за производство” на един лизингодател са парите – финансовите средства, с които той ще закупува лизинговото оборудване. В съвременните общества концентрация на финансов ресурс има в банките. Оттам и този вид лизингодатели. Банково обвързаните лизингодатели са лизингодатели, чийто акционери са банки или самите лизингови компании принадлежат по един или друг начин към дадена банкова група. В европейски мащаб банково обвързаните лизингодатели заемат водещо място и обхващат около 50% от лизинговия пазар /виж http://www.kpmg.com/TH/en/IssuesAndI...ured)FINAL.pdf /. Водещите лизингодатели в Европа също са свързани с банки – разгледайте класацията на Leaseurope за 2012 година.

    Класация на Leaseurope за 2012 на европейските лизингови компании, съгласно техните инвестиции в Европа – водещите 11
    /данните за дъщерни компании са консолидирани/
    Класация Име на компания Държава Общ нов бизнес в Европа в млн.EUR Брой нови договори в Европа
    1 Société Générale Leasing Solutions (incl. ALD Automotive) Франция 12,679,021 350,009
    2 BNP Paribas Leasing Solutions (incl. Arval) Франция 12,338,970 458,496
    3 De Lage Landen International B.V Холандия 9,055,240 281,131
    4 OJSC VEB Leasing Русия 7,370,590 18,137
    5 Deutsche Leasing Германия 6,849,000 63,856
    6 UniCredit Leasing Италия 6,253,517 107,079
    7 Nordea Finance Швеция 5,212,176 279,421
    8 LeasePlan Corporation Холандия 4,590,458 224,815
    9 ING Lease Холандия 4,426,595 57,627
    10 Alphabet Internationa Германия 4,375,628 186,717
    11 Crédit Agricole Leasing & Factoring Франция 3,642,578 88,395
    Класация на Leaseurope за 2012 на европейските лизингови компании, съгласно техните инвестиции по света – водещите 6
    /данните за дъщерни компании са консолидирани/
    Класация Име на компания Държава Общ нов бизнес вън от Европа в ‘000 EUR Брой нови договори вън от Европа
    1 De Lage Landen International B.V Холандия 10,631,776 138,487
    2 Bank of America Global Leasing Великобритания 9,322,517 94,450
    3 Société Générale Leasing Solutions (incl. ALD Automotive) Франция 1,196,640 18,802
    4 BNP Paribas Leasing Solutions (incl. Arval) Франция 889,803 17,300
    5 LeasePlan Corporation N.V Холандия 484,733 69,374
    6 Deutsche Leasing Германия 352,000 628
    В България банково обвързаните лизингодатели държат дори по-висок дял от пазара – 64% /делът е дори по-голям, защото данните на Leaseurpe за България не обхващат „обем”, а брой рапортуващи компании по собственост/. Като примери от България може да посочим Интерлийз, принадлежаща на групата на ОББ, Райфайзен лизинг, принадлежаща към групата на Райфайзен банк, ДСК лизинг – към Банка ДСК, Уникредит лизинг – към групата на Уникредит Булбанк и т.н.
    Този вид лизингодатели често се превръщат в „лизингови отдели” към съответната банка, като голяма част от дейностите се извършват централизирано – продажби на лизинг, счетоводство, маркетинг и т.н. Това дава възможност разходите на съответните лизингодатели да са силно намалени /ползва се синергията с банката-майка/. Комбинацията от синергията и възможността за ползване на изгоден и относително неограничен финансовия ресурс дават възможност на този вид лизингодатели да предлагат силно конкурентни условия по лизинговите договори, където лизингодател е дъщерното банково лизингово дружество. Преведено на „потребителски” – банковите лизингови компании могат да предложат силно конкурентни условия за лизингово финансиране – ниски лихви, такси и т.н. Все пак нека не абсолютизираме – тази възможност не винаги се прехвърля на лизингополучателите.

