Има няколко т.нар. универсални атрибути, без които в планината и гората никой не може. Такива са връхните дрехи, обувките и не на последно място раницата.
Малка или голяма, специализирана или за общо ползване, ярка на цвят или с камуфлажен десен, скъпа или евтина, никой пешеходен излет на открито не минава без нея. И тъй като напоследък се появиха различни изделия тип чанти или псевдораници с една презрамка, нека още в началото уточним нещо. Тук ще говорим за истински раници, които по дефиниция са изделия с две презрамки( минимум), конструирани да се носят на гръб на двете рамене и с основна цел да пренасят багаж. Както и останалите планинарски изделия, така и раницата е минала през много метаморфози докато стигнем до днешното море от модели и тясно специализирани изделия – за туризъм, за алпинизъм, за ски и сноуборд, байкърски раници, тактически раници и кой знае още какви неща.
По надолу ще се опитам да внеса малко яснота и да създам някакъв ред в дебрите на видовете и типове раници, но сега нека поговорим за съставните части и строежа на раниците.
Първо, материала. В момента доминант при изработката на съвременните раници е Cordura в различните си варианти( 500 до 1000 Den), често комбинирана с пластове от еластомери, а при топ изделията подсилвана и с кевлар и други „космически“материали. Друг разпространен материал, комбиниран с Cordura са различни RipStop тъкани. Много от водещите производители, особено при топ моделите си с цел по–добри показатели като здравина и тегло, ползват и собствени разработки материи вместо Cordura, като например Deuter-Duratex и Micro Rip Pro 6.6 в раниците на Deuter или bluesign® в раниците на VauDe. Важно е да отбележим, независимо от модерните и качествени материали, ползвани при направата, в масовия клас 100% водонепроницаеми раници няма, затова ползвайте винаги допълнителния калъф за дъжд, а още по-добре, всичко вътре в раницата слагайте в допълнителни найлонови пликове.
При някои топ модели на реномирани производители се ползват технологии за лепени шевове, влагоустойчиви ципове и специални промазки, които правят раницата наистина водоустойчива, но при покупка специално проверявайте за това. Обикновено тези технологии увеличават и цената. И така,връщайки се на строежа най-важната част на всяка раница, пряко отговорна за комфортното и ползване е носещата система. Самата носеща система има няколко съставни части – носещ скелет, външен гръб, презрамки, кръстен колан. Допълнителни елементи от строежа на раницата са и регулатори, ленти и катарами, допълнителни джобове, ципове.
Носещия скелет придава твърдостта на гърба на раницата и е основа на нейната ергономичност и товароносимост. По вид носещите скелети могат да бъдат външни и вътрешни. Външните са например добре познатите ни самари. Това по същество е метална рамка с презрамки, за която се закача останала част на раницата.
Мил спомен за такъв тип изделие е първата ми сериозна раница, ярко зелен „самар“ българско производство, който поради неудачната си конструкция направи рани на раменете ми още при първия поход в Рила и се наложи да бъде преправян. Но тогава това беше върхът на соц индустрията за планина заедно с новопоявилите се обувки Дахщайнки и аз го разнасях на гърба си къде от упорство, къде от „гъзария“, още доста години. И сега подобни раници се произвеждат и ползват основно за пренос на големи и тежки товари. Дори има фирми, специализирани в проектирането и производството само на металните конструкции с презрамките, които заради качеството си се продават на завидно високи цени и всеки сам дооборудва раницата по свой вкус. От друга старана доста производители използват олекотен и опростен външен скелет при доста съвременни модели. най-често това са два метални елемента с подходяща извивка, които минават по външната страна на гърба на раницата и осигуряват неговата твърдост и ергономична извивка.
Като недостатък на външния „самар“ може да се посочат обема, който заема такъв тип раница, теглото на самия самар и по-ограничената свобода на движение на ръцете. Предимство е по-добрата циркулация на въздух между раницата и гърба на носещия, но затова подробно по-долу. В момента масов стандарт са раниците с вътрешни носещи скелети, наричани понякога и „ортопедичен гръб“. Те са поставени в нарочни джобове от вътрешната страна на гърба на раницата и осигуряват неговата твърдост и ергономичност.
