Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Лизингова практика

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Лизингова практика

    Лизингова практика
    Автор Станислав Танушев
    Статията е написана на 12.03.2014 и е последно редактирана на 21.04.2017

    След като в другите статии сме разгледали почти всички страни на лизанга /история, видове, лихви, пазари и т.н./, остава да видим как всички тези елементи сработват на живо в България днес, т.е. „лизинговата практика”. За по-добро онагледяване ще разделим целия процес на отделни последователни стъпки.

    Ясно е, че лизинговата практика варира леко от една лизингова компания до друга. Вариации могат да са получат и от вида на лизинговия актив или спецификата на лизингополучателя. Отклоненията обаче са минимални и няма да ни попречат да обобщим лизинговата практика. Подчертаваме думата „практика”, т.е. масовият лизингов случай. Настоящата статия не разглежда едромащабен лизинг /виж статията „Лизинг и видове”/ или други по-специфични случаи, където стъпките макар и същите, може да имат по-голяма продължителност и променено съдържание.
    Стъпка 1 – Избор на актив
    Първата стъпка в лизинговият процес се прави от потенциалния лизингополучател.


    [IMG]file:///C:%5CUsers%5CUser%5CAppData%5CLocal%5CTemp%5Cmsoht mlclip1%5C01%5Cclip_image002.jpg[/IMG] Тъй като лизинга е само форма за финансиране на придобиването на даден актив, логично е първата му стъпка да е именно избора на актива, който бъдещия лизингополучател желае да придобие. Естествено не всички стоки, които бихме искали да придобием могат да са лизингови активи. В другите статии вече говорихме за изискванията към лизинговите обекти /виж „Лизинг и видове”/. Освен това има и известни конюнктурни колебания – например преди началото на кризата лизинговите компании в България относително лесно даваха на лизинг яхти. Днес, през 2014, придобиването на яхта на лизинг ще бъде доста трудно, да не кажа невъзможно начинание. Обобщето, за да може дадена стока да стане лизингов актив, е необходимо да отговаря на следните характеристики:
    • Да е дълготраен материален актив /не е възможно лизинговане на храни и напитки/;
    • Да има развит самостоятелен вторичен пазар /лизинг на Ferrari е невъзможно/;
    • Да може да се демонтира и транспортира относително лесно /лизинг на резервни части не е допустимо/.
    Най-популарните лизингови активи /виж статията „Лизингови пазари”/ са всички видове автомобили, следвани от машини и оборудване за производство.
    След като сме харесали актива, който искаме да придобием, следва решението ни това придобиване да се финансира чрез лизинг.
    Стъпка 2 – Решението за финансиране
    И тази стъпка се прави от потенциалния лизингополучател. Лизингодателят може само да се е опитал предварително да улесни вземането на това решение. [IMG]file:///C:%5CUsers%5CUser%5CAppData%5CLocal%5CTemp%5Cmsoht mlclip1%5C01%5Cclip_image003.jpg[/IMG]
    В другите статии сме разгледали кога е разумно да се ползва лизинг /виж „Ползи от лизинга”/. Знаем също, че засега в България най-честата причина за ползване на лизинг, е за осигуряване на липсващото финансиране на желаната придобивка.
    И двете решения – стъпка 1 и 2, се взимат от лизингополучателя обикновенно, когато той/тя е при доставчика на актива. Това може да е шоуруум, търговски офис или нещо подобно. Съответно лизингодателите, често са осигурили свое директно /служител на лизинговата компания/ или индиректно /брошури, лизингови калкулатори и други маркетивгови материали/ присъствие именно там. Целта е да се помогне на потенциалния лизингополучател да вземе информирано решение за финансиране чрез лизинг.
    Стъпка 3 – Лизингова оферта
    За вземане на горното решение от бъдещия лизингополучател е необходима лизингова оферта от бъдещия лизингодател. Офертата се издава от лизингодателя, обикновено след уточняване на няколко важни въпроса – срок на финансиране, размер на жаланата авансова вноска, ДДС капацитет, желан вид на лизинга и подобни. Често тези детайли се уточняват, чрез попълване на „Искане” или „Запитване” за оферта от потенциалният лизингополучател.
    Ако лизингополучателя е физическо лице, Закона за потребителския кредит, доста точно определя всички необходими реквизити на лизинговата оферта /виж Глава втора „Предоставяне на преддоговорна информация” в закона http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/publ..._credit_bg.pdf /. За лизингополучатели – фирми, няма формално юридически изисквания за вида на лизинговата оферта. В повечето случаи лизингодателите използват един и същи шаблон за двата вида оферти, като в офертите за юридически лица просто пропускат част от информацията – например ГЛП, ГПР и подобни.
    Можем да видим най-различни лизингови оферти:
    Някои са повече рекламни:

    Други са доста опростени:

    Трети пък са доста подробни:


    ... и разбира се има много он-лайн оферти.