    Друга особеност на банковите лизингови компании е техния подход към пазара. Като дружества принадлежащи към банкова група /с необходимостта често да консолидират своите отчети и практики/, техния подход е по-скоро сходен с този на банките, т.е. силно фокусиран върху финансовите параметри, както на сделките, така и на техните лизингополучатели. За тях лизингът е по-скоро форма на банково кредитиране, където по необходимост присъства и „някакъв лизингов актив”.
    • Независим лизингодател
      Това са лизингодатели, които не са обвързани нито с конкретна банка или банкова група, нито с конкретен производители или дистрибутор. В европейски мащаб те са около 32% /виж http://www.kpmg.com/TH/en/IssuesAndI...ured)FINAL.pdf /. За България техния дял е незначителен /далеч по-малък от 18% процента посочени в графиката, тъй като тя обхваща брой отчетни дружества, а не реалният обем на лизингови инвестиции/. Основна причина за това е липсата на развит капиталов пазар и оттам затрудненото финансиране на „независимите”.

      Като разгледахме преимуществата на банковите лизингови компании по-горе е логично да се замислим как независимите лизингови компании оцеляват /та дори заемат цели 32% от пазара/. Отговор на това дава самото име на този вид лизингодатели – „независими”. Често лизингополучателите търсят точно това – лизингодател, който няма да ги „навигира” към дадена банка или към даден актив. Независимите лизингови компании също силно фокусират върху допълнителните услуги – управление на автопарк, рент-а-кар, авиационно финансиране и т.н. Не на последно място – всички нишови лизингови пазари обикновено са заети именно от „независимите” – лизинг на доставчици, мебели, телефони, употребявани автомобили и т.н.Каптивен лизингодател.
    • Както научихме от „Историята на лизинга” съвременният лизинг през 19-ти век е започнал именно с каптивни лизингови сделки – Bell Telephone Company, Singer и много други впоследствие. Каптивният лизингодател е обвързан или собственост на даден производител или дистрибутор на определени лизингови активи. Терминът произлиза от английската дума captive, която означава пленен/пленник. Каптивните лизингодатели са и точно такива – „пленени” от даден производител/търговец. Тази им свързаност дава и част от спецификите, с които те допълват лизинговия пазар. Тъй като производител и лизингова компания са едно цяло, то те могат произволно да разпределят печалбата на групата помежду си. Най-често ще чуете от каптивни лизингодатели реклама на „ниски лихви”, „безлихвен лизинг”, „безплатна застраховка” и т.н.
      [IMG]file:///C:/Users/STANIS~1.TAN/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image015.jpg[/IMG]
      Въпреки, че не заемат челно /топ 10/ място в класацията на лизингодателите, някои от каптивите са изключително големи структури, като например Siemens Financial Services GMBH, Германия с над EUR 2 млрд. нови лизингови инвестиции през 2012 класиран на 18 място сред европейските лизингодатели /виж http://www.leaseurope.org/uploads/do...012_public.pdf /, или Caterpillar Financial Services, Швейцария с над EUR 1,6 млрд. Нов лизингов бизнес през 2012 класиран на 21 място. Понякога каптивът може да стане толкова голям, че да „каптивира” не само лизингова компания, но и цяла банка, като Porsche Bank AG, Австрия с нов лизингов бизнес за 2012 от над EUR 1,3 млрд.

      Каптивът и фирмата-майка просто преразпределят доходността от дадена сделка помежду си. При другите видове лизингодатели, това е много по-трудно постижимо. Основната цел на каптива, не е толкова изграждане на собствения лизингов портфейл, а по-скоро подкрепа и увеличени продажби на активи на фирмата-майка. Това често е и в изгода на лизингополучателите, които биха получили относително по-лоши условия ако имат доставчик и лизингодател, които не са свързани. С това не твърдя, че има „безплатен обяд” но определено групирането на продажбата с лизинга, би могло да намали разходите на лизингополучателя. Друга особеност на каптивите е, че са тясно специализирани в лизинга на конкретните активи, които фирмата-майка продава. Например, трудно ще получите лизинг на автомобил Тойота от София лизинг /каптивът на София Франс Ауто – Peugeot/, но няма да имате никакви затруднения с получаване на лизинг на произволен автомобил Пежо /обърнете внимание на името на домейна на София лизинг.
    [IMG]file:///C:/Users/STANIS~1.TAN/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image016.jpg[/IMG]
    Това е сила, но и слабост на каптивите – често лизингополучателите търсят доставки от няколко производителя/търговци и придържането към една марка не е възможно.
    За България спокойно може да се твърди, че каптивните лизингови компании са навлезли на пазара и предлагат услуги, които са идентични с европейските.