Изработени са от метал или пластмаса, а понякога и комбинация от двата вида материал. При някои модели те се вадят и могат допълнително да бъдат огъвани по формата на гърба на ползвателя на раницата, при други са фиксирани в плътно зашити пространства. Стремежа винаги е тези елементи да са максимално ергономични и да не натоварват по никакъв начин допълнително гърба или да създават неудобство при носене. В най-общия и опростен случай ролята на носещ скелет играят две тесни ленти от метал или пластмаса, огънати по формата на човешки гръб и пъхнати в два успоредни джоба от вътрешната страна на гърба на раницата. При сериозните модели на големи производители в носещия скелет влизат още куп елементи, като допълнителни тънки плочи и прочие, които наистина изграждат максимално ергономична и здрава основа, върху която се крепи цялата конструкция на раницата.
Външния гръб на раницата е тази нейна повърхност, която влиза в пряк контакт с гърба на носещия. Тук има няколко съвременни вариации, но при всички се търсят две основни качества. От една страна максимален комфорт и ергономичност и от друга вентилация, за да се предотврати потенето. Златно сечене между двете няма, защото удобен е плътно прилепналия гръб, а той от своя страна изолира и топли, затова производителите се насочват към едно от двете масови в момента решения. Или гърбът е направен от порест и „дишащ“ материал
или пък е т.нар. „вентилиран гръб“ от мрежеста материя, който от своя стара не опира плътно в основната част на раницата и остава около сантиметър празно пространство за проветряване и циркулация на въздух.
От собствен опит мога да споделя, че никоя от двете системи не е на 100% ефективна и изпотяването винаги е налице, но определено добре изработения външен гръб трябва да е максимално ергономичен и поне отчасти да гарантира някаква въздушна циркулация между тялото на ползващия раницата и нейния основен обем.
Презрамките и кръстния колан са другите основни носещи елементи, който са и основни „виновници“ заедно с външния гръб за комфорта на ползване на една раница. Колана трябва плътно да приляга около кръста и да е изработен от здрава материя, която да не позволява деформация.
Особено при топ моделите на експедиционните раници( за тях виg по долу) се обръща специално внимание на колана и неговото закрепване към самата раница. Вариантите са различни при различните производители, като общо казано целта освен максимална ергономичност чрез регулиране и на височината и другите параметри на закрепване е и здравината на цялостната конструкция. Често при евтините изделия колана е от плат с пълнеж тип дунапрен и всъщност, освен че имитира някаква полза, може и директно да навреди, ако се разчита на него. Хубавият колан и добре пристегнат има основна роля да освободи част от натиска върху раменете и горната част на тялото и да го пренесе надолу, към таза и бедрата. По този начин се избягва прекомерния натиск върху раменните презрамки и риска от притискане на подмишничните кръвоносни съдове и дихателните органи, който може да доведе до сериозни затруднения и дори контузии при по-продължителни преходи. Самите презрамки обикновено са широки и направени от полутвърда материя, като основен носещ елемент е текстилната лента, свързваща от край до край горната и долната част на раницата, а останалите материи са пришити под нея и са в директен досег с раменете и отговарят за равномерното разпределение на тежестта и комфорта.
Често, в зоната на гърдите презрамките могат да бъдат свързвани с т.нар. Гръден колан, който ги фиксира още по-сигурно и усилва ефекта на ергономичност и удобство на ползване.
По самите презрамки често има допълнителни уши за закачане на дребни предмети. Презрамките се регулират по два начина едновременно. От една страна това е скъсяването и удължаването ми посредством катарамите на носещата лента в долната част,
а от друга страна това са допълнителните ленти и катарами над раменете, които свързват презрамките с горната част на гърба и регулират разстоянието между тях и самата раница.
Всички съвременни раници с по-голям обем имат и система за промяна на разстоянието между долната и горната част на захващане на презрамките за самата раница – т.нар. Варио гръб. Негова основна цел е да скъсява или увеличава това разстояние и по този начин да прави раницата максимално удобна за ползване от различни на ръст хора. При различните производители конструкцията на този Варио гръб е различна. При някои той е три точков, като горната част на презрамките се събират в една тясна зона, която е подсилена и има нужните приспособления за преместването и нагоре или надолу по гърба на раницата и съответно регулиране на дължината на презрамките.
При други се ползва четири точкова система, когато презрамките отгоре са по-раздалечени и се прикачат към по-широка пластина, която от своя страна се движи нагоре-надолу по гърба на раницата. Други ползват патентована комбинация от зъби и вдлъбнатини, която позволява и вариране нагоре -надолу и навън-навътре.