    Важно за лизингополучателя при разглеждане на лизинговата оферта е да прецени:
    • Дали вида на лизинговия договор отговаря на неговите нужди и е икономически ефективен. За да го прецени това, потенциалния лизингополучател следва да е добре запознат с данъчната и счетоводна практика, своето собствено финансово състояние и възможните лизингови варианти. За последното може да се ползва самата лизингова компания /макар да прилича на това да питаме продавача дали са пресни доматите/ или специализиран лизингов консултант.
    • Дали той/тя разполагат с необходимите ресурси за авансови плащания. Тук е важно да се подчертае, че освен „встъпителната вноска”, която е процент от доставната цена има и други съпътстващи разходи – такси, данъци, застрахователни премии и други;
    • Дали той/тя могат да си позволят месечните вноски описани в офертата, за срока на офертата;
    • Дали размерът на лихвата/ГПР е пазарно приемлив и конкурентен. За целта може да се потърсят няколко алтернативни лизингови оферти за избрания актив с цел сравнение и избор на най-добрата оферта;
    • Дали размерът на „допълнителните разходи” е приемлив. Тук е добре потенциалният лизингополучател да е запознат с преобладаващите застрахователни тарифи, нотариални такси и данъци. В „суматохата” от допълнителни разходи, често се прокрадват ненужни или завишени такива, за които следва да се внимава. Отново алтернативна оферта за сравнение би била от полза при липса на задълбочени пазарни познания;
    • Дали предложения застраховател е приемлив. Логиката е че лизингополучателят ще носи и заплаща за застрахователния риск /виж статията „Лизинг лихви”/, което макар факт при всички лизингодатели, не се обяснява достатъчно на лизингополучателите. След като носи застрахователния риск, е разумно лизингополучателят да прецени дали предложения му застраховател по сделката е приемлив за него. В други държави тази точка може да не е от голямо значение, но в България, където имаме история на фалирали и закрити застрахователни компании, както и на неплащащи такива, е разумно да се обърне внимание.
    Правилно е към тази стъпка да добавим и под-стъпката „Пазарлък”, т.е. преговори между потенциалния лизингополучател и лизингодател относно някои от параметрите по лизинговата оферта. За подобни преговори е необходимо лизингополучателя да е добре информиран и неговите искания да са обосновани. Дори и тогава, възможността за промяна на параметри от лизинговата оферта е доста слаба. Причината е относителната стандартизация на офертната стъпка от страна на лизингодателите, както и тяхната консервативност. Положителен ефект от „пазарлъка” може да се достигне със сигурност от лизингополучателя, при наличие на няколко алтернативни оферти за един и същ актив и избор на най-добрата или използването им за постигане на по-добри параметри на лизинговата оферта от предпочитания лизингодател.
    [IMG]file:///C:%5CUsers%5CUser%5CAppData%5CLocal%5CTemp%5Cmsoht mlclip1%5C01%5Cclip_image008.jpg[/IMG] Ако потенциалният лизингополучател е удовлетворен от лизинговата оферта, процесът продължава нататък.
    Стъпка 4 – Проверка на кредитоспособността
    В горната стъпка лизингополучателят провери и одобри условията, предлагани от лизингодателя. Сега е ред и лизингодателят да одобри потенциалния лизингополучател. За целта лизингодателите изискват документи от потенциалните лизингополучатели и извършват проверки, базирани на информацията от тези документи.
    [IMG]file:///C:%5CUsers%5CUser%5CAppData%5CLocal%5CTemp%5Cmsoht mlclip1%5C01%5Cclip_image009.png[/IMG] Най-общо лизингодателите проверяват дали потенциалният лизингополучател:
    • има финансовите възможности да плаща съответните месечни вноски /”проверки „дали може”/;
    • ще има желание да заплаща съответните лизингови вноски /проверки „дали иска”/.
    Проверките „дали иска” са еднакви за всички видове клиенти и се концентрират върху тяхно предишно финансово поведение. Най-популярният източник на информация тук е Централният кредитен регистър /съкратено ЦКР/ към БНБ. Този регистър дава добра представа както за добра финансова дисциплина в миналото, така и за забава на плащания по стари кредити и лизинги. Вторият вид резултати от проучванията не се гледат с добро око от лизингодателите поради риск от рецидив.
