„Нощни разговори край огнището“ от китайския мислител Уан Юнбин: първи превод в Европа и на Запад — на български език
Източна мъдрост, органично израстваща от конфуцианската етика е в сърцевината на „Нощни разговори край огнището“ (ИК „Изток-Запад“) на Уан Юнбин. Изданието е в превод от старокитайски и излиза за първи път в Стария континент.
В китайската литература има три книги, обединени под общото название „трите чудни книги на житейската мъдрост“. Една от тях е „Нощни разговори край огнището“, писана от Уан Юнбин през епохата Цин (1644–1911). Заглавието на втората е „Разговори за корените“, позната на българския читател като „Корените на мъдростта“, и е дело на Хун Дзъчън от династия Мин (1368–1644). Третата „чудна книга на житейската мъдрост“ е „Съкровени записки край прозорчето“, създадена също по време на династията Мин от Чън Дзижу. Всяка от тези книги е писана в жанра „миниатюри от чисти слова“, познати в западната литература като сентенции, фрагменти, мъдри фрази, крилати думи и т.н. „Нощните разговори“ традиционния ценностен подход на китаеца към философията на живота и нейното живо приложение в него. В основата на тази философия лежи конфуцианският хуманизъм, който по думите на забележителния китайски народовед и писател Лин Ютан „изключва от себе си и физиката и метафизиката, и се съсредоточава върху ценностите на междучовешкото общуване“. Конфуцианството разделя знанието на същностно и странично и познаването на фактите от света е за китайския хуманизъм странично знание, а същностното знание е само това, което засяга света на човешкото поведение и отношенията между хората. В този смисъл това, което на европейския читател на Уан Юнбин може да се стори морализаторство, е за китаеца практическа житейска мъдрост.
Точно тук се крие разликата между „крилатите изречения“ в западните антологии и китайските „миниатюри от чисти слова“ — първите са мигновени проблясъци на озарения от прозрение ум, но те могат да бъдат и просто остроумия, игри с думи, искри на ума, но не и на мъдростта. В китайските афоризми възвишеното винаги има превес над увлекателното и самите „игри на йероглифи“ служат на някаква духовна ценност, а не на желанието за игра. Важен аспект на китайските миниатюри от чисти слова е вниманието към „дребните неща“, характерно въобще за източната култура, литература и особено за поезията. Неслучайно между този жанр миниатюри и класическата китайска поезия има дълбоки синтактични и структурни сходства, които в някакъв смисъл дори правят миниатюрите „оразмерена поезия в проза“.
Още с появата си в средата на ХІХ век произведението се радва на голям успех; тя е любима книга на мнозина и до днес в Китай — само през последните десет години „Нощните разговори“ имат повече от тридесет издания в Китай. Може би това се дължи на факта, че книгата в немалка степен отразява духовния гръбнак традиционен Китай и отчасти разкрива първопричините за това, което прави Китай същинския Китай.
„Нощни разговори край огнището“ е в превод от старокитайски, дело на китаиста Петко Хинов, който е също автор на встъпителната студия, съдържаща проучване върху изворите на книгата и събран от редки източници животопис на автора Уан Юнбин, както и на коментарите към миниатюрите — аналитични, езиковедски и съпоставителни — в които преводачът привежда огромно множество цитати от различни издания на „Нощните разговори“ и от класически произведения на китайската литература и философия. Заедно с коментарите и многобройните позовавания на десетки книги на китайската мъдрост, „Нощни разговори край огнището“ се е превърнала в нещо повече от превод на оригиналните „чисти слова“ — тя е събрала във фокус лъчи от вековната китайска мъдрост и ги е сплела като вени със сърцето на книгата, пулсиращо с неспирния ритъм на древнокитайското наследие на Конфуций.
Изданието е първи превод на книгата – която е част от поредицата „Изток“ – на европейски език.