Всеки производител има уникална и специално разработена система( или по често няколко) обединяваща презрамките, колана и гръб в цялостно решение. При Deuter най-масово ползваната от няколкото произвеждани от тях носи името Aircontact, при Karrimore e SA2 backsystem, а други, като VauDe имат различни системи за алпийските - Anatomic-Alpin и туристическите - Aeroflex Easy Adjust Suspension System раници и не ги смесват в различните си продуктови линии. Важно е да се знае, че всички предлагат тясно специализирани системи в зависимост от обема и предназначението на раницата и дори производители на тактически изделия като Tasmanian Tiger имат цели 3 актуални системи. Няма да се спирам в тънки детайли, защото темата е необятна, производителите предлагат хиляди различни решения и възможности за гърба, а и джоба на всеки. Като връх на специализацията и удобството при някои производители е възможността да се извади меката част на гърба и да се ползва като подложка за сядане. Почти при всяка съвременна раница в гърба е предвидено място и за хидратираща система, т.нар. Camel back.
Това е мек резервоар, от който чрез гъвкава тръбичка може да се пие вода в движение, а при нужда този резервоар се изважда и пълни или почиства лесно. И тук производителите ползват индивидуални решения и точното място или обема на този резервоар са различни не само за всяка фирма, но и за отделните модели.
Отдавна на пазара има и специално създадени дамски и детски раници. Важно е да отбележим и предлагането на различни размери раници, както при дрехите и основен фактор за тази специализация по пол, ръст,дължина на гърба, гръдна обиколка, талия и тегло е точно възможността за фино нагласяне не презрамките, колана и гърба като цялостна и работеща заедно система, максимално прецизирана за нуждите на отделния уникален индивид.
Много от топ производителите имат собствени таблици, по които може да направите избор за размера на харесаната раница, S, M, L, XL и т.н., който да е максимално точно подбран с оглед на вашата физика. Обикновено водещ белег при този избор е дължината на гърба, която се мери от седмия прешлен до кръстния прешлен и след това съобразено с тази дължина се уточняват и другите критерии.
Различните регулатори, ленти и катарами, разположени по външната част на раницата служат от една страна за прикачане и пристягане на допълнителен товар и инвентар, а от друга и за пристягане и оптимизиране и на самия товар на раницата.
И говорейки за пристягането, особено важно е затварянето на раницата. При съвременните изделия това става с вътрешен капак тип чувал, който се пристяга с връзка със стопер.
Над него по подобен начин се пристяга и борда на самата раница и така стегната горна част се покрива с капака. Говорейки за капака, освен че често той изцяло е прикрепен с ленти и катарами към основното тяло на раницата,
понякога има опцията да бъде свален и сам той ползван като малка раничка. Тялото на раницата винаги има и усилено ухо от здрава лента, пришито на горната част на гърба, на което раницата може да бъде окачена за да виси някъде( вижда се в долния ляв ъгъл на следващата снимка).
На някои модели отвън има по едно и дори две специални уши за пикел с пристягащи ленти по-нагоре.
При специализираните ски раници има специални ленти и определено място за носене на ските или борда( отстрани при ските и отзад при борда), а на някои модели и отделна варио ситема за прикрепяне на каска( това последното често е и при алпийските, а напоследък и при байкърските раници). Тясно специализираните катерачни раници са често подчинени изцяло на идеята за транспортиране и организиране на катерачния инвентара, като има цели системи за окачане на „джаджите“ и отделен джоб или нарочна система със специфична форма за пренасяне на въжето. Често отстрани раниците имат по една двойка ленти с катарами, които от една страна могат да намалят обема на самата раница, когато не се ползва пълна, а от друга страна са супер практични за прикрепяне на плоски предмети, щеки или навито на руло яке. Различните фирми по-различен начин използват и разполагат различните регулатори, катарами и пристягащи ленти и темата за специализацията на външните системи за окачване също е огромна, тъй като всеки производител разработва собствени решения за всяка от топ групите ползватели и само беглото изброяване на възможностите далеч би надхвърлило обема на цялата статия.
