Обява

Свий
Няма добавени обяви.

История на лизинга

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • История на лизинга

    Финансова услуга, която е по-стара от парите, или ...
    История на лизинга

    Какво е общото между изобретяването на телефона, устройството на обществото при феодализма, Законникът на Хамураби, Хонконг, завладяването на дивия запад, шевните машини, Уилиям Завоевателя, спечелването на Втората световна война и добивът на сребро?
    Отговор: лизингът

    История на термина
    Думата „лизинг” произлиза от английската дума „лийз” /lease/ - която значи придобиване и отдаване на вещ за временно ползване. Тя е придобила популярност в САЩ след 1877, когато фирмата Bell Telephone Company /която после прераства в American Telephone & Telegraph Company или AT&T/ в САЩ решава, вместо да продава току-що изобретените телефонни апарати, да запази собствеността върху тях и да ги лизингова на своите абонати /реално са били лизинговани на чифтове на двама абоната на компанията/. Популярността на услугата „лизинг” нараснала лавинообразно с популярността на новата услуга – телефона, и не само на него. Различни производители на машини в САЩ видели в услугата добро средство за увеличаване на продажбите. Накратко, така термина станал популярен. За да сме честни към новаторите тук е редно да споменем и Едуард Кларк, съдружникът в производителите на шевни машини Singer, който през 1856 година въвел терминът „hire-purchase” /наеми и купи/, за да продава своето производство. Hire-purchase и днес се използва в англоговорещите страни, като синоним на „финансов лизинг”. ... но все пак г-н Кларк не е използвал думата „лизинг”


    Александър Греъм Бел

    Първият истински „лизингов” актив е бил телефонният апарат или по-точно апарати. Цялата история може да прочетете на http://inventors.about.com/od/bstart...elephone_2.htm или разгледайте историята на AT&T на фирмения сайт http://www.corp.att.com/history/milestones.html . Лизингът на комуникационна техника е силен сектор и днес.


    Може да се каже, че така се ражда термина „лизинг”, макар съдържанието на услугата да е съществувало много преди това под различни имена – рентиране, наемане, отдаване, наеми-купи и т.н. с всичките възможни преводи на всички възможни световни езици. По-долу аз ще използвам основно думата „лизинг”, макар понякога да иде реч за времена далеч преди първия телефон. Ще използвам някои от синонимите, само когато някой автор конкретно е разглеждал даден термин, както е случаят с Адам Смит и Дейвид Рикардо и „рентата”.

    Древният свят
    Лизинговите транзакции са по-стари от самите пари /макар да са финансова услуга днес/. Когато някога много отдавна един събирач поискал пръчката за копаене от друг събирач и после споделил с него изровените корени – това е било лизингова транзакция.

    Или когато на един ловец, след като му се свършили стрелите, но нямал какво да яде и поискал стрели от свои приятел с обещанието, че ще му ги върне след лова, но и ще сподели уловеното с чуждите стрели – отново лизингова транзакция.

    Лизингът е една от най-интуитивните транзакции и е съвсем близо до търговията. Вместо чиста размяна /или покупко-продажба/ обаче, има и обещание за връщане на веща, т.е. малко по-друго отношение към собствеността. Навярно и лизинга и търговията са възникнали веднага след възникване на концепцията за „собственост”. При лизинга се купува потребителската /полезната/ стойност на актива, която транзакция се разделя от самото притежание /собственост/ върху актива, т.е. купува се един от елементите /в юридически смисъл/ на собствеността – разпореждането с актива. От примера със стрелите: При чиста търговия сделката би изглеждала като размяна на наръч стрели срещу няколко убити патици. При лизинга, обаче ловецът се ангажира да заплати потребителската стойност на стрелите с част от улова /патиците, може би по-малко този път/, но също и да възстанови стрелите на техния собственик, т.е. заплаща се само за тяхното използване, а не за собствеността върху тях.
    Горните примери са опростени и естествено няма никакви доказателства за тяхното случване. Освен преди парите, те са се случили далеч преди писменото слово. Аз съм напълно убеден, обаче че подобни транзакции са се случвали, просто защото те са част от човешката природа. Отидете на село и услужете на някой човек с косачката си за трева ... дали няма да получите бучка сирене, половинка ракия, килограм ябълки или каквото дал Бог, освен откровената благодарност. Но все пак, нека споменем за първите писмени доказателства за съществуването на лизингови транзакции. Ами, както може да се очаква те са от ... самата зора на писмеността. Не че лизингът е възникнал заедно с писмеността, а просто първите писмени доказателства са от тогава. Лизингът, като видимо нещо много разпространено и важно, е бил отразен с първите написани букви. Нещо повече, както ще видите по-долу първите писменостти не просто са споменали за наличието на рентни отношения някъде. Първите писмености са били фокусирани върху лизинговите транзакции и правилата около тях. Това ще рече, че лизинга открай време е бил изключително важна част от живота на хората.
    Някъде преди 7,000 години, в „люлката на цивилизацията” Месопотамия, започнали да възникват първо селища, а после същите се разраснали в древните градове държави на Шумер /”Земята на цивилизованите владетели”/. Хората вече не практикували преходно земеделие, а се установили на едно място. Всеки град имал владетел и/или жрец и собствена армия, за отбрана или нападения.
    Градовете-държави на Месопотамия

