Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Когато нещата се объркат

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Когато нещата се объркат

    От предишните статии знаем вече почти всичко, което има да се знае за лизинга. Най-вече сме научили, че това е финансова услуга, която е предназначена за осигуряване на финансиране за покупка на дълготрайни материални активи. Щом е „услуга” значи, че трябва да „служи” на клиентите. Защо тогава възникват конфликти, съдебни дела, изземване на лизингови активи и ... недоволни от лизинговата услуга клиенти?
    when things go wrong in leasing

    В тази статия ще разгледаме какво се случва „когато нещата се объркат” и какво може да се направи, за да няма пострадали в процеса.
    В една лизингова транзакция „нещата могат да се объркат” главно в два момента:
    • В началото на транзакцията при доставката на актива. Това е ангажимент на лизингодателя. Същевременно много рядко лизингодателят и продавачът на лизинговия актив са едно и също лице, т.е. лизингодателят зависи от доставчикът на лизинговия актив. Макар да звучи сложно – не е. Лизингодателят трябва да купи актива и да го достави на лизингополучателя. Ако това не стане, тъй като все още сме близо до началото на договора, най-вероятно същияj ще бъде анулиран, всички аванси - върнати на лизингополучателя и взаимоотношенията по този договор – прекратени. Ако някой има вина тук, то това основно ще е доставчикът.
    Ако за нещо лизингополучателят трябва да внимава тук, то това е да предвиди клауза в лизинговия договор, която да осигурява обезщетения при забавяне на доставка, които при забава или липса на доставка на лизинговия актив, лизинодателят ще изплати на лизингополучателят.
    Такива проблеми все пак са рядко, а и когато възникнат - не причиняват големи неуредици в никоя от страните.
    • По време на лизинговия договор - другото голямо задължение в един лизингов договор е изплащането на определени лизингови вноски и други плащания от лизингополучателя към лизингодателя. Тези ангажименти са от самото начало /встъпителни вноски/, през целия живот /месечни лизингови вноски и други плащания/ до края на лизинговия договор /остатъчна стойност и такси за прехвърляне/. Именно тук най-често възникват проблеми.
    Колкото и внимателно да е анализирал своите парични потоци лизингополучателят, понякога възникват непредвидени усложнения – физически лица-лизингополучатели губят своята работа и източници на доход, възникват неочаквани разходи, фирмите-лизингополучатели имат спад в продажбите и оттам в паричните постъпления, промени в законодателството /характерно за Източна Европа и особено за България/, които имат някакво отражение върху финансовото състояние на лизингополучателите, промени в правния статут на лизингополучателите, промени в здравословното състояние и дори смърт /фалит при фирмите/ на лизингополучателя. Причините за затруднението в изпълнението на ангажиментите за плащане на лизингополучателя могат да са най-различни /живеем в несигурен свят/. Същевременно самите причини не са толкова важни. Както се казва – „Случва се„. По-важно е какво предприема лизингополучателят при възникване на затруднение за посрещане на периодичните плащания.
    Популярните действия на лизингополучателите при затруднения с плащанията са:
    1. Даване на невярна информация на лизингодателя относно кога ще се издължи забавеното плащане /директно казано „лъжене”/ ;
    2. Преустановяване на комуникациятат с лизингодателя /поведението на „щрауса”/;
    3. Атакуване на лизингодателя за неуредици по лизинговия обект или застраховките /някой някога беше казал, че най-добрата защита е нападението и лизингополучателите в затруднение го възприемат дословно/;
    4. Прехвърляне на задълженията по лизинговия договор към трети лица без уведомяване на лизингодателя или директно предостъпване на правото на ползване върху лизинговия обект /”ако не е при мен, не е мой проблем”/ [IMG]file:///C:/Users/STANIS~1.TAN/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image006.png[/IMG] ;
    5. Връщане на лизинговия актив на лизингодателя и преустановяване на комуникацията /”върнах актива, вече нямам задължения”/;
    6. Безпочвено оплакване „от състоянието на света” без идея за решаване на възникналото затруднение;
    7. Влизане във връзка с лизингодателя и търсене на оптимално решение ЗАЕДНО.
    Първите шест подхода, независимо от голямата си популярност, са неправилни. Нека не забравяме, че има подписан лизингов договор, по който има много права и задължения. В повечето случаи самият договор е бил изработен от лизингодателя и съответно са предвидени клаузи за всички възможни варианти на неплащане ... като при това, те не са в полза на лизингополучателя. Съответно единствено седмият подход би могъл да доведе до разумно /с минимални загуби и за двете страни/ решение - прекратяване на договора или неговото реструктуриране /промяна в първоначалните условия/.
    Първите шест подхода не водят до нищо добро за лизингополучателя, а само утежняват положението. Лизингодателите обикновено са подготвени със специализирани отдели, юридическа подкрепа, съдия-изпълнители, специализирани фирми за събиране и изземване, вторична реализация на лизинговите активи и т.н. Проблемът е, че разходите за всички изброени, отново ще са за сметка на нередовния лизингополучател.
    Ако първите шест подхода са грешни и може да допуснем че не ги прилагаме, нека разгледаме седмият – правилният. Какво може да очакваме и какво да предприемем.
    Както споменах лизигодателите имат специализиран отдел за работа по затруднени свои вземания. Имената на този отдел са различни, като „Отдел Събирания”, „Отдел Вземания”, „Collection/Кълекшън отдел”, “Work Out Departnment” и т.н. Функциите на този отдел са винаги еднакви – да осигури събиране на вземанията на лизингодателя. [IMG]file:///C:/Users/STANIS~1.TAN/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image010.png[/IMG]