    Лизингово проникване
    Вече знаем, че лизингът е важна индустрия за развитите страни. „Лизинговото проникване” /”Leasing penetration”/ е показател, който е разработен именно за измерване на значението на лизинговата индустрия за инвестициите в дадена икономика. Лизинговото проникване показва каква част от инвестициите в дадена държава са финансирани чрез лизинг. Показателят се измерва в проценти и се получава като се раздели сумата на новия лизингов бизнес за определен период /обикновено година/ на общия обем инвестиции за същия период. Лизинговото проникване в Европа за 2012 е отбелязало лек спад през 2012 и е намаляло от 12,9% през 2011 на 12,4% /виж http://www.leaseurope.org/index.php?...-facts-figures /. По отношение на лизинговото проникване, Европа традиционно силно изостава от САЩ, където лизинговото проникване клони към 30%. Световната икономическа криза доведе до сериозни сътресения в инвестициите в редица държави. Съответно, с цел да придобием представа за нормалното /извънкризисно/ проникване на лизинга в инвестициите на отделните държави, прилагам графика с репрезентативна извадка на проникването на лизинга в инвестициите през 2005 година /източник World Leasing Yearbook http://www.euromoney-yearbooks.com/?page=5&pcID=16547 /.
    [IMG]file:///C:/Users/STANIS~1.TAN/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image017.png[/IMG]
    И тук, няма пълно единомислие в света, а понякога и няма необходимите данни. Обичаен въпрос е дали лизинг на недвижими имоти трябва да се включва в новия бизнес или дали леките автомобили закупени на лизинг от физически лица – потребители са „инвестиция” и изобщо какво точно се включва в „инвестициите” в дадена държава. Leaseurope се опитва да наложи стандарти за изчисляване на лизинговото проникване и поне за Европа донякъде успява, като събира и съпоставя данни за 22 европейски държави /България все още не е една от тях/.

    Алтернативен метод за изчисляване на лизинговото проникване бе въведен през 1999 година. Той предполага отнасянето на новия лизингов бизнес към брутния вътрешен продукт /БВП/. Като инвестиционен инструмент, първият начин на изчисление е по-правилен. Същевременно отчитане на проникването към БВП премахва затрудненията споменати по-горе, защото има стандартизирани данни за БВП за повечето страни в света. По-долу прилагам графика за лизинговото проникване в БВБ за някои държави от света, отново към 2005 за съпоставимост на двата начина на изчисление /източник World Leasing Yearbook http://www.euromoney-yearbooks.com/?page=5&pcID=16547 , като данните за България са допълнени от автора/. Видимо от таблицата страните от източна Европа се възползват напълно от лизинговата форма на финансиране на преоборудването на своите икономики. През 2005 лизинговото проникване в България достига 3,16% от БВП. През 2012 този показател спада до 1,39% след силно свиване на лизинговия пазар вследствие на кризата.
    [IMG]file:///C:/Users/STANIS~1.TAN/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image018.png[/IMG]
    Разновидности на двата метода за изчисляване на проникването са „проникване на лизинга на автомобили”, който показател показва съотношението на лизинговани автомобили към общо продадените такива. Или „проникване на лизинга в продажбите на оборудване” и т.н.
    В заключение можем аргументирано да кажем, че макар през 2005 България да е използвала активно лизинга като средство за инвестиции в своята икономика, сега през 2013 значението на лизинга е силно намаляло. Това, което може да очакваме /след преодоляването на кризата/ е отново засилване на лизинговото проникване в икономиката.
    Относително ниските нива на проникване към БВП, които са характерни за развитите икономики, не са свойствени на икономиките, които трябва да се преоборудват.

    Още по темата може да прочетете в статията: "Лизингови пазари и статискита"
    Допълнителна информация може да намерите в статията "Българският лизингов пазар сравнен с другите такива"
    По-актуални данни може да намерите в инфографиките в "Лизингът в България през 2018" и "Лизинговият пазар в България през първото тримесечие на 2019"
    Последно редактирано от Tanushev; 01-11-19, 16:41.
Зареждам...
X