    Възникнали първите градове, където хората все повече зависели един от друг. Логично и понятието за „собственост” започвало да се изпълва с все повече съдържание. Възникнали занаятите – грънчарство, кожарство, леярство. Възникнала и една от първите писмености върху глинени плочки. Тогавашните земеделци се установили на едно място и за първи път започнали да напояват земята и да се грижат за възстановяването на нейното плодородие. Това довело до производство на храни в излишък. Силозите на храмовете били препълнени със зърно. Самите владетели и жреци не се занимавали със земеделие лично. Те отдавали своята земя и земеделски сечива на земеделците и в замяна получавали по-голямата част от реколтата. През 1984 година археолози откриват глинени плочки с шумерски надписи по тях от град Ур. След като са разчетени се оказало, че те документират лизинговането на селскостопанско оборудване от 2010 г. пр.н.е. /и днес лизингът на селскостопанско оборудване е водещ пазарен сегмент/. Със сигурност може да твърдим, че лизингът е съществувал много преди това, зараждайки се заедно с понятието за собственост още преди възникването на парите. Но все пак това са първите официални доказателства за съществуването на лизингови транзакции. Видимо те са били важни за обществото. След завладяването на шумерите от Вавилонците /един от градовете държави/ и създаването на Вавилонската империя, практиките останали същите. Нещо повече съвсем скоро през 1772 г.пр.н.е сред първите документирани закони в света е Законникът на вавилонския владетел Хамураби /който въвежда термина „око за око”/, сред 282-та закона, които уреждат важни въпроси като женитба, развод, наказание, наследство и т.н. над 100 закона съвсем точно регламентират сделките за наем на земя, сечива, животни, кораби, сгради, техните обезпечения, необходимото възнаграждение или това, което днес наричаме лизинг. Съответно някой разглеждат Законникът на Хамураби като първото лизингово законодателство и при това съвсем не без основание. Вижте по-долу за какво става въпрос:
    Законникът на Хамураби от Вавилонската империя