    Защо да влизаме в контакт с „врагът” при финансови затруднения?
    Много просто – за да намалим нашите разходи или загуби. Ако „се скрием”, отдел „Събирания” ще прибегне до нашето издирване със специализирани фирми. Ако предприемем юридическа атака, отдел „Събирания” ще ангажира ответна юридическа защита и съответно - контраатака. [IMG]file:///C:/Users/STANIS~1.TAN/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image011.png[/IMG] Въобще каквото и враждебно поведение да предприемем, отдел „Събирания” ще предприеме ответна мярка. Във всички случай, разходите по „ответната мярка” ще са насочени към лизингополучателя. Съответно това, което лизингополучателят е трябвало да плаща по оргиналния договор, ще нарастне. Нещо повече, задълженията по лизинговия договор ще нарастнат при настъпване на първото просрочие – нарастването ще бъде от „наказателни лихви” или „неустойки за забава”.
    Не ме разбирайте погрешно – не съм против юридически съвет и подкрепа за лизингополучателя. Но към него следва да се премине, след като са изчерпани всички възможности за решаване на проблемът между двете страни по лизинговия договор чрез директни преговори.
    Съответно още преди настъпване на самото просрочие /по възможност/ и индикации за затруднения при посрещането на бъдещите задължения по лизинговия договор, е разумно лизингополучателят да се свърже с лизингодателя. Причината е чисто финансова – минимизиране на потенциални допълнителни разходи. Трудно е да се предвиди на какъв служител ще попаднем или каква е конкретната политика на съответната лизингова компания. Едно е сигурно, и лизингодателят не е особено заинтересован от предприемане на продължителни, трудни и с неясен резултат действия.

