Еньо Бончев Продакшън или как се произвежда един от българските символи.
Подбалканският път от София до село Терничане е приятен и лек. А в селото, като че ли всичко се върти около розоварните. След кратък курс бяхме наясно, че са две стара и нова. Новата е голямо съвременно предприятие с модерна технология и организация. Докато старата розоварна, на другия край на селото е максимално запазена в автентичен вид и новостите в нея са само там, където е неизбежно и в интерес на качеството.
Красива къщичка е долепена до розоварната. По двора могат да се видят от старите казани, в които навремето са варили розовото масло. Дори писана каручка с двойни ресори е „паркирана“ близо до къщичката на кучето.
Снимки: Фотограф Венцислав Петров
Веща ръка е пипнала всеки детайл.
Медни казани, пара и специфична миризма, много хора, които без суетене и с отработени движения непрекъснато захранват процеса.
Роза Дамасцена (Казанлъшка роза) е маслодаен сорт, различна познатата ни градинска роза.
Чувалите с розов цвят сякаш са безкрайни и постоянно идват и се разтоварват, да чакат реда си за казаните.
Но целия процес започва на полето, в ранните часове на деня. "Трябва да има роса, за да е добра розата" ми каза жена технолог в розоварната. Иначе цветът ставал лек и нямал необходимите масла. Затова в тези полусветли часове, берачите са вече сред розовите храсти на полето. Виковете и възгласите им огласят ранината и създават ведро настроение и лекота в работата.
Модерната нова розоварна е блестяща, уредена и всичко в нея подчинено на технологията. Дори малките нападали розови цветчета веднага се помитат, за да не развалят точният ред и порядък в технологичния процес.
Тук вече обемите са големи и върволицата от автомобили с розов цвят е безспирна.
Но сякаш за да се подчертае, че стопанинът е един и същ, вниманието към детайла е същото както в старата розоварна - дори на масата в парка пред розоварната е сложено венче от рози, подредено от грижлива ръка.
Снимки: Фотограф Венцислав Петров
Изображенията са заснети с
Pentax K-3 и обективи: SMC DA* 55mm f/1.4 SDM + SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL
За контакт във връзка със снимките(изисква се регистрация):
Венцислав Петров - блог
...
Подбалканският път от София до село Терничане е приятен и лек. А в селото, като че ли всичко се върти около розоварните. След кратък курс бяхме наясно, че са две стара и нова. Новата е голямо съвременно предприятие с модерна технология и организация. Докато старата розоварна, на другия край на селото е максимално запазена в автентичен вид и новостите в нея са само там, където е неизбежно и в интерес на качеството.
Красива къщичка е долепена до розоварната. По двора могат да се видят от старите казани, в които навремето са варили розовото масло. Дори писана каручка с двойни ресори е „паркирана“ близо до къщичката на кучето.
Внимание: Снимките в тази тема са публикувани с размери 1920 пиксела (по-дългата страна). Софтуерът на форумите ще ги форматира според размера, допустим от вашия браузер. Ако желаете да разгледате снимка в нейната пълна разрешителна способност, отворете я индивидуално. (Изисква различни действия в зависимост от браузера ви.) Изображенията са съобразени с възможностите на типичен монитор, който е в състояние да визуализира sRGB цветно пространство (калибриран). Общият размер на снимките е голям и ако вашата интернет връзка не е достатъчно бърза, ще се наложи да изчакате за зареждане на всички изображения.
Снимки: Фотограф Венцислав Петров
Веща ръка е пипнала всеки детайл.
Медни казани, пара и специфична миризма, много хора, които без суетене и с отработени движения непрекъснато захранват процеса.
Роза Дамасцена (Казанлъшка роза) е маслодаен сорт, различна познатата ни градинска роза.
Чувалите с розов цвят сякаш са безкрайни и постоянно идват и се разтоварват, да чакат реда си за казаните.
Но целия процес започва на полето, в ранните часове на деня. "Трябва да има роса, за да е добра розата" ми каза жена технолог в розоварната. Иначе цветът ставал лек и нямал необходимите масла. Затова в тези полусветли часове, берачите са вече сред розовите храсти на полето. Виковете и възгласите им огласят ранината и създават ведро настроение и лекота в работата.
Модерната нова розоварна е блестяща, уредена и всичко в нея подчинено на технологията. Дори малките нападали розови цветчета веднага се помитат, за да не развалят точният ред и порядък в технологичния процес.
Тук вече обемите са големи и върволицата от автомобили с розов цвят е безспирна.
Но сякаш за да се подчертае, че стопанинът е един и същ, вниманието към детайла е същото както в старата розоварна - дори на масата в парка пред розоварната е сложено венче от рози, подредено от грижлива ръка.
Снимки: Фотограф Венцислав Петров
Изображенията са заснети с
Pentax K-3 и обективи: SMC DA* 55mm f/1.4 SDM + SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL
За контакт във връзка със снимките(изисква се регистрация):
Венцислав Петров - блог
...