    „Закон 45: Ако човек отдаде земята си за обработване срещу фиксиран наем, но лошо време унищожи реколтата, загубата ще се носи от този, който обработва земята /първото писмено определение за финансов лизинг/.
    Закон 46: Ако той не получава фиксиран наем за своята земя, а я отдава срещу половината или една трета от реколтата, то тогава печалбата ще се разпределя пропорционално между собственика и той, който обработва земята /първото определение за оперативен лизинг/
    Закон 47: Ако човекът, който обработва земята, поради неуспешна реколта през първата година, е преотдал земята за обработка от други, собственикът няма право да възрази, защото земята е обработена и той получава добив съгласно споразумението. /първото определение за суб-лизинг/.
    ...
    Закон 64: Ако някой предаде на градинар своя градина за обработване, то градинарят трябва да заплати на собственика две трети от произведеното от градината, толкова дълго, колкото я обработва, като запазва за себе си една трета. /точно определяне на размера на лизинговата вноска/.
    ...
    Закон 236: Ако човек отдаде своя лодка на моряк, а морякът е невнимателен и лодката е унищожена, то морякът ще върне на собственика на лодката друга лодка като компенсация.
    ...
    Закон 247: Ако някой наеме бивол и му извади едното око, той ще заплати на собственика половината от стойността на бивола.
    ...
    Закон 275 Ако някой наеме ферибот, той ще плати три герата на ден.
    Закон 276: Ако някой наеме товарна лодка, той ще плати два герата на ден.
    Закон 277: Ако някой наеме кораб тежащ шестдесет гур, той ще плати една шеста от шенкел пари като наем на ден.”
    За пълния текст в английски превод виж http://www.fordham.edu/halsall/ancient/hamcode.asp
    Може да се твърди, че Законникът на Хамураби е първият документ, който определя лизинга, като финансова услуга /каквато е и днес/, която изисква насрещно „заплащане” не в натура, а в пари.
    Гърция, Рим, Китай, Великобритания, Америка
    Определено може да твърдим, че наемът е бил популярен навсякъде по света. Накъдето и да се обърнем в нашата история ще виждаме примери за лизинг. Финикийците се специализирали в отдаване на кораби на своите търговци.
    Древните гърци били първите, които лизинговали мини. Мините за добив на различни природни изкопаеми били собственост на Атинската държава. Тя от своя страна ги лизинговала за 7 години срещу заплащане на определена сума авансово.
    В древен Рим само най-богатите притежавали жилищата, в които живеели – масово жилищата били наемани. /виж "The Rental Market in Early Imperial Rome," от Брус Уудуърд Фрайър. The Journal of Roman Studies, Vol. 67, (1977), pp. 27-37./ Заможните собственици на къщи и първите апартаменти в Рим, трупали от своята дейност огромни богатства, които им помагали да влязат в Сената. Освен жилищни помещения от всякакъв характер, в Рим лизингодателите предлагали и занаятчийски работилници и оборудване за различни занаяти, инструменти и дори суровини. Кодексът на Юстинян от 534 г. стига до разграничаването на финансов от оперативен лизинг /виж глава XIV т.2 от Кодекса на Юстиниан на http://www.fordham.edu/halsall/basis...tutes.asp#XIII. Obligationes/.
    През средните векове в Европа, лизингът бил в основата на феодалното общество. По цяла Европа, върховният владетел /крал, цар, император/ отдавал земя на своите феодали /барони, боляри и т.н./ - земя, с която те можели да се разпореждат, както намерят за добре /схематично онагледяване може да се види на http://www.historyonthenet.com/Medie.../feudalism.htm /. Срещу този лизинг те трябвало да осигурят плащане на договорени суми и военна подкрепа. Феодалите пък на свой ред суб-лизинговали тяхната земя на по-нисши благородници, отново срещу пари и военна подкрепа. И така надолу по стълбицата до крепостния селянин, който нямал права, земя и собственост и самият той често ставал част от лизинговите сделки, но не като страна, а като обект.
    Китай, от своя страна използвал лизинговата форма за отдаване на огромни територии от своите земи. Всички сме чували за лизинговия договор сключен с Великобритания за Хонконг за срок от 99 години, който изтече през 1997 и съответната територия бе върната на Китай.

    Не е случайно, че лизингът бил използван за сделката /една от много/ с Хонконг. През 19-ти в. във Великобритания не само практиците и политиците, но и класическите икономисти били насочили своето внимание към рентните отношения. Адам Смит дава дефиниция на понятието „рента”. Дейвид Рикардо в своя труд „За принципите на политическата икономия и данъчното облагане” от 1817 година /виж David Ricardo, The Principles of Political Economy, Edward C. K. Gonner, ed., Bohn's Economic Library (London: G. Bell & Sons, 1891)/