    Какво може да се постигне?
    1. Лизингополучателят очаква възникване на проблеми с плащанията по лизинговия договор /по една или друга причина/. Той/тя е влязъл в диалог с лизингодателят и е споделил предстоящите си опасения ... или ако вече са настъпили просрочията, лизингополучателят обяснява причините за това. Тъй като причините са обективни /не зависят от волята на лизингополучателя/, най-вероятно той нищо не може да направи за да ги предотврати, но ... може би лизингодателят може да помогне. Оттук и първия възможен сценарий – лизинодателят помага на лизингополучателя за преодоляване на проблема.
      Например, ако лизингополучателят е фирма, която е взела на лизинг печатарска машина за визитни картички и напоследък няма много поръчки, може лизингодателят да организира промоция сред своите клиенти за продажба на визитни картички, с цел подобряване на натовареността на лизинговия обект и оттук на приходите при лизингополучателя, като в крайна сметка се решава и проблема със закъснелите плащания. Тази е от редките възможности, но все пак си струда да се отбележи и има предвид.
    2. Вторият възможен сценарий е продажба на лизинговото оборудване. Този сценарий е и най-логичният. След като лизингополучателят вече не може да си позволи изплащането на актива, то с продажба на актива могат да се спрат всички бъдещи задължения и дори /зависи от пазара и от вече изплатените вноски/ да възстанови част от платените суми. Веднага, след като написах това, искам да споделя, че подобен доход е възможен за някои видове оборудване и то само след като са изплатени около 60-70% от лизинговите вноски по лизинговия договор. Не е разумно да очакваме, че ако сме взели кола на лизинг и сме изплатили 3-4 лизингови вноски, и решим да продадем колата, че ще остане нещо за връщане. Напълно възможно е /както в последния пример/ лизингополучателят да е необходимо да довнесе определена сума след вторичната реализация на лизинговия актив. Развитието на този сценарии зависи от възрастта на лизинговия договор, желанието на двете страни и естествено на пазара за дадения актив.
    3. Трета възможна развръзка е разновидност на втората. Намира се трета страна, която желе да встъпи в лизинговия договор.
    Това е форма на покупка, при която лизингодателят прехвърля своите задължения към новия клиент. Отново, в зависимост от вече изплатените вноски, това прехвърляне може да бъде съпроводено и с плащане на определена сума от новия лизингополучател към стария. Този трети сценарий също следва да се осъществи със знанието и съгласието на лизингодателя – най-малко защото последният следва да извърши своя кредитен анализ на новия лизингополучател. При продажбата на лизинговия актив лизингодателят може да бъде особено добър партньор. Първо, защото първоначално той е закупил този актив и има голям шанс да е в отлични отношения с дилъра на тези активи, който може и да не желае да помогне на единичен клиент, но със сигурност ще помогне да лизинговата компания.

    Освен това, лизингодателите обикновенно имат специализирани отдели за вторична реализация на активи, които безусловно могат да бъдат от полза в случая. Не на последно място следва да се подчертае, че лизингодателите имат богата гама от клиенти, сред които може да се маркетира даденият актив, а и където вторият сценарии – с встъпване в лизинга, е значително по-лесно осъществим. След вторичната реализация на лизинговия актив с постъпленията лизингодателят компенсира парите, които е инвестирал в актива и все още не са изплатени от лизингополучателя. Разумно е лихвите за бъдещи периоди да се анулират – все пак парите са вече върнати. Възможно е да има такса за тези услуги, но тя не следва да надвишава 1-2% и разбира се е нещо, което двете страни по лизинговия договор могат да обсъдят. Четвърти сценарий реално няма, макар често лизингополучателите да вярват, че има: просто да върнат актива на лизингодателя. Дори и при оперативния лизинг, където се очаква връщане на актива в края на лизинговия договор, връщането му предсрочно, ще носи определени глоби/неустойки/такси. Тези допълнителни разходи за лизингополучателя целят да компенсират лизингодателя за разликата между пазарната цена на актива и вземането от лизингополучателя. ... връщаме се към третия сценарий, където двете страни заедно извършват вторичната реализация.
    След осъществяване на един от горните сценарий, е важно лизингополучателят да настоява за документарно приключване на сделката с писмено становище от лизингодателя /и евентуално формално прехвърляне на собствеността, ако това е приложимо/, че дадения лизингов договор се счита за приключен без всякакви бъдещи ангажименти, на която и да е страна.

    В заключение на тази статия за проблеми при изпълнение на лизиновия договор, искам да подчертая, че най-доброто решение на затрудненията е превенцията, т.е. добро планиране на изпълненето на ангажиментите по лизинговия договор ПРЕДИ встъпване в него.

    Пожелавам на всички участници в лизингови сделки по-малко затруднения.

    Допълнително информация на темата може да намерите в статията "Затруднения при обслужването".
    Последно редактирано от Tanushev; 01-11-19, 18:08.
Зареждам...
X