    Проверката „дали може” е фокусирана върху входящите и изходящи парични потоци за потенциалния лизингополучател – просто казано „дали приходите надвишават разходите” и какви са шансовете за запазване на тази картина през идните години. За физически лица тази проверка би се изразила в проверка на доходите на потенциалния лизингополучател – трудови, от наеми и т.н. За фирми, тази проверка ще бъде насочена към анализ на годишни или междинни финансови отчети.
    [IMG]file:///C:%5CUsers%5CUser%5CAppData%5CLocal%5CTemp%5Cmsoht mlclip1%5C01%5Cclip_image010.png[/IMG] Съответно документите, които лизингодателите изискват са три основни вида:
    1. идентификационни – документи, които определят самоличността на потенциалния лизингополучетел, като например лична карта за физическите лица.
      За фирми, това би било името и ЕИК. На базата на тези докуемнти могат да се направят проверки „дали иска” ;
    2. документи, доказващи добрата платежоспособност – за физическите лица това обикновенно ще е служебна бележка от работодателя за местоработата и получавааното възнаграждение. За юридически лица това ще са финансови отчети ОПР и Баланс – обикновено за последните 2 години; [IMG]file:///C:%5CUsers%5CUser%5CAppData%5CLocal%5CTemp%5Cmsoht mlclip1%5C01%5Cclip_image011.png[/IMG]
    3. други документи, помагащи на кредитния анализ. Това може да са лицензи за извършване на дейност, нотариални актове за собственост на отдавано под наем имущество и всякакви други документи, които могат да потвърдят добрата кредитоспособност на потенциалния лизингополучател.
    Целта на целия този анализ е лизингодателят да остане удовлетворен от възможностите и желанието за плащане на бъдещия си клиент. ... или да откаже сделката, поради неудовлетворителен кредитен анализ. Нещата не са винаги черни и бели, обаче. Възможно е лизингодателят да е „почти” удовлетворен от анализа – например физическо лице с добра заплата, но на работа едва от 5 месеца. В подобен случай лизингодателят е загрижен дали потенциалния лизингополучател ще остане на тази добра работа в бъдеще. Съответно отговорът не е нито „не” нито категорично „да”. Тогава лизингодателите търсят „засилване на кредитоспособността” по някакъв начин.
    [IMG]file:///C:%5CUsers%5CUser%5CAppData%5CLocal%5CTemp%5Cmsoht mlclip1%5C01%5Cclip_image012.jpg[/IMG]
    Начините могат да бъдат най-различни. В нашия случай може да бъде поръчителство на съпругата на потенциалния лизингополучател за придобиване на семейния автомобил. При фирми може да бъде поръчителство на собственика, като физическо лице. В някой крайни случаи и при по-големи експозиции може да се стигне дори до сключване на ипотека, като средство за засилване на кредитоспособността.
    Лизинговият процес продължава нататък при постигане на удовлетворителни резултати за лизингодателя от кредитния анализ.
    Стъпка 5 – Подписване на лизинговата документация
    След като двете страни са останали удовлетворени от перспективата да работят заедно, е необходимо да се подпишат съответните договори и съпътстваща документация.
    [IMG]file:///C:%5CUsers%5CUser%5CAppData%5CLocal%5CTemp%5Cmsoht mlclip1%5C01%5Cclip_image013.png[/IMG] Самият лизингов договор е доста обемист документ, който се опитва да предвиди всички възможни случки през лизинговия период и съответните права и задължения на двете страни свързани с тях. За облекчение на самото разпечатване, често лизинговият договор е само 1-2 страници с цифри, докато всичко останало е изнесено като „Общи условия” по договора и представляват неделима част от него. Възможно е и текста на Общите условия да е по-малък от стандартния /прословутия „ситен шрифт”/. Така или иначе, преди подписване е добре лизингополучателят да прочете предложения му договор. Важни неща, за които следва да внимава, са:
    • дали лизинговият договор отговаря на лизинговата оферта – би следвало те да са идентични, все пак това сме одобрили, като лизингополучатели;
    • какъв вид е лихвата – фиксиране или плаваща. Ако е „плаваща” – с кой показател е свързана и на какъв период се обновява. Тези данни донякъде определят лихвения риск, който ще се носи от лизингополучателя и е добре той да е запознат с тях;
