Един хубав текст, може би познат вече на много от вас, но все пак заслужаващ да бъде поместен 
За жалост, с неизвестен автор.
Ние, които искаме да оцелеем
Онзи, който не се подготви за нощта, няма да бъде готов за зората.
Аз съм сървайвалист!
Иначе казано, човек, който иска да оцелее. А това означава, че съм оптимист. В мен няма ни една клетка песимизъм. Ако думите ми ви звучат странно, то е защото вие все още не разбирате съвременния смисъл на подготовката за оцеляване. Признавам, че често изпитвам затруднения да предам на публиката и медиите оптимизма и надеждата на тази нагласа.
Пожарникарят е пожарникар, не защото е убеден, че всичко ще изгори, а защото вярва, че много може да бъде спасено. Лекарите не вярват в смъртта, а в живота. Човекът, който се подготвя да оцелее, е такъв, не защото смята, че всичко ще бъде унищожено и ние ще загинем, а защото вярва, че животът и свободата могат да бъдат спасени с помощта на добрата воля и усилия. Пожарникарят не пали пожари, лекарят не създава болести и човекът, който мисли за бъдещото си оцеляване, не предизвиква бедствия.
Престъпленията, болестите, войните, революциите, пожарите, наводненията, финансовите колапси и гладът са резултат от природата и човешката същност и за жалост, не е по силите на нито едно същество на земята да ги предотврати.
Всички знаем, че слънцето всеки ден изгрява, за да ни остави отново в мрак вечерта; че топлото лято отстъпва място на мразовитата зима. Съзнаваме, че не можем да попречим на слънцето да залезе, нито на студените ветрове да задухат, но това прави ли ни песимисти? Не мисля! Защо тогава ни обвинявате в песимизъм, когато ние просто се подготвяме да посрещнем събития, които са също толкова част от историята и природата, както залезите и смяната на сезоните?
Друга заблуда е, че ние предричаме световни катастрофи. Напротив, ние сме оптимистичното малцинство, което предрича оцеляването на света. Трудно е да се намери авторитетен историк, икономист, политолог, социолог или военен стратег, който да даде сценарий с поне петдесет процента вероятност светът да избегне мащабната катастрофа, но въпреки това ние смеем да бъдем оптимисти по отношение на бъдещето. Не изпитваме нужда да предричаме вероятността от катастрофа, също както никой не предрича залеза на слънцето в края на деня.
Хората, които критикуват желанието ни да бъдем подготвени, са също като онези, които отказват да гледат календара с надеждата, че това ще ги предпази да остареят с още една година.
„Вие ще се разочаровате, ако няма световен катаклизъм”. Не знам как по-меко да окачествя това нелепо обвинение. Ние имаме близки и любими хора, които не искаме да загинат, имаме домове, които не искаме да бъдат разрушени. Не сме глупаци, които си мислят, че за тях световният катаклизъм ще бъде забавление или че те по изключение ще бъдат подминати от опасностите, загубите, глада, раните, студа, отчаянието или смъртта.
Ние отделяме много време и средства, за да подобрим шансовете си за оцеляване и възстановяване след бедствието, но ще бъдем щастливи, ако някой ден се уверим, че усилията ни са били напразни. И не, няма да бъдем разочаровани, ако не се случи бедствие, от което да оцеляваме, както Червеният кръст няма да се разочарова, ако вече никога няма наводнения и бури, или както застраховалият дома си няма да се разочарова, ако къщата му не изгори.
Може да се каже, че просто предпочитаме приятната (но малко вероятна) изненада, че са грешали, пред смъртоносното (но много вероятно) грубо осъзнаване на останалите, че те са грешали.
Разбирате ли: ние не можем да изгубим, защото подготовката ни да оцелеем ще бъде ценна, независимо какво ни готви бъдещето. Настъпи ли криза, онези, които не са готови да се обърнат един към друг, ще се обърнат един срещу друг.