Джобовете също са белег за специализацията на дадено изделия. Всички имат външен джоб на капака, някои и вътрешен. Туристическите модели имат често странични такива с цел допълнителен обем, при алпийските те отпадат с цел място за външно прикачане на екипировка. Повечето съвременни раници имат и един много специфичен малък джоб или на дъното отдолу, или най-отгоре, в който се крие покривалото за дъжд, с което раницата се“облича“ при нужда. И говорейки за джобове и допълнително място, всички съвременни раници с обем над 40-45 литра реално са разделени на две големи вътрешни отделни отделения с различен достъп. Отдолу е „склада за дрехи“с цип, отварящ се назад,
а над него е по-голямото отделение, до което достъпа е по класическия начин отгоре. Те са свързани с подвижно дъно с цип или с пристягащо въженце, което може да бъде отворено и двете отделения да стана едно с цел пренос на по-големи по обем товари. Основна цел на това деление е да се оптимизира достъпа и да не се налага ако искаме да извадим нещо отдолу всеки път да вадим всичко и отгоре. При големите Експедиционни раници има задължително и опции за странично или предно допълнително отваряне и достъп.
На няколко места споменавам и циповете. При покупка обръщайте внимание и на тях. Реномираните производители залагат на качествени ципове от известни марки, като например YKK, които няма да ви подведат и оставят с незатваряща се част от раницата по средата на Типиците в Пирин. Стигнах и до най-обширната и сложна тема, а именно класификацията на раниците.
Тук възможните критерии са няколко и това налага да разгледаме нещата от различен ъгъл. Първо, раниците се поделят на групи по своя обем. Той се мери в литри, т.е. колко литра е вътрешния обем на конкретната раница. Понякога обаче това не е една цифра, а например 60+10 или 80+15. Това значи, че основния обем е 60 или 80 литра, но ако в горната част бъде натъпкано нещо допълнително и чувалчето, което затваря обема, бъде изпълнено над горния ръб на раницата и покрито с капака, който позволява това и по този начин се добавят допълнителни 10 или 15 литра към обема.При някои модели този допълнителен обем е всъщност обема на страничните им джобове.
По надолу ще говорим и за тактическите раници, които благодарение на една хитроумна армейска система могат да добавят до 50% допълнителен обем чрез външни прикачваеми джобове.
Най-общо казано, по отношение на обема раниците се делят на три групи – Експедиционни или транспортни, технически и еднодневни.
Експедиционните раници( първата на снимката по горе) са най-големи по обем от 60-70 до 100 и дори повече литри. Основното им предназначение е да позволяват преноса на максимален обем и тегло багаж. И затова имат и специфична конструкция с особен фокус върху носещата система. Често тук конструктивна особеност е външния самар. Ползват се за пренос на багаж до базовия лагер или при изграждането на бивак например. При по-високите по конструкция раници, обикновено с обем около и над 100 литра, когато горния край на раницата стърчи високо над главата на носещия, в гърба на раницата има предвидена вдлъбнатина, която да позволи човек да изправи глава и да се огледа, без тила или врата му да опира в раницата. Теглото на празните раници в този клас варира до 3 килограма.
Техническите раници ( средната на снимката) са средни по обем и той е от около 35-40 до 60-70 литра. Реално те са най разпространената група. Това са тези изделия, които използваме за преходи между хижите или когато не се налага да пренасяме голям обем багаж. Те са максимално комфортни, често и доста специализирани за различните дейности на открито. Имат леко крушовидна форма с по-издута долна част и по-тесни нагоре, за да могат да концентрират максимална често от теглото максимално близо до центъра на тежестта на тялото. Но някои производители, като VauDe например, ползват обратния модел и раницата е по-тясна долу и по широка нагоре. При тази група носещия скелет по правило е вътрешен. Бидейки топ изделия, търсеното тук минимално тегло често е под килограм и никога не надхвърля 2. Но имайте в предвид, най-леките раници не са най-добрите, защото здравата и ергономична носеща конструкция тежи.
Еднодневните раници ( дясната на снимката) с обем до 40 литра са предназначени за кратки излети и преходи. При тях конструкцията е най-опростена, тъй като реално при ползването им има и на-малко натоварване, пък и се предполага, че ще се ползват в рамките на деня и не се налага пренос на никакъв специфичен инвентар и екипировка. Често нямат специфична носеща система, а само полутвърд гръб с анатомични елементи.
Често нямат гръден колан, а понякога липсва и кръстния колан, особено при по-малките обеми( под 20 литра). Екстрите като джобове и ленти и катарами за пристягане са силно редуцирани при по евтините и/или малки изделия.
Ако погледнем от друг ъгъл, раниците могат да бъдат класифицирани и по тяхната специализация. Най-схематичното деление по този критерии ги разделя на три групи - Туристически, Алпийски и тясно профилирани и Тактически.