    • има ли възможност за предсрочно изплащане, какво ще бъде намалението на лихвата и дали ще има такса/глоба за предсрочно погасяване.
    Практиката в България не изобилства от примери, където след възражения от лизингополучателите, лизингодателите са сменили текстовете на лизинговите си договори. Независимо от това, лизингополучателят трябва да е добре запознат с всички параметри на сделката и да подпише, единствено, ако е съгласен.
    Освен лизинговия договор и евентуално Общите условия, други документи, които най-вероятно ще трябва да подпише лизингополучателя са:
    • погасителен план
      Това е обикновенно таблично-изглеждащ документ, който показва датата на падежите и съответните вноски. В случайте когато лихвата по договора е плаваща, то ПП е само индикативен, поради невъзможността да се предвидят лихвените движения за лизинговия срок.
    • описание на лизинговия актив / спецификация
      Това е относително важен документ, за да не се окаже, че сме сключили договор за актив, който не ни трябва Документът е особено важен, когато става въпрос за машини и съоръжения, където спецификацията е от особено значение.
    • запис на заповед
      ЗЗ е документ, който лизингодателите изискват за допълнително обезпечение на своето вземане. ЗЗ се изисква от повечето лизингодатлеи за покриване на техните вземания в случай, че лизинговият актив е изчезнал и лизингополучателят не плаща по договора. На теория ЗЗ осигурява и по-бързо съдебно производство при нужда.
    • приемо-предавателен протокол
      Това е документ, с който лизингодателят предава, а лизингополучателят получава лизинговия обект. Трябва да се внимава при приемането за дефекти, липси и т.н. Времето на подписване на ППП, може да е ведно с останалите документи /при по-дребни лизингови активи/ или може да е изтеглено по-късно във времето /когато покупката и/или доставката на актива отнема по-дълго време/.
    • декларация за произход на парите
      Това е документ /според мен безмислен/, който повечето лизингодатели изискват съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари. В Декларацията, лизингополучателят декларира произхода на паричните средства, с които ще се разплаща с лизингодателя – „работна заплата”, „търговски сделки” и т.н. В случаите, когато някой лизингополучател декларира, че произхода на парите са му от „престъпна дейност”, „продажба на наркотици”, „подкупи” или нещо подобно, лизингодателят следва да уведоми съответните органи.
    • съгласие за вписване на особен залог
      Често /и особено за активите без регистрация, като машини и оборудване/ лизингодателите вписват своето вземане и съответните лизингови активи в Централния регистър за особени залози. За целта им е необходимо и съгласието на лизингополучателите. Тук лизингополучателите няма за какво да внимават.
    Стъпка 6 – Заплащане на първоначалната вноска
    [IMG]file:///C:%5CUsers%5CUser%5CAppData%5CLocal%5CTemp%5Cmsoht mlclip1%5C01%5Cclip_image015.png[/IMG]
    След като лизинговият договор е сключен /подписан/, предстои плащането от страна на лизингополучателя на първоначалнините му вноски. Това представлява сумата от:
    • встъпителната вноска / аванс, който представлява процент от доставната цена – обикновенно около 20%;
    • лизингова такса -обикновенно 1-2%;
    • застрахователна премия – може да е за целия лизингов период, едногодишна или разсрочена на тримесечие. Стойността й зависи от вида на лизинговия обект и застрахователния пазар;
    • такси и данъци, свързани с придобиването на лизинговия актив /ако има такива/;
    • регистрационни разходи /ако има такива/ - например разходи за регистрация на лизингов автомобил в КАТ;
    • такса за вписване на вземането/актива в ЦРОЗ – обикновено BGN 50;
    • всякакви други допълнителни разходи по придобиването на лизинговия актив и пускането му в експлоатация.
    Първоначалните плащания, описани в лизинговия договор, би следвало да са идентични още с лизинговата оферта. Лизингодателят следва да внимава да не се появят нови непредвидени разходи, особено в „морето” от „допълнителни разходи”. Подобна промяна би променила ГПР на сделката и е недопустимо /но не и невъзможно/.
    След получаване на първоначалните плащания, лизингодателят пристъпва към покупка на лизинговия актив.
