Съдебната палата в София има дълга и бурна история. За нуждата от такава сграда започва да се говори още веднага след Освобождението. Но построяването ѝ отнема много време и се оказва трудна задача за новата държава. Конкурс за сградата се обявява през 1912 година. За съжаление, това е бурно време; започва Балканската война и дневният ред на обществото се променя. Победител от първия конкурс няма, проектът на втория - арх. Лазаров - пък не вижда първа копка и поради променените обществени очаквания към сградата, през 1926 година се прави нов конкурс. Общественият интерес е огромен, участват над 400 проекта. Този път победител е арх. Пенчо Койчев. Негово дело са също и северното крило на сградата на Народното събрание и лятната резиденция в Царска Бистрица.
За да бъде построена сградата на бъдещата Съдебна палата, се формира национален фонд „Съдебни сгради“. Строежът започва едва през 1929 г., след набирането на достатъчно средства, под ръководството на арх. Койчев.
Монументалният архитектурен стил, избран от архитект Койчев, е добре приет от обществото и по-късно оказва сериозно влияние върху редица други държавни и обществени сгради, формиращи облика на централната част на София.
Строежът на сградата е труден и неочаквано се проточва 11 години. Забавянето на строежа се дължи на противоречия с частни интереси, а също и на прехвърляне на суми от фонда за други нужди на държавата. Междувременно след поредица от скандали архитект Койчев е пенсиониран и отстранен от ръководството. Довършителните работи продължават до 1940 година, като през това време се заплитат и взаимно си пречат различни интереси, а и много народна пара отива в частни джобове.
В края на краищата сградата е готова. В завършената сграда същата година се нанасят Върховният касационен съд, Висшият адвокатски съвет, Софийският апелативен съд, Софийският областен съд със съдия-следователите, нотариусите, Софийският адвокатски съвет, Софийският околийски съд заедно със съдия-изпълнителите и Управата на палатата.
Съдебната палата (София) има четири надземни и два подземни етажа, застроена площ от над 8500 кв. м и обща разгърната площ на помещенията приблизително 48 000 кв. м.
Бурната съдба на сградата не приключва дори след нанасянето на много съдилища и части от съдебната система в нея. В близката история през периода 1980-1998 година основна част от помещенията в нея е предоставена на Националния исторически музей.
След 1998 година сградният фонд отново преминава изцяло към съдебната власт, извършва се реновация и ремонт. Запазен е характерният облик на сградата, оригиналното звучене и уникалните покрития и вътрешна облицовка. Сега залите и цялата площ отново се използват за нуждите на съдебната система.
Внимание: Голяма част от снимките в тази тема са публикувани с размери 1920 пиксела на широката страна. Софтуерът на форумите ще ги форматира според размера, допустим от вашия браузер. Ако желаете да разгледате снимка в нейната пълна разрешителна способност, отворете я индивидуално. (Изисква различни действия в зависимост от браузера ви.) Изображенията са съобразени с възможностите на типичен монитор, който е в състояние да визуализира SRGB цветно пространство (калибриран). Общият размер на снимките е голям и ако вашата интернет връзка не е достатъчно бърза, ще се наложи да изчакате за зареждане на всички изображения.
Всички изображения са заснети с Pentax K-3 и обективи HD PENTAX DA 15mm F4 ED AL Limited, SMC DA* 55mm f/1.4 SDM
Някои от изображенията са заснети и със статив BENRO C2980T
За контакт с автора на темата или въпроси по статията (изисква се регистрация):
Венцислав Петров - блог
...