Туристическите раници са тези, които масовия турист ползва в своите преходи в ниската и висока планина. Те покриват общите изисквания за ергономичности качество. Често имат допълнителни външни джобове вместо място за прикачване на екипировка. Това е най-масовия клас, присъстват във всички каталози на всички производители в огромно разнообразие от модели.
Алпийските и тясно профилираните раници са топ-моделите в каталозите на всички производители и обикновено са и най-скъпите. С огромен набор от възможности за външно прикачане на екипировка и оборудване, произведени от най-качествените и модерни материали, този тип раници отговарят на нуждите на съвременните алпинисти, сноубордисти, екстремни скиори и всякакъв тип планински професионалисти. Както беше споменато и по горе, и при конструкцията на гърба, и при катарамите и системите за външно окачване на багаж тук е налице най-тясната специализация и най-голямото разнообразие, фокусирано и насочено към тесни групи ползватели. Това което днес е новост при тях, след време навлиза и при масовото производство на туристическите раници.
Тактическите раници, първоначално създадени за бойното поле, днес вече са лесно достъпни и са реален избор за всеки, който иска да остане незабелязан сред природата, а и в града.
При тях масово се ползва MOLLE системата от пришити ленти с уши, позволяваща почти неограничени възможности и комбинации за закачане на външни джобове и различен инвентар,
чиято удобството и практичността са доказани в много трудните условия на съвременните въоръжени конфликти. Още от времената, когато първите военни раници са влезли в употреба, основен белег за качество при тактическите изделия е здравината, но в нашето съвремие към нея се добавят всички гореизборени хитроумни системи за комфорт и ергономичност, които правят живота на войника малко по-лесен. Както споменах, ловците, еърсофт играчите, а вече и някои туристи, предпочитат този тип практични и ненатрапващи се изделия, които се отличават и с камуфлажния си десен.
Обширна тема е и избора на раница. Първия въпрос е винаги – за какво ще се ползва. Еднодневни излети до Черни връх или зимни траверси в Пирин? За каране на ски извън пистите или фотолов в Берковския балкан? За катерене на Лакатник или преход с три бивака на открито в Троянския дял на Стара Планина? Преди още да влезете в магазина, трябва да имате готов отговор, защото известна възможност за варианта „една раница-няколко цели“ винаги има, но той още по своята същност е компромисен. Тук въпроса е дали този компромис е приемлив за вас. Но не влизайте и не започвайте да ровите с идеята да харесате нещо на място. Преди това се обърнете към себе си и ясно си дайте сметка какъв обем и с какво тегло багаж може да носите. Няма смисъл да купувате скъпа експедиционна раница, която да разнасяте винаги полупразна. За здрав човек 10-15 до 17 килограма са нормални за целодневни преходи, а добре тренираните индивиди като изключение могат да носят и 20-22 и повече, но в общия случай всичко над 15-17 килограма е твърде тежко и е трудно и е прекалено уморително да се прави многодневен преход с такъв товар. Естествено, това зависи и от физическото състояние и тренираността на всеки, различно е и за мъжете и жените, така че тази особеност също трябва да се прецени. Тук му е мястото да отбележа, че и качествената алпийска или тактическа раница ще върши чудесна работа при туристическите преходи, но фактора цена също е важен. Ако може да си позволите върхова и специализирана технология, която няма да ползвате на 100%, защо не. След като сте прецизирали какво точно ви е нужно, идва момента за физическия избор. Моя съвет е да поставяте на първо място удобството и ергономичността на раницата.
На места като Стената например ще получите пълна и професионална консултация за групата изделия която ви интересува и ще може да пробвате различни модели, съобразени точно с вашата физика. На подобно място ще ви позволят да натъпкате якето или спален чувал и нещо тежко в раницата, за да напълните обема, директно да я сложите на гърба си и да придобиете представа за нейната ергономичност и удобство, пречупени през особеностите на вашето тяло. Избора на раница и нейното тестване са пряко и неразривно свързани и магазините, където не позволяват да пробвате и нарамите харесалия ви модел на гърба не са точното място за пазаруване. Дори когато взимате от интернет магазин, най-добре поръчайте нещо, което сте видели при приятел или другаде и сте успели да премерите и пипнете. И така, пълната раница е в ръцете ви и идва момента за пръв път да я метнете на гърба. След като я сложите първата грижа е притягането на кръстния колан и попадането му на правилното място, а именно точно над ябълките на бедрата.
По този начин той ще изпълни своята функция да насочи част от теглото към таза и бедрата най-добре. След това притегнете долните ремъци на презрамките на нужната ви дължина.