    Стъпка 7 – Покупка на лизинговия актив
    При достигането до тази стъпка, самата покупка е обикновено подготвена и извършването й е чиста формалност – издаване на фактури, плащане на цената и доставката на актива. Възможно е доставчикът на лизинговото оборуване да предаде актива директно на лизингополучателя /вместо лизингодателят да опосредства предаването/. Така или иначе, след покупката актива се предава на лизингополучателя и се подписва Приемо-предавателния протокол.
    [IMG]file:///C:%5CUsers%5CUser%5CAppData%5CLocal%5CTemp%5Cmsoht mlclip1%5C01%5Cclip_image016.png[/IMG]
    Понякога е възможно да няма покупка на актив свързана с лизинговата сделка. Такъв е случаят, когато лизингодателя вече е придобил лизинговия актив. Това е по-редкият случай.
    Стъпка 8 – ефективност на лизинговият договор
    Често в лизинговите договори се записват условия за тяхната ефективност, като „първоначалното плащане от лизингополучателя” или „предаването на лизинговия актив”. След като лизинговата транзакция е стигнала до тук, то лизинговият договор е напълно ефективен. Нататък лизингополучателят ползва лизинговия актив и заплаща вноските, които са описани в Погасителния план. Лизингодателят от своя страна издава фактури за съответните падежи по Погасителния план и ги изпраща на лизингополучателя, както и следи за адекватното застрахователно покритие на лизинговия актив. При липса на извънредни обстоятелства, така изтича лизинговия договор.
    При настъпване на извънредни обстоятелства – кражба на лизинговия актив, неговата повреда и пр. лизингополучателят се свръзва с лизингодателя за решаване на възникналия проблем
    Стъпка 9 – край на лизинговия договор
    След изтичане на лизинговия срок и надлежното погасяване на всички вноски от лизингополучателя настъпва края на лизинговия договор. [IMG]file:///C:%5CUsers%5CUser%5CAppData%5CLocal%5CTemp%5Cmsoht mlclip1%5C01%5Cclip_image017.png[/IMG]
    Според вида на лизинговия договор, тук вариантите са три:
    1. При оперативен лизинг лизингополучателят връща лизинговия актив на лизингодателя чрез подписване на приемо-предавателен протокол. При връщането на лизинговия актив на лизингодателя, същият прави оглед и е възможно да поиска компенсация за повреди по лизинговия актив, които не са свързани с нормалната му експлоатация. При МПС е възможно също доплащане при превишаване на допустимия пробег от страна на лизингополучателя. След това лизингодателят следва да върне /ако има такъв/ депозита на лизингополучателя.
      Единствена алтернатива в случая е предоговарянето на удължение на срока на оперативния лизинг между двете страни, където няма да е необходимо да се връща лизинговият актив, а лизингът продължава да действа.
    2. При финансов лизинг със затворен край след изплащането на последната лизингова вноска, лизингодателят прехвърля собствеността на лизинговия обект върху лизингополучателя. Ако лизинговият актив е свързан с регистрационен режим /например автомобил/, същият се пререгистрира съответно.
    3. При финансов лизинг с отворен край и опция за придобиване, лизингополучателят трябва да изрази своето желание относно придобиването на собствеността върху лизинговия актив и разбира се, заплащането на остатъчната стойност. Ако лизингополучателят реши да придобие актива, то той заплаща остатъчната стойност и лизингодателят прехвърля собствеността върху него. Ако лизингополучателят реши, че не иска да придобива собственост, следва да върне лизинговия актив на лизингодателя чрез подписване на приемо-предавателен протокол, с което договорът е изчерпан. Има и трети вариант – удължаване на срока на лизинга, чрез разсрочване на остатъчната стойност. В този случай договорът продължава до пълното му изплащане подобно на финансов лизинг със затворен край.
    След регулиране на собствеността върху лизинговия обект в края на лизинговия период, лизинговият договор е окончателно приключен.
    Надявам се, че описанието на лизинговата практика беше интересно четиво за Вас. За всякакви въпроси, забележки, коментари и дискусия, може да ме намерите на моя блог /изписан в началото на статията/.

    По-подробни и по-актуални разяснения може да намерите в статията "Лизингов процес".

Зареждам...
X