Жалко е, че толкова много хора ни считат за заплаха и гледат на нас с подозрение и даже враждебност. Тази нагласа е нелогична и се корени в собственото чувство на хората за страх и вина. Подсъзнателно те ни мразят, задето им напомняме колко крехък и неустойчив е начинът ни на живот. Нека погледнем нещата такива, каквито са. НАЙ-ОПАСНИТЕ ХОРА В АМЕРИКА ДНЕС СА ТЕЗИ, КОИТО НЕ ПОЛАГАТ НИКАКВИ УСИЛИЯ ЗА СВОЯТА ПОДГОТОВКА. Всеки, който не се е подготвил да оцелее, когато няма да може да си доставя храна, вода, гориво и други, необходими за задоволяване на насъщните му нужди, представлява смъртна опасност за съседа си.
Какво ще направи той, когато семейството му умира от студ, глад, жажда и болести? Ще помоли съседа за помощ. Но ако онзи няма допълнително гориво, храна, вода и лекарства, които да му даде, дали просто ще се върне, за да умре заедно с жена си и децата си? Как мислите? Ние, които си подготвяме храна и други запаси, правим услуга на обществото, защото каквото купим, веднага се заменя с ново по рафтовете на магазините и ще бъде там, когато настъпи криза. Ние няма да мародерстваме и да убиваме за храна. Ние няма да тежим на медицинските служби и да се борим с полицията. Ние няма да имаме нужда да се обръщаме срещу никого, а напротив, дори ще можем да помогнем на някои от вас.
Подготовката за оцеляване трябва да се разглежда като обществена отговорност, дълг на всеки човек пред семейството, общността и народа му. Онзи, който не го прави, е просто беден и безотговорен гражданин.
Истината е, че ние сме хора оптимисти, които разчитат само на себе си и знаем, че е наложително да се подготвим за най-лошите възможни събития, като в същото време се надяваме, че те никога няма да се случат. Усилията ни са ценност за обществото и света и трябва да се гордеем с тях.
Автор: неизвестен
...
За жалост, с неизвестен автор.Ние, които искаме да оцелеем
Онзи, който не се подготви за нощта, няма да бъде готов за зората.
Аз съм сървайвалист!
Иначе казано, човек, който иска да оцелее. А това означава, че съм оптимист. В мен няма ни една клетка песимизъм. Ако думите ми ви звучат странно, то е защото вие все още не разбирате съвременния смисъл на подготовката за оцеляване. Признавам, че често изпитвам затруднения да предам на публиката и медиите оптимизма и надеждата на тази нагласа.
Пожарникарят е пожарникар, не защото е убеден, че всичко ще изгори, а защото вярва, че много може да бъде спасено. Лекарите не вярват в смъртта, а в живота. Човекът, който се подготвя да оцелее, е такъв, не защото смята, че всичко ще бъде унищожено и ние ще загинем, а защото вярва, че животът и свободата могат да бъдат спасени с помощта на добрата воля и усилия. Пожарникарят не пали пожари, лекарят не създава болести и човекът, който мисли за бъдещото си оцеляване, не предизвиква бедствия.
Престъпленията, болестите, войните, революциите, пожарите, наводненията, финансовите колапси и гладът са резултат от природата и човешката същност и за жалост, не е по силите на нито едно същество на земята да ги предотврати.
Всички знаем, че слънцето всеки ден изгрява, за да ни остави отново в мрак вечерта; че топлото лято отстъпва място на мразовитата зима. Съзнаваме, че не можем да попречим на слънцето да залезе, нито на студените ветрове да задухат, но това прави ли ни песимисти? Не мисля! Защо тогава ни обвинявате в песимизъм, когато ние просто се подготвяме да посрещнем събития, които са също толкова част от историята и природата, както залезите и смяната на сезоните?