Регулирайте и горните ремъци, от които зависи разстоянието между раменете ви и гърба на раницата, като тук не трябва да прекалявате със стягането.
Нужно е тези ремъци да са добре опънати, а не натегнати и да дърпат раницата към врата ви или тялото ви назад. Следващата стъпка е да пристегнете допълнителните ремъци за регулиране на фиксиране на раницата към колана
и накрая да пристегнете добре гръдния колан.
Когато сте изпълнили всичко това, свалете раницата и проверете още веднъж дали всички ленти и презрамки са симетрични, вижте дали това е точно вашия размер и място на презрамките на фиксираната подвижна система и отново сложете раницата. Ако тя приляга плътно към гърба ви, ако я чувствате комфортна и удобна, ако не се клати като се въртите настрани или се навеждате напред, вероятно това е вашия модел и размер. И ако сте я харесали като „екстри“, функционалност и цена, избора и покупката са лесни. Във всеки сериозен магазин могат да направят подмяна, затова като се приберете вкъщи, не късайте етикетите, а напълнете реално раницата с вещите ви за планина или поход, придайте и обема и теглото, с които ще я ползвате и отново направете процедурата с пристягането. Разходете се за кратко навън, правете резки движения, изкатерете няколко етажа нагоре и надолу по стълбите и почуствайте максимално раницата на гърба си. Ако трябва, сложете и яке, за да сте максимално реалистични в теста. Ако нещо ви убива или раницата не седи добре и въпреки прецизното фиксиране се движи неправилно спрямо тялото ви, най-добре веднага я сменете за друг размер или модел. Не поемайте рискове, натъртения гръб, преуморен кръст или схванати рамене може да се окажат сериозен проблем при който и да е преход, особено по-дългите.При избора отчитайте и качеството на използваните материали и изработка, винаги е по–добре да купувате нова раница през 5, а не през 3 години например.
За комфорта ви по време на ползване е важна и подредбата на раницата. Тук всичко зависи от това къде и как отивате и с какъв багаж, но общото правило казва подредбата да почне от най-обемистия предмет и обикновено това е палатка или спален чувал. Той се слага първи, като идеята е максимално плътно да изпълни обема на раницата в долната и част. Или пък дори с натиск да се побере плътно в долното отделение с отделен достъп. Над този предмет слагаме по-тежките и обемни неща, като уплътняваме всички празни пространства с дрехи и дребни предмети. Вътре в раницата не трябва да има празни обеми. Ако след напълването остават такива, най-добре извадете всичко, ако може намалете обема на раницата с компресионните ленти отстрани и подредете отново. Празни пространства не трябва да остават, защото те деформират и изкривяват обема на раницата и създават несиметричен натиск върху носещата система.
При добре подредената раница центъра на тежестта е максимално ниско и се доближава оптимално до центъра на тежестта на човешкото тяло, който реално е в областта малко над таза. В допълнителните джобове слагаме предметите, които ще ни трябват често по време на дневния преход – шише вода, дъждобран, карта и прочие. Колкото и да е изкушаващо, външните възможности за окачване на предмети трябва да се ползват само по предназначение, а не да кичим раницата с канчета, брадви и ножове по всяка възможна катарама. Първо, теглото им изкривява центъра на тежестта на раницата и второ, лесно се закачат във високия клек и по клоните на дървета до пътеката. За естетическата страна на подобно окачване няма и да коментирам.
Накрая ето един лесен тест да проверите дали подредбата на раницата е оптимална и теглото е добре разпределено. Сложете подготвената за път раница на ръба на маса, така че всъщност само твърдия долен край на кръстния колан да се опира на повърхността на плота на масата. Този елемент от строежа на раницата всъщност е основния носещ такъв и най-близо до центъра на тежестта на тялото, така че трябва и центъра на тежестта на раницата да е максимално близо до него. Ако раницата седи права почти сама и се налага само леко да я придържате, нещата са добре и центъра на тежестта на натъпкания багаж е правилно разпределен.
Но ако раницата се накланя силно и се налага да приложите сила, за да я удържате да не падне, значи центъра на тежестта е изместен нагоре или встрани, раницата ще тежи доста на раменете ви, колана няма да поема основната маса и да я насочва към таза и бедрата и подреждането трябва да започне отначало.
Това е най-общо за раницата, нейната конструкция, класификация и правилен избор.
За контакт с автора на темата или въпроси по статията (изисква се регистрация):
Личен блог на Злати Златев
...
Прикачени файлове