    определя земевладелците, като една от трите основни класи /другите са работниците и капиталистите/ и „рентата”, като присъщия за тях доход. Рикардо дефинира „Закона за Рентата” през 1809 „Рентата е тази част от произведеното от земята, която се плаща на земевладелеца за ползването на оригиналните и неунищожими сили на почвата”. Интересното е, че Рикардо определя рентата като присъща само на земевладелците, като възнаграждение за ползването на тяхната земя, но не и на „капиталистите”, като възнаграждение за ползване на техният капитал /машини, сгради и т.н./. „Законът за рентата” е бил един от основните обекти на критика на Рикардо от Карл Маркс, който, считал, че рентата е част от „излишъка”, който неправилно се присвоява от земевладелците. Така или иначе темата за лизинга е вече влязла в полезрението на икономическите мислители и около рентата се разразяват големи дискусии. Тук нямам за задача навлизане в нюансите на икономическата мисъл, а само посочването на нарасналото значение, което тази финансова услуга е имала и което е мотивирало икономическите мислители да търсят закономерности, понятия и видове.
    Не съм от най-големите привърженици на САЩ, но когато говорим за лизинг, действително всичко хубаво, което сме чували или чели за съзидателния дух и прилагането на иновации е вярно. На американците може да се препише:
    • популяризирането на самата дума „лизинг”,
    • креативното използване на тази древна форма на финансиране за огромни проекти в национален мащаб /ЖП инфраструктура/ и в международен мащаб /Програмата „Ленд-Лийз” през Втората Световна Война/,
    • въвеждането на лизинга като стандарт за придобиване или ползване на самолети и кораби
    • създаване на услугата /а в последствие и индустрията/ рент-а-кар,
    • създаването на „лизинг от доставчика” /”vendor leasing”/,
    • масовото прилагане на потребителския лизинг /със сигурност някой може да намръщи вежди на това „достижение” на потребителското общество, но не може да пренебрегнем факта, че е въведен масово в САЩ, което със сигурност е довело до ускоряване на икономическия растеж поне за кратко /,
    • .САЩ са една от държавите, които активно използват лизинга за постигане на определени политически цели – от стимулиране на производството чрез Cost Plus програмата, по време на Втората световна война, до активно стимулиране на инвестициите чрез данъчно регулиране днес.
    Жителите на младата държава са започнали да използват тази древна услуга още преди реално да има държава. В САЩ първите документирани лизингови транзакции са от началото на 18 век за лизинговане на коне и специфичните каруци-фургони, с които е завладяван Дивия Запад.

    Малко по-късно, в средата на 18 век, железопътните предприемачи изпитвали сериозна нужда от финансови ресурси, за да могат да развиват своите железопътни мрежи. Повечето банки, обаче разглеждали транспорта, като изключително рисков и отказвали да отпускат кредити на младата транспортна индустрия. За придобиването на локомотиви, вагони и друго железопътно оборудване бил необходим друг иновативен начин на финансиране.
    Новата схема на финансиране включвала инвеститори, които събирали своите средства, за да закупят необходимото оборудване, и го отдавали на железопътните компании срещу „стокови разписки”. Собствеността била прехвърляна на железопътните компании след изплащане на периодични вноски, които покривали инвестицията и съответната лихва за периода - транзакциите силно наподобяващи съвременния финансов лизинг със затворен край.
    До сега в този исторически преглед на лизинга, както видяхме, услугата се е използвала основно за придобиване правото на ползване на активи с производствено предназначение – селскостопански сечива, транспортни средства, земя, мини и подобни /единствено изключения са наема на жилище за потребление/. САЩ са родината /не трябва да изключваме някоя единична сделка някъде другаде по света/ и определено държавата, която е направила лизингът на потребителски стоки масов /”лизинг за потребление” или „потребителски лизинг”/. Сред пионерите са производителите на шевните машини Singer произвеждани от Singer Manufacturing Company от Ню Джързи, които продавали своите машини с лозунга „5 сега и по 5 месечно”. . Този начин на дистрибуция е измислен и въведен през 1856 от Едуард Кларк /съдружникът на Исак Сингер/ се наричал “hire-purchase” /Едуард Кларк е бил адвокат/ или преведено „наеми и купи”. Това е абсолютният прототип на съвременния финансов лизинг и все още се използва като понятие в САЩ и Великобритания /виж историята на Singer на http://www.singerco.com/company/hist...0%&height=100% /. Иновативният начин на продажби бързо дал резултат и Singer се превърнала в една от първите американски компании, която навлязла на международните пазари, като продажбите и към 1880 година надхвърляли 500,000 машини годишно.