Друга заблуда е, че ние предричаме световни катастрофи. Напротив, ние сме оптимистичното малцинство, което предрича оцеляването на света. Трудно е да се намери авторитетен историк, икономист, политолог, социолог или военен стратег, който да даде сценарий с поне петдесет процента вероятност светът да избегне мащабната катастрофа, но въпреки това ние смеем да бъдем оптимисти по отношение на бъдещето. Не изпитваме нужда да предричаме вероятността от катастрофа, също както никой не предрича залеза на слънцето в края на деня.
Хората, които критикуват желанието ни да бъдем подготвени, са също като онези, които отказват да гледат календара с надеждата, че това ще ги предпази да остареят с още една година.
„Вие ще се разочаровате, ако няма световен катаклизъм”. Не знам как по-меко да окачествя това нелепо обвинение. Ние имаме близки и любими хора, които не искаме да загинат, имаме домове, които не искаме да бъдат разрушени. Не сме глупаци, които си мислят, че за тях световният катаклизъм ще бъде забавление или че те по изключение ще бъдат подминати от опасностите, загубите, глада, раните, студа, отчаянието или смъртта.
Ние отделяме много време и средства, за да подобрим шансовете си за оцеляване и възстановяване след бедствието, но ще бъдем щастливи, ако някой ден се уверим, че усилията ни са били напразни. И не, няма да бъдем разочаровани, ако не се случи бедствие, от което да оцеляваме, както Червеният кръст няма да се разочарова, ако вече никога няма наводнения и бури, или както застраховалият дома си няма да се разочарова, ако къщата му не изгори.
Може да се каже, че просто предпочитаме приятната (но малко вероятна) изненада, че са грешали, пред смъртоносното (но много вероятно) грубо осъзнаване на останалите, че те са грешали.
Разбирате ли: ние не можем да изгубим, защото подготовката ни да оцелеем ще бъде ценна, независимо какво ни готви бъдещето. Настъпи ли криза, онези, които не са готови да се обърнат един към друг, ще се обърнат един срещу друг.
Жалко е, че толкова много хора ни считат за заплаха и гледат на нас с подозрение и даже враждебност. Тази нагласа е нелогична и се корени в собственото чувство на хората за страх и вина. Подсъзнателно те ни мразят, задето им напомняме колко крехък и неустойчив е начинът ни на живот. Нека погледнем нещата такива, каквито са. НАЙ-ОПАСНИТЕ ХОРА В АМЕРИКА ДНЕС СА ТЕЗИ, КОИТО НЕ ПОЛАГАТ НИКАКВИ УСИЛИЯ ЗА СВОЯТА ПОДГОТОВКА. Всеки, който не се е подготвил да оцелее, когато няма да може да си доставя храна, вода, гориво и други, необходими за задоволяване на насъщните му нужди, представлява смъртна опасност за съседа си.
Какво ще направи той, когато семейството му умира от студ, глад, жажда и болести? Ще помоли съседа за помощ. Но ако онзи няма допълнително гориво, храна, вода и лекарства, които да му даде, дали просто ще се върне, за да умре заедно с жена си и децата си? Как мислите? Ние, които си подготвяме храна и други запаси, правим услуга на обществото, защото каквото купим, веднага се заменя с ново по рафтовете на магазините и ще бъде там, когато настъпи криза. Ние няма да мародерстваме и да убиваме за храна. Ние няма да тежим на медицинските служби и да се борим с полицията. Ние няма да имаме нужда да се обръщаме срещу никого, а напротив, дори ще можем да помогнем на някои от вас.
Подготовката за оцеляване трябва да се разглежда като обществена отговорност, дълг на всеки човек пред семейството, общността и народа му. Онзи, който не го прави, е просто беден и безотговорен гражданин.
Истината е, че ние сме хора оптимисти, които разчитат само на себе си и знаем, че е наложително да се подготвим за най-лошите възможни събития, като в същото време се надяваме, че те никога няма да се случат. Усилията ни са ценност за обществото и света и трябва да се гордеем с тях.
Автор: неизвестен
...