    След популяризирането на термина „лизинг” с откриването на телефона, за което стана дума по-горе, финансовият продукт бързо станал масово използван инструмент. Голяма част от производителите се насочили към използване на услугата, като начин за увеличаване на своите продажби.


    През 1918 пък един 22 годишен младеж на име Уолтър Якобс закупил 12 употребявани автомобила Форд-Т, стегнал ги и започнал да ги отдава под наем в Чикаго. Пет години по късно, когато годишните му приходи надскачали 1 милион долара, Якобс продал рент-а-кар бизнеса си на някой си Джон Херц. Останалото, както казват, е история, която може да прочетете на фирмения сайт на Hertz https://www.hertz.com/rentacar/about...rtzHistoryView . Поставено е началото на новия вид услуга „рент-а-кар” или преведено „наеми кола”, която ще нарасне през следващите стотина години толкова, че ще е необходимо да се обособи в самостоятелна индустрия.

    Лизингът днес
    Видяхме, че лизингът е бил широко разпространен в стария свят. Независимо от широката употреба не е съществувала специализирана „лизингова индустрия”. Лизингът е бил по-скоро начин да се постигне някаква цел, да се организира ползването на земята и понякога „занаят” /виж http://www.yivoencyclopedia.org/arti...x/Leaseholding /.
    Втората световна война е границата, която разделя историята от съвременния лизинг. На 11.03.1941, девет месеца преди да се включи във войната, президента на САЩ Рузвелт подписва Закона „Ленд-лийз” /Lend-Lease Act/. Този закон му позволява „да продава, прехвърля собственост, заменя, лизингова, отдава под наем ... на всяко правителство ... всякакви стоки за отбрана”. За първи път лизингът влиза в политиката. Оборудване /кораби, самолети, вагони, оборудване, танкове и много други/ за USD 50 млрд. e било изпратено по този закон до края на войната през 1945 година. Основните бенефициенти са били Великобритания, Китай, СССР и други съюзници.

    „... ако къщата на съседа гори ... Какво правиш при такава криза? Аз не казвам ...Съседе, моят маркуч струва 15 долара. Трябва да ми платиш 15 долара за него.... Аз не искам 15 долара. Искам си градинския маркуч обратно, след като е потушен пожара”
    ... в действителност по-голямата част от стойността на лизингованото имущество по програмата Ленд-лийз е била опростена след войната.
    В самите САЩ още по време на войната американското правителство е отдавало скъпоструващо оборудване на фирми- изпълнители на държавни поръчки /Програмата “Cost Plus”/. Фирмите открили, че връщането на това оборудване на Правителството в края на периода ги защитава от собствеността върху морално остарели машини след края на Войната.
    Техническият прогрес е засилил необходимостта от бързо преустрояване на производствата. Необходимостта от задоволяването на огромното следвоенно търсене дало допълнителен стимул на лизинга – оборудването, изграждането или преоборудването на производствените предприятия често се извършвало на лизинг /производствен лизинг/. Същевременно лизингът се използвал като начин за придобиване на новопроизведените стоки – както за производствени цели, така и за потребление /потребителски лизинг/.

    Възникнали първите специализирани лизингови компании, т.е. търговски дружества, които се занимават изключително с финансовата услуга „лизинг”. В САЩ през 1952 била създадена American Leasing Corporation /Американската лизингова корпорация/, а в Германия през 1962 – Deutsche Leasing GMBH /Дойче лизинг ГМБХ/. Описаният по-горе бум на производствения лизинг довел до бърз ръст на лизинга на производствено оборудване. Потребителският лизинг не изостанал. Бързо възниквали нови и нови компании насочени към потребителски лизинг. Бързият ръст на индустрията я обособил като такава.
    В Източна Европа, или по-точно в бившия социалистически блок лизингът, като услуга не е бил развит. Нещо повече – наследените наемни и рентни отношения /отпреди социализма/, които са и основата на лизинга са били премахнати. Както видяхме по-горе лизингът е пряко свързан със собствеността. След национализация на средствата за производство /20-те години в СССР и 50-те години за Източна Европа и другите социалистически държави/, голяма част от недвижимите имоти, мините, транспортните средства, земята и горите ... реално не са останали много възможности за развитието на лизинг.

    Нещо повече, дори простите наемни отношения са претърпели крах. Лизинг за потребление въобще не е съществувал. Социалистическата държава чрез различни свои структури е притежавала монопол върху разпределението и преразпределението на по-голямата част от БВП. Там, където официално са съществували наемни отношения, то те са били опосредствани от държавата, субсидирани и лишени от икономическо съдържание – например наем на жилища. Реално не са съществували активи, които да се лизинговат и определено никой не е работил в посока на развитие на лизинговите транзакции.
    Все пак всяка социалистическа държава е имала по едно свое монополно лизингово дружество за всяка държава. Лизингът се е използвал от тях единствено в международната търговия – като форма за финансиране на придобиването на машини и съоръжения /ИТ, производствени линии, машини за енергетиката/ от „западния свят”. В България лизинговото дружество е било „СД Булгарлизинг”. Булгарлизинг е създадено през 1985 като сдружение на различни държавни производствени и търговски обединения, комбинати и предприятия за тяхното последващо обслужване. Приватизацията му след 1989 е забулена в съдебни спорове.
    След „падането на Берлинската стена” отношението към „собствеността” в Източна Европа се промени и оттам възможностите за възстановяване на липсващите наемни отношения и наваксване на пропуснатото от развитието на тази нова-стара индустрия. Реално лизинга в Източна Европа започва своето развитие след 1990 година. В България възникват лизингови дружества в началото на 90-те години, но хиперинфлацията и фалита на 18 банки /част, от които бяха и собственици на нови лизингови дружества/ през 1996-1997 бързо заличава постигнатото. Развитието на българския лизинг започва отново отначало след 1997 година и въвеждането на „валутния борд”. Фиксирането на обменния курс на валутата премахва един от сериозните рискове /за които ще стане дума по-долу/ пред лизингодателите и е основа за бързо развитие на лизинговата индустрия в България.
    Съвременният лизингов пазар по света днес е много по-структуриран, отколкото тези първи стъпки, които разгледахме по-горе. Развитието на правото е дало възможност за тази вече много по-точна класификация на различните услуги – наем, концесия, аренда, лизинг, рент-а-кар и др. Пазарът на наеми се е обособил като самостоятелен такъв силно фокусиран върху наемането, отдаването и управлението на сгради /макар в някои англоговорещи страни често да се използва думата „lease”/. „Наемането” на земя също вече има собствен пазар и там правната форма е „аренда”. „Наемането” пък на мини и добивът и експлоатацията на различни природни ресурси също е силно структурирано и там се използват договори за концесия. Пазарът на рент-а-кар услугите също се е обособил, специализирал и фокусирал върху отдаването на автомобили под наем и тяхното обслужване.
    За „лизинга” е останал основно пазарът на „отдаване под наем” на движими активи от самолети и кораби, през машини и оборудване от всякакъв характер до автомобили с производствено предназначение, а и за лична употреба, както и всякакви стоки за потребление като мебели, бяла и черна техника, ИТ и телефони.
    Естествено границите между различните услуги и пазари, които обслужват различни активи не са абсолютни и често може да се срещнат кръстоски между тях – например лизингови компании, които лизинговат недвижима собственост или рент-а-кар дружества, които лизинговат коли.

    Освен самите лизингови активи днес е важно и кой практикува тази дейност. Лизингът днес се извършва от специализирани лизингови дружества, които често имат сложен процес на лицензиране /в България понастоящем режимът е регистрационен, при съблюдаване на определени изисквания/. Правната рамка на лизинга днес е доста точна и подробна, за разлика от не толкова далечното минало. Много държави по света имат изричен „Закон за лизинга”. Но дори и без изричен закон /в България е така/ лизинговата дейност е точно дефинирана в редица закони, които уреждат финансовата, счетоводната и данъчната рамка.

    Лизингът трайно е влязъл в нашия живот. .... а колко точно „трайно” и в какъв размер ще научите в следващата статия за „Лизинговите пазари”.

    ... а, ако темата ви е станала интересна, продължаваме да я развиваме в статията "История на лизнга" в портала Аддвенчър.за онлайн лизинг.
    Последно редактирано от Tanushev; 01-11-19, 15:21.
Зареждам...
X